Останала съвсем сама на палубата, Тори се почувства унизена. Едва тогава осъзна ниското си обществено положение сред тях. Беше робиня на Серад. Ако искаше, той можеше да я продаде на онзи мъж, без да му трепне окото, а тя по никакъв начин не би могла да предотврати това. Серад бе неин господар.
Тори изтръпна от ужас. Преглътна обидата и се опита да преодолее обзелото я безпокойство и несигурност. Не знаеше какво ще стане с нея, но поне разбра, че похитителят й възнамерява да я задържи за себе си.
От пристанището долетя жив ритъм от тръба и барабан и Тори се зарадва, тъй като това щеше да я развлече и откъсне от мислите за сполетялото я нещастие. Стана й мъчно, като видя как пиратите подкараха окования екипаж на „Чайка“ по мостчето към кея. Зад тях моряци на „Ятаган“ носеха сандъци и куфари със заграбената плячка.
Тори гледаше с недоумение заобикалящите я, когато Мала и унилата мис Джоунс дойдоха при нея.
— Време е да тръгваме за двореца — каза Мала и ги заведе на опашката на насъбралото се множество от хора. Тори се огледа за Серад и най-накрая го зърна начело на окованите във вериги мъже заедно с Хасим. Под ритъма на барабана и тръбата бавната процесия тръгна по тесните улички към портите на Казба и входа на емирския дворец.
Тори и Джоунс усещаха, че са център на внимание по време на шествието. Двете жени се бяха хванали за ръце от страх. Тори търсеше с поглед Серад, но вече не можеше да го открие, тъй като се бе изгубил в тълпата. Недоумяваше защо се чувства толкова изплашена без него.
Хасим и Серад влязоха първи в двореца и се запътиха направо към залата за аудиенции, за да се срещнат с Малик. Серад винаги се вълнуваше при срещите със своя баща — осиновител. Когато влезе в приемната и видя Малик, който седеше на канапе и разговаряше с един от съветниците си, пиратът си помисли колко малко се бе променил този мъж през всичките тези години. Само прошарените кичури коса по слепоочията издаваха истинската възраст на емира. Иначе той бе все така властният, силен и енергичен владетел, когото бе заварил преди много години, когато за пръв път се бе озовал в Алжир.
— Привет, Малик! — поздрави го Серад.
— Серад, синко! Добре дошъл у дома! Как си? Завърна се здрав и читав. — Малик стана и прегърна Серад.
— Благодаря, добре съм. Как е леля Раби?
— И тя е добре. Сигурно се надява да те види, като приключим тук.
— Непременно ще я посетя след това — обеща Серад.
През времето, прекарано далеч от дома, тя му бе липсвала много.
— Е, как мина пътуването?
— Доста успешно — похвали се той. Дори след толкова много години съвместен живот с Малик младият мъж все още изпитваше удоволствие да доказва качествата си пред този човек. За Серад една-единствена похвала от него струваше повече от десет кораба с плячка. — Попаднахме на френски кораб, но глупавият капитан се опита да избяга и бяхме принудени да стреляме. Накрая корабът се оказа негоден за плаване и се наложи да го потопим.
— За пореден път доказваш, че заслужаваш името си, Серад — каза Малик. Той все още се вълнуваше от успехите и способностите на младия мъж. — Нека да видим какви подаръци ми носиш днес.
Малик се намести в своето канапе със самочувствието на могъщ владетел, а Хасим и Серад застанаха от двете му страни. Заповедта бе дадена и в залата влезе френският екипаж заедно с дела от плячката, предназначена за емира. Тори и мис Джоунс се появиха последни. Двете жени застанаха в отдалечения край на стаята, където не се чуваше разговорът между мъжете.
— Татко… — извика Хасим, когато видя, че баща му насочи вниманието си към него и Серад. — Брат ми е довел две специални пленнички. Предложих му да купя по-младата, но той отказа. Как мислиш — дали я е довел, за да я подари на теб, или най-после е попаднал на жена, която иска да задържи за себе си? — Хасим знаеше, че емирът не приемаше никакви жени в дар, откакто се бе запознал с Раби. Нарочно дразнеше Серад, за да види реакцията му.
— Е, Серад? — Малик го погледна с явно любопитство, а в пъстрите му очи проблясваше дяволит пламък. — Какво смяташ да правиш с нея: на мен ли ще я подариш или си хвърлил око на тази французойка?
— Не е французойка, Малик. Двете с компаньонката й са англичанки. — Серад се помъчи да изглежда спокоен.
— Не отговори на въпроса ми.
— Така е — призна младият мъж и се засмя. Никога не успяваше да скрие нещо от този човек. — Не отговорих.
Малик и Хасим се надсмяха над опита му да заобиколи истината.
— Значи двете жени са част от моя дар? — подхвърли Малик и се вгледа в изражението на осиновения си син.
— Давам ти всички богатства от френския кораб, но жените оставям за мен — заяви Серад.
Забелязал пламъка в очите му, емирът кимна одобрително.
— Ето че най-после си хареса жена.
— Да.
— Красива е — съгласи се Хасим.
Малик с интерес огледа младата англичанка и нейната компаньонка, преди да попита сина си дали има намерение да иска откуп за тях.
— Не съм решил още. Може би ще ги уведомя след време, но засега смятам да ги взема в харема си.
— Разбирам — каза емирът и наистина бе така. В съзнанието му изплуваха спомени отпреди много години. Можеше да отгатне чувствата на Серад.
— Каква й е по-възрастната жена?
— Компаньонка — обясни принцът.
— В такъв случай вземи и двете с моята благословия. Отдавна трябваше да се замислиш за семейство и деца.
Серад искаше да поясни, че не възнамерява да се ожени за Тори, но съзнаваше, че няма да излезе нищо от един нов спор с тях. Малик вече говореше за други неща. Серад даде знак на Мала и слугата, следвайки дадените му наставления, бързо изведе Тори и мис Джоунс от залата за аудиенции.
Двете жени се изненадаха, че ги отпратиха толкова скоро и споделиха недоволството си с Мала.
— Няма ли да ни бъде дадена възможност да разговаряме с емира? Важно е да му кажем кои сме, за да уреди връщането ни у дома. Къде ни водите сега?
— В къщата на Серад. Ще живеете в харема му.
— В харем? — Мис Джоунс бе потресена.
— Но… — Тори направи опит да се възпротиви, но Мала я сряза:
— Няма смисъл да говорим повече. Такава е заповедта на Серад.
Двете англичанки замълчаха, тъй като осъзнаха, че бе безполезно да спорят с него. На идване не бяха обърнали внимание на обкръжаващата ги обстановка, но сега, когато Мала ги извеждаше от двореца, бяха изумени от явното богатство на алжирския владетел. Инкрустирани със злато мозайки красяха стените. Богато извезани гоблени висяха в широките и просторни зали. Лъскав мрамор покриваше подовете, а масивните дръжки на вратите бяха от злато и сребро. От време на време успяваха да зърнат вътрешните градини на двореца, които ги поразиха със своята буйна зеленина и бистри фонтани. Въпреки уплахата и несигурността си, те не можеха да отрекат цялата тази красота.
Мала ги заведе в двореца на Серад, който се намираше наблизо. Макар да отстъпваше по великолепие на дома на емира, той също бе просторен и разточително обзаведен. Преди да слезе от кораба, принцът бе наредил да предадат на прислугата му да подготви празния харем за пристигането на Тори и мис Джоунс. Мала ги предаде на две жени, които ги очакваха с нетърпение на входа на харема.
— Серад нареди да остана да ги пазя, докато се върне — предаде Мала. — Съобщете ми, ако имате неприятности.
— Добре — отвърна Ома, по-възрастната от двете прислужнички. После насочи цялото си внимание към пленените от господаря й жени и ги поздрави: — Добре дошли. Казвам се Ома, а това е Зена. Ние ще ви
