— Ще ви помогна с всичко, което мога.
Ройз изчезна във ветровитата вечер, а Парис остана загледан във фигурата й.
— Вината е твоя, Юланда. Ти бе тази, която ме научи да отговарям на нежни и любящи сърца. Но някак си усещам, че не ме обвиняваш за това, че я целунах. Първия път го направих, за да я спася от скандал, а втория… втория просто защото исках да почувствам устните й върху моите отново.
След като приключи с банята и се облече за вечеря, Самира изпрати прислужничката си Нена в кухнята. Там тя трябваше да разбере каквото може.
След като Нена замина, Самира повика Алейн в стаята си и му заяви:
— Аз доста размишлявах…
— Забелязах, че размишленията ти продължиха дълго време — пошегува се Алейн. — Ти си точно като баща си. Какво има този път, дете?
— Бих искала да не ме наричаш дете. — Тя бе твърде заета с новата си идея, за да продължи заяждането. — Тео Алейн, опитвах се да разбера защо барон Рудолф е държал толкова много години дъщеря си в затвор.
— И до какво заключение стигна? — Алейн показа заинтересованост към нейната възбуденост, но съвсем скоро бе разочарован от това, което чу.
— Не си ли помислил за възможността, след като е видяла убийството на съпруга си, тя да загуби разсъдъка си? — попита Самира. — Може би Рудолф е бил принуден да я заключи, за да я предпази от самата нея. Може да е искала да се самоубие от любов?
— О, Самира, подходила си твърде сантиментално към ситуацията. Ти просто не си срещала мъж като Рудолф. Каквито и да са били причините да заключи Джоан в стаята й, аз със сигурност знам едно: направил го е не от любов и загриженост.
— Въпреки това… — Тя направи пауза, защото вратата на стаята се отвори. Когато видя, че бе баща й, тя му се усмихна, изчака, докато той затвори след себе си, и продължи: — Тео Алейн, ти не знаеш какво те очаква, след като най-сетне се срещнеш с Джоан. Трябва да си подготвен, че тя няма да те познае, въпреки че си й дал клетва. Може да започне да крещи и да те нарича убиец. Или дори да е окована за леглото си, за да не навреди сама на себе си. Трябва да помислиш за възможността Джоан да е заключена в стаята си, защото е луда.
— Принуден съм да призная, че теорията на Самира не е чак толкова пресилена — обърна се Парис към Алейн. — Мога да ти кажа, че Ройз има много по-приятно и приемливо обяснение, ако приятен е подходящата дума в случая.
— Ще се радвам да чуя мнението на Ройз, тъй като намирам идеята на Самира за потресаваща. Какво може да каже Ройз по въпроса?
— Тя мисли, че Джоан знае нещо, което Рудолф не иска да бъде известно.
Алейн посрещна чутото с дълго подсвиркване.
— Ако Ройз е права — каза той, — тогава Рудолф сигурно е замесен в убийството на Крайспън. Спомням си, че Еймбрас винаги бе вярвал точно в това, но той нямаше никакви доказателства.
— Ройз е убедена, че Рудолф не може да го е направил. Той е бил в салона в това време, пред погледите на всички гости. После е бил извикан и му е било съобщено за смъртта на Крайспън.
— Рудолф лесно е можел да заповяда на някого да извърши това убийство — отбеляза Самира.
— Днес ти ме попита защо Джоан е била затворена — каза Алейн. — Сега аз питам защо Рудолф би пожелал смъртта на зет си, след като чрез брачния договор той искаше да си осигури един силен съюзник и внук, от когото се нуждаеше толкова много? Няма смисъл в твърдението, че Рудолф е виновен за смъртта на Крайспън или че той сам е убиецът.
— През изминалия един час аз мислих за брачния договор. Крайспън ми бе споменал, че в последния момент Рудолф е помолил за промяна, но не мога да си спомня каква точно бе промяната. Спомням си само, че отец Еймбрас я бе одобрил. Толкова много неща се случиха веднага след като говорихме с Крайспън, че точно това е изчезнало от паметта ми.
— Може би чичо Еймбрас ще си спомни.
След като се срещнаха в манастира „Св. Джъстин“ Самира бе започнала да го нарича така, както го наричаха баща й и Алейн. Те бяха прекарали няколко дни в манастира, за да си починат след дългото пътуване и да обмислят плановете си. За това време Самира се бе привързала към отеца.
— Той може да има и копие от брачния договор. Сигурно един такъв документ е бил изпратен на съхранение в светата обител.
— Ти си почти толкова умна, колкото е и баща ти — каза Алейн с одобрителен тон. — Можем да говорим с Еймбрас за това следващия път, когато го видим.
— Какво бихте правили без мен? — Самира престорено се възгордя.
— Щях да спя по-неспокойно — отговори Парис. — Когато знам, че си добре и в безопасност, ми е по- лесно.
— Е, скъпи Спирос и скъпи Лукас, мои мили придружители — Самира се поклони на всеки поотделно, — не трябва да караме лорд Уилям Крайспън да чака, когато е организирал празнична вечеря за нас. Осмелявам се да твърдя, че обикновените хора от този замък ще се радват да имат гости като нас. Нещо ми подсказва, че те обикновено се хранят със сух хляб и безвкусно сирене.
— Един момент, моля! — Алейн вдигна ръка, за да я спре, преди да е отворила вратата. — Парис, Ройз обясни ли ти как да стигнем до стаята на Джоан?
— Можеш да долетиш до прозореца, който е достатъчно широк, за да мине през него човек — отговори Парис. — Мисля, че това е добра идея.
— Да долети? — учуди се Самира. — Но какво означава това? Хората не могат да летят.
Тя млъкна, когато видя Алейн, който се смееше неудържимо.
— Мъдрият Парис! Ройз ще ни помогне ли да направим това?
— На колана си тя носи повечето от ключовете за замъка. Всичко, което трябва да направя, е да я убедя да ми даде необходимия ключ.
— За какво говорите? — запита Самира.
— За катерене по външната стена на замъка — каза Алейн, продължавайки да се смее.
— Катерене? — повтори Самира. — Тео Алейн, за да извършиш подобно нещо, ще трябва да излезеш от замъка, да го заобиколиш, за да можеш да достигнеш западната кула, и да преплуваш рова между пътя и сградата. Не можеш да мислиш за подобно нещо. Ще замръзнеш от студената вода или от вятъра, след като излезеш на сухо. А и как ще се покатериш по стената без помощ отвътре? В най-добрия случай, дори да успееш да се справиш с всичко останало, наблюдателите от кулата ще те видят.
— Може би няма да успеят, ако се катеря през мъглива нощ. А що се отнася до помощта отвътре, ти, баща ти и Ройз ще ми я осигурите.
— Ще бъдеш убит — Самира все още не бе съгласна.
— Същото може да ни се случи и на нас — каза Парис. — По тази причина не исках да идваш с нас. Колкото по-бързо свършим това, за което сме дошли, и напуснем Бенингфорд, толкова по-малка ще е вероятността да бъдем убити. Сега, ако Ройз е права и Джоан знае кой е убил Крайспън, един от нас ще трябва да говори с нея. Най-добре ще е, ако тази работа свърши Алейн.
— Ще трябва да излезеш от замъка, без да те забележат — каза Самира на Алейн.
— Ще е достатъчно лесно, ако го направя през задния вход — реши Алейн.
— Започвам да разбирам. — Самира кимна с глава одобрително. — Това е ключът, който ще искаш от Ройз, нали, тате? Но дали той е у Ройз? Може би Бейъд е отговорен за задния вход. Какво ще правим тогава?
— Когато замъкът е атакуван, задължение на старшия от охраната е да контролира положението във външния двор. Така той се отделя от вътрешния. Може да се предполага, че Ройз пази ключовете от задния вход, за да могат членовете на семейството бързо да избягат, в случай че противниците пробият външната стена.
— Рудолф би ли доверил тези ключове на Ройз? — попита Самира. — От това, което чух досега, съдя, че той е много подозрителен. Дали се доверява на съпругата си?
— Това е въпрос. Парис, най-добре ще е, ако намериш отговора му още тази вечер. Нуждаем се от този
