скоро. Бе готов на всичко, за да се върне при Джоан, да бъде близо до нея и да я пази от всичкото зло на този свят. Той бе сигурен, че един ден ще успее, но не сега.
Алейн отново заби ръка в дървото, почти наслаждавайки се на болката. Тя му помагаше да забрави другата, която се таеше в сърцето му и която бе много по-силна. Това бе болка, която нямаше да отмине, докато той не усетеше, че Джоан е в прегръдките му завинаги.
Но той нямаше да покаже своята болка. Той бе мъж, а не момче и щеше да я таи дълбоко в себе си. Щеше да направи както Еймбрас предложи. Ще натрупа състояние в Сицилия и ще стане по-силен, отколкото е Рудолф. Едва тогава ще може да го смачка, да направи с него това, което заслужава. Стане ли достатъчно силен, ще се върне и ще унищожи Рудолф, с което ще премахне и петното от името си. Щеше да докаже и своята любов.
— Ще се върна — прошепна Алейн, този път удряйки челото си в кората на дървото. — Чакай ме, Джоан. Ще се върна за теб.
Глава 8
В една топла августовска нощ, докато се събличаше, Рудолф разбра, че най-силното му желание е осъществено. Дълго лелеяната мечта бе реалност.
— Лорде мой — започна Ройз, — Джоан и аз сме сигурни, че тя е бременна, но тъй като ти не я посещаваш от няколко седмици, тя ме помоли да ти съобщя. — Рудолф забрави това, което правеше до този момент, и се втренчи в съпругата си. Тя продължи: — Вече втори месец цикълът й не идва. Освен това не се чувства добре всяка сутрин. Има и някои други признаци, но тези са най-сигурни.
Само за няколко мига Рудолф се почувства щастлив. След като помисли малко, той прецени и останалите възможности на създалата се ситуация.
— Няма гаранция, че детето ще е момче или че Джоан няма да пометне. А и дори да го износи, и то да е момче, не се знае дали ще оживее, след като се роди. Както виждаш, не мога да бъда сигурен в нищо.
— Но, скъпи, не бъди толкова черноглед. Защо не се настроиш по-оптимистично? — попита Ройз. — Настроението на Джоан е видимо подобрено. Тя е толкова щастлива, че ще има дете от Крайспън. Ще се радва на това дете независимо дали е момиче, или момче и съм сигурна, че много ще го обича.
— Джоан е като всички жени — с превземки и глупаво суетене. На нея не й трябва наследник и затова й е все едно. — Рудолф погледна красивата си тъмнокоса жена. Нежните й рамене се показваха изпод нощницата. Шията й бе тънка и дълга. На Рудолф често му се бе искало да извие пръсти около това елегантно вратле и да отнеме живота й като наказание за нейната бездетност, но той бе достатъчно умен, за да знае, че тя му е нужна. Не можеше да се справи с домакинството без Ройз, а и сам не можеше да се грижи добре за Джоан, поне докато внукът му се появи на бял свят.
Пък и все още имаше надежда Ройз да го дари с дете. Колко хубаво щеше да бъде, ако имаше както свой собствен син, така и внук. Тогава той можеше да се чувства защитен от лордовете от Марчър. Мислейки за възможността да се сдобие със собствен наследник, Рудолф винаги насочваше вниманието си към Ройз. Той се обърна към нея, грабна завивката и я отметна, откривайки пред себе си голото тяло на съпругата си. Той разтвори краката й и коленичи между тях.
Рудолф бе едър, с руса коса и сини очи, каквито имаше и дъщеря му. Той бе красив на младини, но сега, на средна възраст, лицето му бе сбръчкано, а тялото му отпуснато от твърде много пиене и ядене. Пиенето също бе една от причините да няма наследник. Тъй като твърде често беше пиян, той не можеше да притежава Ройз винаги, когато поискаше. Той не я обичаше, но му бе приятно да чува стенанията й под себе си, когато й се наслаждаваше. Тя никога не му бе отказвала и, изглежда, й харесваше това, което правеше с нея.
В момента той не можеше да направи това, което желаеше, тъй като тялото му не реагираше. Членът му бе неподвижен и увиснал. Той взе ръката на Ройз и я постави там. Знаеше, че тя няма да откаже.
— Направи ме твърд! — заповяда той.
Тя имаше изключително красиво и стегнато тяло. Бе легнала с широко разтворени крака, а Рудолф се бе настанил между тях. Ройз се надигна и започна страстно да го целува.
— Не е нужно — измърмори той, отблъсквайки я. — Концентрирай се само върху това, което е важно.
— Това ти хареса предния път.
Тя обгърна мъжествеността му с една ръка, а с другата я помилва. Рудолф си спомняше добре последния път, когато тя лежеше над него и продължи да го милва сякаш с часове, докато той стане готов да легне върху нея и да я притежава така, както би желал, а тя да го моли да не спира.
Мислейки за езика и устните на Ройз от онази нощ и чувствайки в този момент пръстите й върху себе си, Рудолф усети, че става твърд. Тя бе много нежна и му доставяше огромно удоволствие.
Ройз се раздвижи, изпъна бедрата му и се настани отгоре му. С нарастваща страст Рудолф я натисна върху себе си, но това бе, преди да се осъзнае, че никой истински мъж не би дал такава свобода на съпругата си в леглото. Той смяташе, че един мъж трябва да властва и в спалнята. Имаше само един начин, по който истинският мъж трябваше да притежава жена — върху нея. Болезнен въпрос за Рудолф бе дали ще успее да легне върху нея, без да се разделят, защото ако го направеха, той отново щеше да стане мек. Когато Ройз започна все по-силно да се извива над него, той реши, че си заслужава да рискува. Обгърна задните й части, преобърна се и така тя се озова под него, където по право трябваше да бъде. В такова положение, Рудолф бе способен да контролира акта им.
Проклетата жена продължи да се движи и да се извива, но вече бе без значение какво прави тя, защото Рудолф бе там, където се предполагаше, че трябва да е — върху нея. В това положение се чувстваше много по-млад и жизнен. Той бе отново силен, потентен и с вик освободи тялото си от собственото си семе. Бе доказал способността си да притежава жена. Отдели се от Ройз и изчака да чуе гласа й.
— Благодаря ти, лорде. — Ройз каза това така, сякаш я бе учил да го прави.
— Ти си добра съпруга, Ройз. — Рудолф погали рамото й. По един комплимент от време на време не би навредил, а би направил Ройз по-хрисима. Ако само можеше да роди един син!
Рудолф все още стенеше, а тя гледаше през прозореца. Капаците бяха вдигнати и лицето й бе огряно от лунната светлина. Ройз отново бе намерила физическо удовлетворение с Рудолф, макар че това до голяма степен се дължеше на нея. С него винаги бе хубаво. Още в първите няколко седмици след сватбата им бе разбрала, че е много по-чувствена от съпруга си. Тя се нуждаеше от ласки и нежност, каквито Рудолф никога не й даваше. Понякога, когато той я молеше да го възбуди, се чувстваше използвана, тъй като не получаваше никаква топлина и емоционално удовлетворение.
Често се чувстваше самотна в леглото, което споделяше със съпруга си, и тя копнееше за мъжа, който щеше да я целува и нежно да обгръща ръце около нея. Някой, който да не търси само физически удоволствия. Имаше само смътна представа за това, как би изглеждал такъв мъж. Той би бил честен и винаги галантен с нея. Тя не си позволяваше да мисли за никого от мъжете, които познаваше, като за свой евентуален любовник, но тази нощ заспа осенена от мечти. Мечти за този, който би я уважавал и обичал. Ройз бе сигурна, че ще е готова да направи всичко за него. Всичко.
В своята стая Джоан също бе будна. В мислите й се върнаха спомени от близките няколко седмици. Всяка нощ, щом останеше сама, отново и отново премисляше всичко, което бе преживяла. През деня потискаше тези спомени и сега те изпълваха съзнанието й. Разтърсена от изпепеляващата си страст към един мъж, омъжена за друг, овдовяла само след няколко дни, изолирана от останалия свят по желание на баща си и бременна — всичко това й се бе случило като резултат от сляпото подчинение на баща си.
Това подчинение бе навредило и на останалите така, както и на нея. То бе предизвикало смъртта на Крайспън — тя бе убедена в това, а също предизвика обявяването на Алейн за престъпник и прокуждането му. Заедно с него пострада и невинният Парис и тези злини бяха предизвикани от обвинението в убийство, което Рудолф хвърли върху приятелите на Крайспън.
Джоан се чудеше дали Рудолф щеше да й каже, ако Алейн бе мъртъв. Реши, че той вероятно ще го направи, тъй като по този начин щеше да й докаже, че винаги е победител, а и триумфът щеше да му донесе удоволствие. Въпреки всичко, което й бе наговорил Рудолф, тя вярваше в невинността на Алейн и
