— Няма да оставя Джоан! — Лицето на Алейн бе гневно, а юмруците му бяха стиснати.
— Може би трябваше и аз да сложа маков сироп във виното — каза Еймбрас.
— Алейн, успокой се и го изслушай! — увещаваше го Парис. — Може да не ти остане време за това, ако преследвачите на Рудолф достигнат тази горичка.
Алейн послуша Парис, защото това бе единственият човек, в чиито съвети винаги се вслушваше.
— Добре, старши сър Парис, ще изслушам това, което чичо Еймбрас има да ми каже.
— Тогава седни! — заповяда свещеникът и Алейн се подчини. — Както знаете, възнамерявам да пътувам до Лондон и после до Нормандия — каза Еймбрас. — Това означава, че хората на Рудолф ще концентрират вниманието си на север и изток в посоката, в която те вярват, че аз ще тръгна. Той очаква, че аз ще открия помощ, бягайки в тази посока.
— Това им предположение ще се засили от факта, че си взел три коня. Те ще мислят, че с тях ти искаш да започнеш пътуването си.
— Точно така — кимна Еймбрас. — Такова беше и моето намерение. Исках да ги заблудя. И докато Рудолф издирва двама рицари и един свещеник, запътили се към Лондон, трима свещеници ще яздят на север за няколко дни, а после ще тръгнат в западна посока към Уелс. Взел съм свещенически дрехи и за вас. Ето ги в дисагите на седлото.
— Уелс? — повтори Алейн. — Защо до Уелс?
— От Уелс е най-лесно да се стигне до Ирландия.
— Чудесна идея — каза Парис одобрително. — Така Рудолф ще загуби следите ни. А за уелсците съм чувал, че те съвсем не са добронамерени към него.
Изглежда, Алейн също бе ентусиазиран за тази идея, но продължи да мълчи. Еймбрас му разказа останалата част от плана си.
— Стигнем ли веднъж в Ирландия, можем лесно да намерим кораб, който да пътува до град Бордо, тъй като между тези две области има засилена търговия с вино. От Бордо ще тръгнем на юг към Средиземно море. А там ще можем да се качим на кораб за Сицилия.
— Това е толкова дълго пътуване — отбеляза Алейн — Ще трае месеци, особено ако времето е лошо и ветровете не са попътни, докато сме в морето. А и чакането на брега, докато дойде подходящ кораб…
— Толкова по-добре — каза Еймбрас с поучителен тон на двамата си събеседници. — Ще имам време, за да проведа някои образователни задачи, докато пътуваме. Нужно е да знаете по-добре латински, отколкото сега. Оскъдните ви знания по гръцки също ще бъдат попълнени. После ще се заемем и с арабския, разбира се. Учил съм го няколко години, за да съм подготвен за посещението си в Сицилия.
— Не се учудвам, че учен човек като теб знае толкова много езици, но защо трябва и аз да ги уча? — попита Алейн пренебрежително.
— Този въпрос издава пренебрежителното ти отношение към земите, които ще посетим — каза му Еймбрас. — Като допълнение към езиците, на които ще ви науча, ще ви предам и всичките си знания за забележителното кралство Сицилия. Така вие ще можете лесно да намерите пътя към двора на крал Роджър. Искам да избегна глупавата грешка, която допуснах първия път, когато бях в Сицилия. Тогава пътувах от Свещената земя към къщи. Все още бях рицар и не оценявах силата на знанията и другите възможности, които те ми предоставяха. Връщам се втори път там, но това ми посещение е насочено към знанията, които изпуснах преди. Бих искал да разберете предимствата на възможностите, които аз някога пренебрегнах.
— Ако напусна Англия с теб, на което все още не съм се съгласил — каза Алейн, — то ще е, за да отида само до Ирландия или може би до Бордо. И ако направя това пътуване, то не трябва да трае дълго. Ще се съглася, че едно морско пътуване може да ме накара да си спомня какво се случи в нощта, когато бе убит Крайспън. Виждам, че да напуснем Англия не е лоша идея, поне докато суматохата тук отмине, но ще се върна колкото се може по-скоро. Аз трябва да докажа своята невинност и да махна петното от името си. А още по-важно за мен е да спася Джоан от баща й. Няма да я оставя в ръцете на този грубиян.
— Явно не си разбрал това, което ти обясних — каза Еймбрас. — Рудолф няма да миряса, докато не ви обявят за престъпници. Той се е обърнал към краля с такова искане и когато Хенри подпише прокламацията, всеки човек в Англия с готовност би ви убил. Когато баща ти умре, ти няма да можеш да наследиш земите му. Вместо да принадлежат на теб, те ще бъдат конфискувани от държавата поради липса на наследник.
— Тогава ще бъда рицар без земи като Парис — каза Алейн, опитвайки се да осъзнае истината, която бе пренебрегвал до този момент.
— Но аз ще ти кажа нещо, което трябва да знаеш — продължи Еймбрас. — В Сицилия всеки рицар, който притежава интелигентност и отлични военни умения, може да спечели много земи и висока титла.
— Които обаче не ми носят нищо тук, в Англия, нали така? — каза Алейн.
— Има едно-единствено нещо, за което съм абсолютно съгласен с Рудолф — каза Еймбрас. — Крал Хенри няма да живее още дълго и когато той умре, ще има големи размирици по тези земи. Както и Рудолф аз не вярвам, че знатните фамилии ще следват една жена. В това, което предстои, се крие най-голямата ти надежда. Обявените за престъпници са често забравени по време на граждански неподчинения. Ела с мен в Сицилия, Алейн, и там спечели титла, благосъстояние, земи и власт. Тогава ще можеш да избереш най- подходящия момент, за да се върнеш и да докажеш, че си невинен.
— Но ти говориш за години — възпротиви се Алейн — А какво ще стане с Джоан? Не мога да я оставя толкова време под покрива на Рудолф.
— Нищо не можеш да направиш за Джоан — този път отговори Парис, който бе слушал внимателно думите на Еймбрас с нарастващо вълнение. — Рудолф ще пази Джоан много строго. Ще постави такава охрана, че никой няма да може да се добере до нея. Той ще я пази като очите си, тъй като единствено чрез нея ще може да упражнява контрол върху земите на Крайспън. Негова заветна цел е разширяване на владенията му и той няма да се спре пред нищо. Още по-добре ще е за него, ако Джоан износи дете от Крайспън.
— Знам всичко това много добре. — Алейн отново се изправи. — Не е нужно да ми го повтаряш. Не мога да понеса да мисля постоянно за Джоан. Всичко, което се случи с нея, ще ме съсипе. Ще се разболея още веднъж — ще се разболея, и то непоносимо тежко. Нито един от вас не знае какво е да обичаш, докато сърцето ти се пръска от мъка.
— Наистина ли мислиш, че не знам какво е това? — попита Еймбрас, който остана да седи върху голата земя с кръстосани крака и да яде от хляба си. — Защо мислиш, че изоставих металната си ризница на рицар и наметнах свещеническата роба? В името на Бог аз бих направил всичко, защото го обичам. Бих умрял като мъченик, ако трябва.
— Това не е, като да обичаш жена. Съвсем друго е — заяви Алейн.
— Може би не — свещеникът запази благия израз на лицето си въпреки гнева, който бе изписан върху това на Алейн. — Обичал съм и жена, дори две, в моя живот, докато бях рицар. Разбирам чувствата ти в този момент и колко тежко ти е във всичката тази бъркотия, която цари в мислите ти. Разбирам и копнежа ти по нея, желанието ти да я докоснеш и да бъде до теб. Но в търсене на всичко това можеш да загубиш целия си живот и да навредиш и на Джоан. Моля те да помислиш трезво дали можеш да помогнеш сега на Джоан. Ако изчакаш и размислиш, ако планираш всичко внимателно, тогава някой ден ще можеш да успееш там, където днес със сигурност ще се провалиш. Изчакай и ще видиш, че нещата ще се наредят както ти искаш. Нужно е търпение.
— Да чакам? Не мога! — Алейн се отвърна троснато от приятелите си, насочвайки се към гората. Парис реши да го последва, но Еймбрас го спря.
— Остави го сам — каза му свещеникът. — Дай му време да помисли. Алейн не е глупак. Той ще съумее да вземе правилното решение.
Алейн навлезе бързо сред храстите и спря само за да забие юмрука си в най-дебелото дърво, което можа да намери. Изобщо не навреди на дървото, но болезнено насини ставите на пръстите си.
Той знаеше, че отец Еймбрас е прав. Ако можеше да спаси Джоан и да я вземе със себе си в Сицилия, щеше да го направи и никога повече нямаше да се върне в Англия. Но той не можеше да я спаси, не и без да рискува собствения си живот, а така не би помогнал на жената, която обичаше. Ако изобщо можеше да се надява някога да спаси Джоан, трябваше веднага да напусне Англия. Да я напусне колкото се може по-
