започнаха да стигат слухове за успеха на младежа сред жените.
— Да, дядо? — На вратата се появи Дейвид, облечен във вечерен костюм. Точно излизаше, за да прекара вечерта с новите си приятели в Лондон.
— Искам да поговоря с теб.
— Разбира се. Тръгвах към клуба, но това може да почака. За какво става въпрос? — Без да се притеснява от присъствието на херцога, той се настани в креслото срещу него. Бяха се сближили през последните няколко седмици и Дейвид обичаше да му прави компания.
— Трябва да ти кажа нещо много важно — започна Едуард с известно затруднение.
Дейвид усети, че херцогът е нервен и това го озадачи.
— Нещо лошо ли се е случило?
— А, не, всичко е наред.
Дейвид зачака нетърпеливо.
— Дочух за големия ти успех сред младите дами — спомена Едуард.
Дейвид се засмя.
— В Лондон има много красавици, дядо, и мисля, че моята титла ги привлича. — Беше открил едно от преимуществата на новото си име — невероятно огромния му успех сред жените.
— И ти им харесваш, синко. Именно това ме подтикна към този разговор…
Дейвид го погледна въпросително.
— Преди много години — ти беше още бебе — с моя добър стар приятел Алфред Лорънс, маркиз Рейвънсли, подписахме тайно брачен договор между теб и неговата внучка, Виктория Лорънс. — Тук той спря.
В първия миг Дейвид замълча, за да може да осмисли новината.
— Искаш да кажеш, че договорът е още в сила?
— Да, момчето ми, ти си сгоден.
Дейвид примижа изненадано. Нима трябваше да се ожени за момиче, което не бе виждал никога?
— Богатството на маркиза е почти равностойно на нашето. Бракът ви е много изгоден и за двете семейства.
— Но аз не я познавам… — възнегодува смаяният младеж.
— Ще се срещнете.
— Тя в Лондон ли е?
— Не. В момента живее с родителите си в Индия. Малко след твоето завръщане разговаряхме с Алфред и той потвърди съгласието си да се ожените. Съобщили са на Виктория за твоята поява.
— Разбирам.
Едуард предположи, че внукът му е обзет от паника и съчувствено се засмя.
— Не се притеснявай, Александър, всичко ще се оправи. С Алфред възнамеряваме да обявим скоро вашия годеж, но вие няма нужда да бързате да сключвате брак. Можете да прекарате известно време във взаимно опознаване, за да прецените дали си подхождате.
Дейвид изглеждаше смутен. Изведнъж се оказа сгоден за жена, която никога не е виждал, нито пък бе чувал нещо за нея. За него бракът беше сериозно нещо. Родителите му се бяха обичали много и той също се надяваше да има щастлив брак като техния. Не искаше да се жени за пари или обществено положение, но явно сега нямаше право на избор. Беше длъжен да приеме.
— Не се притеснявай за момичето — увери го херцогът. — Алфред ми изпрати този малък портрет на Виктория. Тя, изглежда, е доста красива млада дама. Убеден съм, че ще ти хареса. — Старецът му подаде миниатюрата и наблюдаваше как внук му я разглежда.
— Имаш право, дядо. Наистина е много привлекателна — съгласи се Дейвид, без да откъсва очи от красавицата с гарваново черна коса и зелени очи.
— В такъв случай всичко е наред — каза Едуард и не даде възможност на младежа да се изкаже по въпроса. — Изненадан съм, че майка ти не си спомня за това наше намерение. Но, разбира се, ние взехме това решение малко преди да те отвлекат и тя вероятно го е забравила.
— Ами Виктория? Какво смята тя?
— Не мисля, че трябва да се тревожиш за нея. Ти си най-добрата партия в Англия. Всяка жена би пожелала да ти стане съпруга.
— Да, сър.
— Много добре. Ще изпратя писмо на Алфред, за да му поръчам да състави окончателно брачен договор. След това може да съобщи на внучка си за официалното обявяване на годежа. Добре ще е да приложа твой портрет в писмото си до Индия. Имаш ли готов?
— Не, сър.
— Тогава веднага ще поръчаме да ти направят. След като го изпратим, завръщането на годеницата ти ще бъде само въпрос на време. Поздравявам те, Александър. Сигурен съм, че няма да съжаляваш за решението си — щастливо рече Едуард. Замисли се за съвършения си план и на сърцето му олекна. Бъдещето, някога тъй мрачно, изглеждаше многообещаващо. Животът бе хубав.
— Благодаря, сър. Съобщихте ли това на майка ми?
— Не. Прецених, че е редно да си поговорим първо по мъжки.
— В такъв случай ще я уведомя тази вечер.
Междувременно една прислужничка се бе измъкнала от орловия поглед на Далтън и се навърташе около вратата на кабинета, за да подслуша разговора им. Няколко минути след това тя вече тичаше към кухнята, за да разнесе мълвата за годежа на Александър. Целият персонал, освен Тес — младата камериерка — се зарадва на новината.
Тес бе красиво ирландско девойче с хубава кожа, лъскава коса и лъчезарни светлокафяви очи, чийто постоянен блясък издаваше добродушния й нрав. Сякаш нож прободе сърцето й, когато чу за сгодяването на лорд Александър, и за пръв път в живота си изпита силна болка.
Тес се влюби в него от пръв поглед — още в деня на пристигането му в имението — и както всяко невинно момиче, мечтаеше и той да я забележи. Няколко пъти я бе поздравил с усмивка и това я обнадеждаваше. Старият херцог не й обръщаше никакво внимание, а ето че лорд Александър дори й бе проговорил.
Тес се разстрои при мисълта, че никога нямаше да успее да привлече вниманието му и да вкуси от целувките му. Побърза да скрие нещастието си и се измъкна от кухнята. Достатъчно трудно й беше да овладее чувствата си дори и без подигравките и презрението на по-възрастните прислужнички. Мати знаеше за любовта на Тес към лорд Александър и щеше да сметне желанието й да стане член на семейство Уейкфийлд за пълна глупост. Тес съзнаваше, че обичта й към младия господар е безнадеждна, но не можеше да заповяда на сърцето си какво да чувства. Скри се в дъното на парка, далеч от замъка, и мълчаливо заплака за несподелената си любов.
В ранните утринни часове Дейвид се прибра от комарджийската си нощ. Забеляза, че в стаята на Вивиан свети и тихо почука на вратата й, преди да се качи да си легне. Тя още носеше вечерната си рокля, когато му отвори.
— Влез, сине. Разбрах, че имаш новини за мен — посрещна го Вивиан е широка и алчна усмивка.
— Говори ли с дядо?
— Да, в началото на вечерта, и съм изключително доволна от развоя на нещата. Един брак между семействата Лорънс и Уейкфийлд ще събуди завистта у хората в града. — Мисълта за богатството и престижа, свързани с този съюз, я вълнуваше. — Не можеш да си представиш колко съм доволна от теб, Александър. След сватбата ще получим повече пари, отколкото някога съм мечтала да имам. Справяш се отлично. Продължавай в същия дух.
— Нямам голям избор, нали?
— Не — заяви тя, а в очите й се четеше намерение да го убие, в случай че се разколебае. — Не, сине.
Дейвид си тръгна много смутен. Когато влезе в стаята си и започна да се съблича, си наложи да мисли за добрите страни на тяхното споразумение. Въпреки усилията си, все още не можеше да се примири с тази женитба. Свали вратовръзката си и я захвърли настрани. После извади малкия портрет на красивата си
