постоянно се молеше за неговото благополучие, а също и за това на Парис.
През нощта, докато лежеше в леглото си или седеше будна до перваза на прозореца, тя лекуваше раните от всичко, което й бе сторено. С течение на времето бунтовните пламъци се разпалваха в сърцето й. Щеше да бъде внимателна, тъй като имаше задължение към Крайспън да предпази детето му, но някак си щеше да намери начин да поправи нещата, да ги направи по-добри за нея, за детето й, за Парис и най-вече за Алейн. Той й бе обещал, че ще се върне за нея. Тя щеше да го види отново… да го види. Бе сигурна в това. Щеше да го чака.
Ако Джоан знаеше колко години ще минат, преди Алейн да дойде отново в Бенингфорд, би изгубила всякаква надежда, би се отдала само на детето си и не би поддържала борческия дух в себе си. Но тя остана вярна на чувствата си докрай и не губеше надежда.
Заченато в началото на лятото, бебето на Джоан се появи на бял свят в първия ден на пролетта през 1135.
Преди голямото събитие Рудолф доведе акушерка от Честър в Бенингфорд, за да е сигурен, че всичко около раждането ще мине добре. Когато Джоан видя мръсната старица, тя помоли Ройз да бъде единствената, която да я изражда.
— Не й се доверявам — прошепна Джоан, — защото е наета от баща ми. Ройз, ти си акуширала на няколко от съпругите на татковите рицари, така че имаш опит. Бих искала само ти да присъстваш в стаята ми.
— Не съм сигурна дали ще мога. — Ройз се опита да й обясни, но Джоан й направи знак да мълчи, тъй като към тях се приближаваше старата акушерка.
Те се разхождаха около кулата, както правеха всеки ден, а Бейъд вървеше на няколко стъпки след тях. Джоан бе бременна в последните месеци и бе доста напълняла. Ако се опиташе да се движи по-бързо, трябваше да ползва помощта на телохранителя, а не искаше да се разстройва, доближавайки се до това отвратително същество. Тя мразеше, когато той държеше ръката й, но нямаше избор, защото разходките й бяха необходими. Те бяха не само единственото й движение, но и единственият й допир с живота, който течеше в Бенингфорд. По заповед на баща й никой не си позволяваше да се приближава или да говори с нея, но тя можеше да наблюдава работата им. Някои от оръженосците дори се осмеляваха да й се усмихнат или кимнат с глава. Тяхното внимание я разсейваше и я караше да се чувства по-малко изолирана.
— Ройз, ти трябва да ми обещаеш. — Джоан обгърна с ръка лакътя на мащехата си. — Закълни се, че когато дойде времето, няма да ме оставиш сама с това отвратително същество. Няма да го понеса.
— Ще видя какво мога да направя. — Ройз сниши гласа си така, че Бейъд да не може да я чуе. — Забелязах, че предната нощ акушерката пи много вино. Може би ще мога да я подкупя. Ще е по-добре и за двете ни.
Родилните мъки на Джоан започнаха час след като тя се прибра в стаята си. Болките й ставаха по-силни и по-чести. Ройз не се отдалечи дори за миг, но и старата акушерка бе в стаята.
— Моля те, накарай я да си отиде! — проплака Джоан, когато видя мръсното лице на жената и беззъбото й хилене. Ройз изчака да премине и този пристъп на болка и обясни на Джоан.
— Рудолф настоява тя да присъства, така че за момента ще трябва да остане. Но не се тревожи. Аз сключих сделка с нея. За кана с вино и някоя друга монета, които бях спестила, тя ще си стои отстрани и няма да ни пречи. Казах й да заповяда на Лиз да донесе две кофи с топла вода, а после незабавно да я отпрати.
— Благодаря ти. Радвам се, че ще се отърва и от жената на Бейъд в този момент. Винаги усещаш какво ми е нужно, Ройз. Ако се случи нещо и това дете се роди мъртво или сакато, Рудолф ще те накаже заедно с акушерката. Ще накаже и мен.
Започна нов пристъп на болка.
— Никога няма да те оставя сама — каза Ройз, стискайки силно ръката на Джоан. — Дръж се за мен сега. Няма да те оставя.
— Не е редно да излиза толкова бързо — обади се акушерката. Тя остави чашата си с вино и се приближи, за да види Джоан. — Това е първо дете. Би трябвало да се напъваш още часове и може би дни.
Тя посегна да сложи ръката си върху корема на Джоан, но родилката изкрещя.
— Остави ме на мира. Не ме докосвай!
— Продължавай сама тогава. Скоро ще крещиш много по-силно и ще ме молиш да ти помогна.
Акушерката се запъти към вратата, за да вземе водата от Лиз. Както се бе споразумяла с Ройз, тя бързо разкара жената на Бейъд и залости вратата.
— Никой не трябва да ни безпокои. Седни там и мирувай, докато не ти наредя нещо друго — заповяда Ройз на старата жена и посочи ъгъла.
— Правете каквото искате. Нали мен няма да ме боли — каза тя.
Както акушерката предупреди, тялото на Джоан не минаваше през първоначалния за всяко раждане бавен стадий, който продължаваше няколко часа. На родилката й се струваше, че утробата й бърза да се освободи от товара си, така както тя бързаше да прегърне детето си. При всеки напън Ройз неизменно стискаше ръката й. Тя милваше челото й и шепнеше успокоителни думи. Ройз също цялата трепереше. Краката й се бяха подкосили, а по челото й изби пот. Тя придърпа един стол и седна. Джоан продължаваше да се напъва и започна да мисли, че ще умре от изтощение. Ройз следеше всичко внимателно. Тя разбра, че моментът наближава. След всичките усилия, които бе направила родилката, не й бяха останали сили да се напъва повече. Накрая тя престана да крещи и усети, че нещо топло и влажно се хлъзва от тялото й. Последва го триумфиращ писък и радостните изблици на Ройз. Тя го пое в ръцете си, бързо окъпа малкото същество и го уви в меко одеялце.
Върху лицето на Ройз грейна усмивка. Тя обърна бебето към Джоан и отгърна част от тялото му, за да може майката да види, че е момче. Изтощена, но щастлива, Джоан протегна ръце и Ройз й подаде бебето. Джоан го притисна към гърдите си. То сбръчка личицето си и тя се усмихна, после то изпищя и това бе най- радостното нещо, което бе чувала от близо една година.
— Помогни ми да сваля тази мръсна дреха — каза тя на Ройз. — Синът ми Крайспън е гладен.
Миг по-късно бебето сучеше от гърдата й, но тя скоро заспа изтощена.
— Добре — започна акушерката, напусна своя ъгъл и се приближи към двете жени. — Изродихте здрав и читав син, нали тъй? Сега ще ви кажа какво. Аз мисля да кажа на Рудолф, че детето се е родило без моя помощ. Аз бях тук, за да ви помогна, ако си спомняте това.
— Но нали вече ти платих — каза Ройз, но гласът на щастливата Джоан я спря.
— Всичко е наред. Остави я да прави каквото иска. Нека каже на Рудолф каквото иска и той после да й плати. Нас това изобщо не ни засяга. Най-важно е, че Крайспън е жив и здрав. Но, бабке, бих ви помолила само да ни дадете малко време, преди да слезете долу в салона.
— Това мога да направя, тъй като вие бяхте добри с мен, не като някои други, а и ми дадохте хубаво вино. Ти, момиче, роди толкова бързо, че ония долу със сигурност още не очакват нищо.
Акушерката се надвеси над Ройз, която миеше кръвта от тялото на Джоан, и каза:
— Добре е, че не си разкъсана, момиче. Така скоро отново ще можеш да приемеш мъж. — Изпивайки още една глътка вино, тя се върна в ъгъла си.
— Не ме интересува никой друг мъж, освен този тук — каза Джоан и целуна мъхестата главичка на бебето. — Колко е русичък.
— Такъв трябва да бъде, след като и двамата му родители са руси — каза Ройз. — Колко тъжно, че Крайспън не може да ги види сега.
Джоан обаче не чу тези думи. Единственото, което я интересуваше, бе синът й.
Рудолф беше във възторг. Веднага щом акушерката му съобщи добрите новини, той се завтече нагоре по стълбите и нахлу в стаята на Джоан.
— Момче! — възкликна тържествуващо. — Най-сетне! Отвий го, Джоан, и ми го дай тук. Искам да му се порадвам, да го видя със собствените си очи.
Джоан направи това, което той й заповяда, и Рудолф се вгледа в наследника си. Бебето първоначално трепереше, изложено на студения вечерен въздух, но после размърда крачета и отвори големите си сини
