Но Тарик го превъзхождаше. Макар схватката да продължи само няколко мига, в крайна сметка по- силният победи. Тарик стовари силния си юмрук в тила на французина и го просна на земята.
— Но той е мъртъв! — възкликнаха двете жени, без да откъсват очи от тялото на Дювал.
— Жив е — отвърна Тарик с неприязън и измъкна ножа от ръката на изпадналия в безсъзнание мъж. — Но щеше да си получи заслуженото, ако бе умрял.
— Благодаря ти, приятелю — каза Серад на Тарик, при което двамата се спогледаха многозначително. Не за пръв път някой се опитваше да убие принца и съзнаваха, че това нямаше да е последният опит. — Свалете го долу и го оковете във вериги. Не искам да се мярка на палубата, преди да стигнем брега.
— Да, капитан Серад — отговориха двама от хората му в един глас и изпълниха заповедта.
Виктория и мис Джоунс безпомощно гледаха как отнасят Дювал. Серад видя изражението на лицата им и това още повече го ядоса.
— С моя екипаж сме си дали клетва за вярност — каза той с леден и осъдителен глас, след което продължи: — От негова страна беше неразумно да не ни се подчини.
Виктория впери очи в Серад и страхът и гневът в душата й нараснаха.
— Дювал е храбър мъж, който се опита да ни помогне — защити го тя.
— Как щеше да ви помогне, ако го бяхме убили? — надсмя й се той, ядосан от цялата история. Този мъж му струваше френския кораб, а сега едва не го уби без причина. Серад не можеше да повярва, че постъпката му е продиктувана единствено от желанието да защити жените. Виктория бе красавица, но не си заслужаваше да умре за нея. Идеята му се стори абсурдна и той се обърна към Тарик.
— Заведи ги долу — нареди той. — Имаме още много работа, а изгубихме доста време.
Виктория реши, че е по-добре да мълчи. Не продума изобщо, когато Тарик ги поведе към каютата на Серад и ги остави в нея.
Шестнадесета глава
Виктория и мис Джоунс застанаха в средата на каютата и се спогледаха, след което неспокойно извърнаха очи към заключената врата. Виктория мълчаливо се втурна и натисна вратата, но за свой най- голям ужас откри, че тя наистина бе здраво затворена. Отвън се чуха гласове и младата англичанка разбра, че Тарик е изпълнил нареждането на Серад и е поставил охрана. Бяха в капан. Страхът и безсилието й прераснаха в ярост и тя сви ръцете си в юмрук.
— По дяволите! — избухна Виктория.
— Мис Виктория — смъмри я Джоунс, — опомнете се. Една дама не трябва да използва такъв език.
— Точно сега не се чувствам кой знае каква дама! — възрази Виктория с неприсъща за нея острота.
— Но ти си дама и никога не трябва да го забравяш. Мисля, че се справи блестящо на палубата.
Необичайните за мис Джоунс похвални думи донякъде утешиха Виктория. Усети, че вътрешно се поуспокои.
— Не знаех как трябва да се държа, но не исках да разберат, че се страхувам.
— Ти беше страхотна. Дядо ти много би се гордял с теб.
Мисълта, че това би се понравило на дядо й, я зарадва, но не успя да заличи бушуващите в нея силни чувства.
— Дори и да съм се представила като истинска дама, това не променя нещата, нали? Корабът ни е пленен и ние сме задържани против волята си.
— Но можеше и да сме мъртви — убедително заяви Джоунс. — И двете знаем колко кръвожадни са тези хора. Все пак смятам, че се справихме добре. Не ни сполетя чак толкова голямо нещастие.
— Засега — добави Виктория двусмислено, тъй като се сети за думите на Серад. Намерението му да споделя каютата си с тях двете я подтикна към действие. Изобщо не вярваше на този мъж. — Трябва да се измъкнем оттук, Джоунс! — Погледът й зашари из скромно обзаведената каюта, като се спря на широкото легло, на бюрото, на стола и на големия моряшки скрин до стената.
— И къде ще отидем, ако успеем да се освободим? — изтъкна Джоунс напълно логично и вбеси Виктория. — Освен това нямам желание да плувам до Англия.
— Не можем да тръгнем с тях!
— Какво друго предлагаш? — продължи възрастната дама. — Докато сме заедно, ще бъдем горе-долу в безопасност. Съдейки по приказките за пиратите, предполагам, че ще ни върнат вкъщи, щом близките ни платят откупа за нашето освобождаване. Дотогава най-вероятно ще ни държат някъде под ключ.
— Но това може да продължи месеци!
— Сигурно си права. Затова нека с достойнство изчакаме този момент.
Виктория осъзна, че Джоунс има право, но това я ядоса още повече. Не искаше Серад да се навърта около нея. Желаеше да избяга възможно най-далеч от него. В този момент погледът й се спря на скрина и наум й дойде една спасителна идея.
— Сигурно има някакъв начин да се преборим с тях…
— Мис Виктория, не ми харесва изражението ви. От опит знам, че решителният ви вид предвещава неприятности.
Без да я изчака да се доизкаже, вироглавата млада жена започна да действа. Прекоси стаята и се озова пред сандъка на Серад, вдигна капака.
— Но, мис Виктория! Какво правите? — изплашено извика Джоунс.
— Просто не мога да се примиря с нашето положение — отвърна тя лаконично и затършува из личните вещи на пирата. В стремежа си да открие нещо, което би могло да им помогне да избягат, Виктория безразборно хвърляше най-различни неща от сандъка.
Старата жена погледна нервно към вратата.
— Ами ако влезе и те свари…
— Не ме интересува! Трябва ми оръжие срещу него. — Виктория продължи да рови из съдържанието на скрина. — Сигурно има нещо, което бихме могли да използваме за защита.
— Видя какво се случи с Дювал, когато се хвърли с нож върху Серад.
— Дювал постъпи неразумно, като нападна главатаря на пиратите пред собствените му хора.
— Капитан Дювал е джентълмен — изсумтя Джоунс.
— Да, но едва не умря. Ако намеря пистолет, ще принудя тези варвари да ни пуснат.
— И как смяташ да го постигнеш?
— Ще измисля нещо. Не се безпокой!
— Наистина се притеснявам. Забрави ли как изгуби равновесие и падна от коня си по време на лова на тигри миналата година? Доколкото си спомням, щеше да бъдеш вечерята на тигъра, ако баща ти не бе пристигнал навреме и не бе стрелял точно.
Виктория се почувства неловко.
— Ако не бях изпуснала пушката си при падането, нямаше да се наложи баща ми да ме спасява. Сама можех да застрелям звяра.
— Но не успя и лесно можеше да загинеш. Ами когато…
— Престани, Джоунс! — прекъсна я младата жена. — Няма да се откажа. Ще намеря начин да се измъкнем.
Виктория несъмнено бе твърдо решена да го стори. Мис Джоунс продължи да я наблюдава с нарастващо безпокойство и се зачуди каква е следващата стъпка на повереницата й. След като прерови целия сандък, Виктория недоволно тръшна капака.
— Само дрехи… — В момента всички негови неща лежаха пръснати из каютата и по пода.
Без да обръща внимание на създаденото от нея безредие, Виктория тръгна към бюрото и провери съдържанието на всички чекмеджета. Небрежно захвърли настрана чертежите и картите от плота на бюрото и продължи да търси. Внезапно откри, че едно от чекмеджетата е заключено и това я обнадежди. Тук сигурно има нещо важно! Сигурно! След като разби ключалката, тя го отвори и вътре намери пистолет. Веднага взе оръжието и развълнувано го размаха.
— Остави го обратно! Ще погубиш и двете ни!
— Ще проверя дали е зареден. — Доволна от успеха си, Виктория не обърна внимание на Джоунс.
