дървена врата поддаде.
След като вратата им бе разбита, Виктория и мис Джоунс уплашено впериха очи в пиратите. Едри, широкоплещести и почти голи, те нахлуха в стаята, размахвайки зловещите си ятагани.
— Я виж какво има тук — каза Наджип с похотлива усмивка.
— Принц Серад ще бъде много доволен. Младата може да успее да го утеши за загубата на техния кораб… — съгласи се Хасан.
— Хайде да ги заведем горе, за да покажем на Серад, че не всичко е загубено.
Страшният Наджип се опита да сграбчи Виктория, но Джоунс, която мислеше единствено как да защити девойката, кипна и се нахвърли върху него.
Никой от мъжете не бе обърнал голямо внимание на възрастната жена. Смятаха, че безпроблемно ще завлекат двете по стълбите, за да ги предадат на главатаря си. Но грешаха. Джоунс тресна Наджип с чадъра по главата и го извади от равновесие.
— Махай се оттук, гадино такава! — извика Джоунс храбро. Но те се окопитиха и бързо овладяха положението.
Хасан я грабна и я метна през рамо, докато тя риташе и крещеше. Джоунс изписка от изненада, че се отнасят така с нея, но продължаваше да стиска здраво чадъра си.
Като видя колко грубо се държат с компаньонката й, Виктория й се притече на помощ.
— Пуснете я! — извика тя, но усилията й се оказаха напразни.
Съвзелият се от внезапния удар на Джоунс Наджип хвана Виктория и също я преметна през рамо.
Когато пиратът я изнесе на палубата, Виктория едва успя да вдигне глава и да се огледа наоколо. Надяваше се да види някой, който би могъл да й се притече на помощ, но за неин ужас, целият екипаж на „Чайка“ бе нареден до перилата, зорко пазен от разбойниците. Отделен от своите моряци, капитан Дювал беше вече на другия кораб.
Виктория с мъка осъзна, че няма кой да я спаси. Боеше се да не изгуби самообладание, но твърдо реши да не плаче пред тези мъже. Сети се за баща си, който често й напомняше, че само трезвомислещият човек съумява винаги да се измъкне от трудни и опасни ситуации, и затова се опита да погледне спокойно на нещата. Каза си, че няма да умре. Ако пиратите искаха да ги убият, досега щяха да го сторят. Думите на двамата грубияни й подсказваха, че двете с Джоунс имаха някаква стойност за главатаря им. Щеше да разчита на това и нямаше да позволи на тези злодеи да я изплашат. Не трябваше да им показва страха си, тъй като щяха да го използват срещу нея. Твърдо реши да се владее.
Изведнъж, без предупреждение, Наджип спря и я пусна на земята. В първия миг Виктория се олюля, но после се окопити и се огледа, за да разбере къде се намират.
Застанали настрани от другите, Серад и Тарик наблюдаваха прехвърлянето на хората и стоката от пленения кораб на „Ятаган“. Принцът не забеляза Хасан и Наджип, защото беше с гръб към палубата. Тарик обаче ги видя и в момента, в който двете жени безцеремонно тупнаха на земята, на лицето му се появи широка усмивка.
Пиратите се извърнаха към тях, за да разберат реакцията на капитана си. Рядко пленяваха красавица като по-младата и знаеха, че всеки би пожелал да я задържи за себе си. Горяха от нетърпение да видят какво щеше да направи Серад.
— Какво е това? — попита Тарик с явен интерес. Само един бегъл поглед към мис Джоунс му бе достатъчен, за да прецени, че тя не заслужава внимание. — Май мъжете са намерили добра плячка на кораба, а, Серад?
Серад се обърна, за да отговори на приятеля си и Виктория за пръв път зърна своя похитител. Беше висока, но Серад стърчеше доста над нея и за да го погледне в очите, трябваше да килне глава назад. Беше загорял от слънцето и носеше бяла чалма. Изпод нея се подаваха катраненочерни кичури коса, също като брадата, която очертаваше лицето му и придаваше по-голяма свирепост на дивашкия му вид. Ако беше романтично настроена, можеше да й се стори красив със своите груби черти, но точно в този момент тя се страхуваше единствено за живота си и мислеше как да оцелее. Виктория не сваляше поглед от принца. Широкият му гръден кош не бе окосмен и по него се стичаше пот от горещината. Раменете му бяха силно развити. Този мъж имаше внушителна осанка и Виктория нервно преглътна в стремежа си да се овладее.
— Доста е хубава, нали? — каза Тарик и посегна да я докосне по бузата.
Джоунс зорко следеше движенията на двамата мъже и в момента, в който Тарик се опита да посегне на младото момиче, тя се нахвърли върху него. Едит препречи пътя на едрия мускулест пират и така силно го цапна по ръката с чадъра си, който размахваше като меч, че наистина му попречи.
— Само посмей да докоснеш Виктория и ще видиш…
— Джоунс, недей! — Виктория я хвана и я дръпна далеч от пирата, за да я предпази от него. Макар да знаеше, че ако искаха да ги убият, досега щяха да го направят, също така съзнаваше, че не е нужно да предизвикват съдбата или да насилват и без това несигурния си късмет.
Възмутеният Тарик имаше толкова смешен вид, че Серад отметна глава назад и се заля от смях.
— Май са англичанки, а не французойки, а? Дребната жена се оказа истински хищник и изобщо не е беззащитна. Кога най-после ще се научиш да не подценяваш врага си, Тарик?
Това унижение нарани самолюбието му и той заплашително пристъпи към Джоунс.
— Успокой се — непринудено каза Серад на приятеля си и сложи ръка на рамото му, за да го възпре. — Тя е просто една старица.
Серад още не бе успял да огледа двете жени и затова се обърна към Виктория, покровителствено застанала пред мис Джоунс. Опита се да прикрие удивлението, предизвикано у него от младото момиче. Беше най-голямата красавица, която някога бе срещал. Всичко у нея му се струваше прекрасно — от буйната й коса с цвят на абанос до нежните, но пищни извивки на стройното й тяло. Вперил очи в нея, Серад с изненада откри, че ако бе капитан на френския кораб, и той би направил всичко възможно да предпази това прекрасно момиче от беда.
— Истинско съкровище е — подметна Тарик и сластно погледна Виктория. — Струва колкото цялата ни плячка, събрана през този месец.
— Така е — съгласи се Серад, без да откъсва безизразните си очи от нея.
Виктория не искаше да играе ролята на покорна жена и смело погледна Серад. Неговите сиви студени очи я изплашиха. Той я оглеждаше нехайно, а това всяваше повече ужас в сърцето й, отколкото ако явно я заплашваше с насилие. Виктория никога не бе срещала мъж е толкова силно излъчване.
— Къде да ги настаня? Да заповядам ли да ги заведат при останалите пленници? — попита Тарик.
Серад за пръв път усети у себе си загриженост за състоянието на пленен от него човек. Не желаеше да подлага двете жени на жегата и унижението, което хората от „Чайка“ щяха да понесат на път за Северна Африка. Пътуването в трюма на кораба щеше да се окаже истински ад за окованите във вериги.
— Не, те ще останат в моята каюта.
— В твоята каюта? — изненада се Тарик.
Серад никога не бе вземал част от плячката за себе си.
— Струват скъпо — спокойно обясни той и отмести поглед от Виктория.
Виктория се ядоса. Нима той възнамеряваше да ги държи в каютата си? Вбеси се от думите за цената им. Но предпочете да се преструва, че погрешно е разбрала намеренията му. Високо изправи глава и невъзмутимо каза:
— Виждам, че сте човек с добри обноски и изключително здрав разум, капитан Серад. Капитан сте, нали?
Серад се изненада от нейната самоувереност.
— Да, казвам се Серад и съм капитан на „Ятаган“.
Виктория леко кимна.
— Капитан Серад, оценявам загрижеността ви за нашето удобство, като позволявате на мен и на моята компаньонка, мис Джоунс, да използваме каютата ви.
Добре схванала истинското намерение на главатаря на пиратите, Джоунс рязко дръпна Виктория за ръката, но младата дама не обърна никакво внимание на предупреждението й.
Серад не можеше да проумее дързостта и прямотата на това съвсем младо момиче. Единствената англичанка, с която бе имал вземане-даване, бе леля му Раби. В Северна Африка жените се показваха
