очи. Нежно, или по-скоро предпазливо, Рудолф погали телцето.
— Добре, добре! — каза той, потривайки ръце. — Бейъд каза, че в една от моите ферми има жена, чието дете е умряло, а тя е останала пълна с кърма. Ще заповядам да я доведат утре в замъка, за да накърми детето.
— Не! — Джоан притисна детето си силно към себе си, като че ли искаше да го предпази от плановете на дядо му. — Аз сама ще кърмя малкия Крайспън.
— Крайспън? Никога! — Рудолф я гледаше изненадан. — Моят внук ще се казва Уилям като великия завоевател, който пазеше земите ни.
— Крайспън — повтори Джоан. В погледа й се четеше твърдост и непреклонност.
— Аз казах Уилям.
Тя знаеше, че сега той е гневен. Не бе трудно да предизвикаш избухливия темперамент на Рудолф, но в този случай Джоан щеше да използва оръжието, което бе приготвила. Месеците, прекарани в пълна изолация, я бяха променили. Тя никога нямаше да се подчини на баща си отново. Дори да изглеждаше примирена и послушна за неговите желания, вътрешно тя щеше да се противопоставя. Гневният пламък се бе запалил в сърцето й и нямаше да угасне.
— Той ще бъде кръстен Уилям Крайспън — каза тя. — Аз ще се съглася с Уилям, а ти ще се съгласиш с решението ми сама да кърмя детето си и няма да викаш чужда жена. А и би ли искал наследникът ти да бъде отхранен от една селянка, когато аз мога да осигуря благородническа храна за него?
Баща й държеше изключително много на благородническото си потекло и тя знаеше слабото му място. Сега той се съгласи с нея и прие аргументите й.
— Много добре — каза Рудолф. — Щом искаш, можеш да храниш сина си.
— И възнамерявам да присъствам на кръщавката му — каза Джоан. — Дарих те с наследника, който толкова силно искаше, и никой не може да се съмнява в произхода му. Сега моето несправедливо заточение свърши.
— Така ли мислиш наистина? — Зениците на Рудолф се разшириха, а устните му се изкривиха в параноидно подобие на усмивка. — Може би ти не разбираш какво означава да пазиш дъщеря си и единствения си наследник. Ти и бебето ще останете тук, в тази стая, където ще съм сигурен, че ще сте в безопасност. Това е заповед и аз няма да променя решението си.
— Аз ще присъствам на кръщавката на Уилям Крайспън. Дори Бейъд не може да ме спре.
Джоан никога не е била толкова твърда и непреклонна.
— Бейъд! — Рудолф се втренчи в него. Очите му бяха студени, а лицето — безизразно. Джоан не отстъпваше и продължаваше да го гледа, докато не видя разбиране в очите му. После той се изсмя подигравателно. Тя знаеше, че той е изненадан от реакцията й, и следващите му думи доказаха правотата й.
— Безспорно е, че моята кръв тече във вените ти. Ти трябваше да си момче, Джоан. Ти си точно толкова инат, колкото и аз. Много добре. Ще направя компромис. Можеш да присъстваш на кръщавката, но веднага след това ще се върнеш заедно с детето тук, в тази стая. Бейъд и Лиз ще те придружат от параклиса до тук.
— Аз сама ще нося сина си. Уилям Крайспън ще влезе и ще излезе от параклиса на моите ръце.
От думите на Джоан личеше, че се чувства свободна и няма да отстъпи.
— Аз ще избера кръстниците — това бе отговорът на Рудолф. Той спомена имената на графа от Болсовер и неговата дама и добави името на свещеника от близкия манастир „Св. Джъстин“ — мъж, известен със своята почтеност. Джоан нямаше никакви възражения относно това предложение на Рудолф, но се престори, че обмисля избора му, и едва след време кимна с глава.
— Съгласна съм — каза тя. — Ако искаш Крайспън да бъде здрав, той ще се нуждае от повече светлина и свеж въздух. Този един час на ден, с който аз разполагах, съвсем няма да е достатъчен за него. В добавка към едночасовата разходка всеки следобед ще го извеждам и сутрин за един час и това ще започне от утре.
— Не злоупотребявай с добрината ми — предупреди Рудолф, но не противоречи на желанието й.
— И Ройз ще ме придружава, както и досега. — Джоан прикри усмивката си. Зарадва я фактът, че сега Рудолф се отнасяше с респект към нея.
— Много добре — каза той. — Може би твоята плодовитост ще повлияе положително на Ройз. Но не ме моли за нищо повече и се грижи добре за моя внук.
Рудолф се обърна и напусна стаята на Джоан.
— Как се осмели да го погледнеш в очите и да му кажеш всичко това? — попита Ройз. — Не мога да повярвам, че не ти отказа нищо!
— Той не го направи за мен — отвърна Джоан. — Направи го в името на наследника си. Но аз не получих това, което исках най-много. Не получих свободата си. Той никога няма да ме пусне. Ще ме държи тук и няма да го е грижа, че трябва да ме обича и да се грижи за мен, защото съм негова дъщеря и защото съм честен човек, който винаги се е подчинявал на желанията му. А моето сляпо подчинение и дългът му към него ме доведоха в тази кула, откъдето никога няма да се измъкна.
Джоан премълча някои неща, върху които бе размишлявала.
През деветте месеца, които бе прекарала като затворник, имаше достатъчно време, за да обмисли всички обстоятелства около смъртта на Крайспън. Времето минаваше, шокът и ужасът от преживяното избледняха. В съзнанието на Джоан изникваха повече и повече детайли от онази нощ. В началото мотивите на убиеца бяха загадка за нея, но постепенно тя сама направи някои заключения. Тя се досещаше кой и защо бе извършил това злодеяние, но не можеше да каже на Ройз. Това щеше да изложи живота на мащехата й на опасност, а Джоан не искаше никой друг да пострада. Достатъчно бе, че честта на трима рицари вече беше потъпкана и бъдещето им — унищожено.
Тя погледна малкия Уилям Крайспън и разбра, че има две причини да изтърпи Рудолф. Първата бе детето, което тя искаше да възпита така, че той да не стане като баща й. Може би той щеше да бъде нежен и разумен като Крайспън. Другата й цел бе да накаже убиеца на Крайспън. Тя все още не знаеше как ще го направи, но бе решена да намери начин и това желание я правеше силна и непреклонна.
Част II
Глава 9
Сицилия 1135–1152
На двайсет и първи март, деня, в който Джоан роди сина си, Алейн, Парис и отец Еймбрас пристигнаха в Палермо. Бяха преживели едно мъчително пътуване.
След като дълго време успешно се изплъзваха от преследвачите си, те преминаха границата между Уелс и Англия. Там, в манастира „Св. Деоний“, отец Еймбрас познаваше няколко монаха, които щяха да им помогнат.
— Там ще можем да си починем няколко дни в безопасност — бе казал Еймбрас. — После ще уредим пътуването с кораб до Ирландия.
Те се придвижваха с ирландски търговци и попадаха в обкръжението на Грифън — местен лидер. Като свещеник и най-възрастен, отец Еймбрас разказа накратко за случилото се в Бенингфорд, което бе причина те да избягат от Англия.
— Ти говориш добре — каза якият Грифън, — но как мога да бъда сигурен, че вие не сте шпиони, изпратени да проучат дали ние, уелсците, не възнамеряваме да нападнем злите нормандци? Преди да ви се доверя, ще се уверя, че историята ви е истинска. Ще останете тук като мои гости, докато аз пратя мои хора по границата, които да поразпитат за последните новини около лордовете от Марчър.
— А когато разберат, че отец Еймбрас не лъже, какво следва? — попита Алейн, който бе раздразнен от това протакане.
— Ако това, което казвате, е истина — отговори Грифън със същия язвителен тон, — ще ви благословя и вие ще продължите пътя си. Тъй като не обичам източните си съседи, които искат да подчинят Уелс, нямам причини да не ви помогна.
