рядко, и то само с разрешение на мъжете си, и продумваха само в случай че някой ги заговореше. Безспорно поведението й бе нещо ново за него. То събуди смътни спомени в душата му. Но той трябваше да запази уважението и предаността на екипажа си. Никоя жена не можеше да се измъкне безнаказано, след като му е говорила по този начин.
— Точно така, вие ще бъдете в моята каюта, но няма да сте сами. — За да я постави на мястото й, той наблегна на последните думи.
Джоунс стисна Виктория още по-силно. Младата жена пак не й обърна внимание. Рискът беше твърде голям, за да се предаде без съпротива.
— Сър, вие сте капитанът и нашата безопасност е изцяло във ваши ръце — отвърна Виктория с високо вдигната глава. — Вие носите цялата отговорност за нас.
— Права сте — съгласи се Серад с престорена благост и се почуди на наивността й: тя изцяло зависеше от него и трябваше да му се подчинява.
Виктория съзнаваше, че съдбата им е в негови ръце, но нито за миг не искаше да го навежда на мисълта, че тя ще му се подчини.
— Добре, значи се разбираме — опери се надменно тя. — Вижте какво, аз съм лейди Виктория Лорънс. Маркиз Рейвънсли е мой дядо. Той има огромно влияние върху краля и никак няма да се зарадва, ако нещо лошо сполети мис Джоунс или мен. — Дори самата тя се стресна от дръзките си думи.
Тарик я зяпна с недоумение. Серад не би простил никому, посмял да му държи такъв тон.
Без съмнение това бе най-непокорната жена, която Серад бе срещал, но ако се поддадеше на чара й, щеше да изгуби уважението на своите приятели. Серад мълчаливо вдигна куката, която лежеше наблизо, и я запрати право в платната на „Ятаган“.
— Какво правите? — попита Виктория с ококорени очи.
— Лейди Виктория Лорънс, щом като твърдите, че безопасността ви е в мои ръце, би трябвало да сторя нещо за вас, нали? — прошепна й той. После с плавно движение обгърна кръста й и я притисна до себе си.
— Пуснете ме — възпротиви се тя.
Серад едва не се присмя на уплахата й. Зарадва се, че бе успял да проникне зад маската й. Екипажът му го познаваше като енергичен човек и той потвърди мнението им за характера си. Без да пророни нито дума, Серад здраво хвана въжето и прехвърли себе си и Виктория на борда на „Ятаган“.
В момента, в който Серад се отдели от земята, Виктория инстинктивно обви ръце около врата му, за да не падне по време на полета им във въздуха. Притискайки я до голите си гърди, той я държеше здраво за кръста. Виктория усещаше силата му и бе благодарна за сигурността, която Серад й вдъхваше. Вятърът вееше роклята й и тя едва не извика, когато прелетяха над тясната ивица от открито море между двата кораба.
С удивителна лекота се приземиха на пиратския кораб, но Виктория още не можеше да си поеме дъх. Беше доволна, че Серад не я пусна веднага, тъй като краката й трепереха от вълнение. Но след малко се съвзе и се отдръпна от него. Когато вдигна глава, видя, че капитанът на пиратите я гледа с веселите си сиви очи. Подигравателното му отношение нарани самолюбието й. Мис Лорънс се освободи от прегръдките му и гневно го погледна.
— Благодаря ви за „безопасното“ пътуване — каза тя саркастично.
Серад очакваше, че Виктория ще се разплаче, но проявата на смелост от нейна страна спечели уважението му. Стоеше пред него с ръце на хълбоците и изглеждаше още по-красива, ако това изобщо бе възможно. Възнамеряваше да й отговори, когато женски вик разцепи въздуха.
— Пусни ме, грубиян такъв! — извика мис Джоунс.
Виктория и Серад се обърнаха и видяха как Тарик прекосяваше „Чайка“, носейки на ръце крайно възмутената мис Джоунс. Тя направи няколко опита да го удари с чадъра си, но той успяваше да я възпре, а това още повече я ожесточаваше.
— Не я удряй! — възкликна Виктория. Затича към ръба на палубата, за да се притече на помощ на приятелката си, но Серад я задържа за ръката. Младата дама се извърна към него. На лицето й се четеше безпокойство.
Серад долови загрижеността й. Кимна в посока към Тарик и каза:
— Гледай.
Тарик постави дребната жена, чадъра и всичко останало на един сандък и като пристъпи назад, нареди:
— Дърпай!
— Но какво прави той с нея? — попита Виктория.
Серад не успя да й отговори, тъй като екипажът на „Ятаган“ вече бе затегнал въжетата около мрежата, поставена под сандъка със стоката от френския кораб.
Джоунс изписка от изненада, когато заедно със сандъка се отдели от палубата и полетя към пиратския кораб, здраво увита в мрежата.
— Защо ме прехвърляте като товар? — попита мис Джоунс, като се опитваше да запази достойнството си дори в това опасно положение. — Внимавайте, диваци такива! Та аз съм дама! Хей ти — извика тя на пирата, който чакаше сандъкът да се спусне, за да я отведе на мястото, отредено за нея на борда на „Ятаган“, — внимавай! Не искам да ми се случи нищо лошо!
Тарик бе проследил прехвърлянето на старата жена и се усмихна с облекчение, щом тя благополучно се приземи на отсрещната палуба. Самият той я последва едва тогава. Не искаше да виси във въздуха заедно с тази старица. С младата жена — да, но със старата — никога! Предпочиташе да преплува до Алжир, отколкото да бъде с нея. Веднъж вече изпита на собствения си гръб болезнените й удари и нямаше намерение да й позволи отново да го наложи с проклетия си чадър. Най-накрая Серад пусна ръката на Виктория, при което тя се отскубна от него и се затича към приятелката си. Ако не бяха изпаднали в това ужасно положение, видът на Джоунс би разсмял Виктория. Едит наистина будеше смях — качена на огромния сандък, заплашително размахваше чадъра си, за да прогони насъбралите се около нея пирати.
— Махайте се! Не ме пипайте! Сама ще сляза… — пропъди ги тя с висок глас, преметна краката си от едната страна на сандъка и едва-едва успя да слезе от него без чужда помощ. С достойнство и грация Джоунс оправи роклята си и приглади косата си. После вдигна очи и видя, че Виктория е застанала до нея.
— Добре ли си?
— А ти?
— Струва ми се, че съм добре — отвърна Виктория и за пръв път се замисли за това.
— Аз също, макар средствата им за транспортиране да са доста първобитни, да не кажа и нещо повече — намусено каза тя, когато застанаха в средата на палубата.
Капитан Дювал наблюдаваше това, охраняван от един пазач до срещуположната бордова ограда. Негодуванието от загубата на кораба и безсилието да помогне на жените го влудяваха. Той хвърли зъл поглед на своя пазач.
— Заведи ги в моята каюта и постави охрана пред вратата — нареди Серад на Тарик, когато, с гръб към Дювал, приближиха двете жени.
Тази заповед вбеси Дювал. По-добре беше да умре, отколкото да се подложи на унижението да му вземат кораба и да е виновен за ужасните страдания на жените. Озлобен, той удари нищо неподозиращия пазач, изтръгна ножа от ръката му и се нахвърли върху Серад и Тарик с намерението да ги убие.
Серад и помощникът му тъкмо се бяха присъединили към англичанките, когато чуха ахването на Виктория и видяха ужаса и уплахата в разширените й очи. Тарик се обърна пръв и забеляза втурналия се към тях капитан Дювал. Той гледаше кръвожадно, а в ръката си стискаше нож, насочен към гърба на Серад. Тарик веднага се опита да избута приятеля си и сам да се справи с нападателя, но не бе достатъчно бърз. Преди да успее да се намеси, Дювал замахна с ножа и наръга принца в горната част на ръката.
Виктория и мис Джоунс не можаха да сподавят ужасените писъци, които се изтръгнаха от тях. Изплашени, те се притиснаха една в друга и се загледаха в опасния ръкопашен бой.
— Не докосвайте жените! — изкрещя Дювал, докато се бореше с пирата. Той се опитваше да се откопчи от него, за да се нахвърли отново върху Серад.
