— Трябваше да проведем този разговор по-рано. — Серад се опитваше да бъде спокоен при откритото й противопоставяне.
— Да, трябваше.
— Виждам, че си възприела нашия начин на обличане и го одобрявам.
— Изборът ми бе да дойда при теб или гола, или облечена по този начин. Второто бе по-доброто решение.
— Изглеждаш прекрасно.
— Бих предпочела моите собствени дрехи.
— Нещата ти няма да бъдат върнати. Предпочитам да носиш това. Ома!
— Да, Серад? — Слугинята се появи под арката.
— Донеси веднага един бурнус. — Серад знаеше, че слънцето ще е жестоко и Тори ще си изпати, ако не носи подходящо облекло за пътуването.
— Можеш ли да яздиш? — попита той, като смени темата.
— Да — отвърна тя учудено, като повдигна гордо брадичката си, защото изражението му подсказваше съмнение в ездаческите й способности.
— Добре… добре… — усмихна се Серад. — А-а, ето я и Ома… — Той пое бурнуса и отпрати слугинята. Отново останаха сами и протегна ръка.
— А сега, Тори, ела с мен — покани я той.
— Никъде няма да отида с теб — твърдо заяви Тори, без да отстъпва. Знаеше, че не може да остане сама с него. Това би било твърде опасно за душевния й покой.
— Казах, ела с мен! — отсече повторно Серад, който успяваше да се владее. Приканващият тон бе изчезнал и очите му бяха станали студени.
— Мисля да не го правя — отвърна тя още веднъж, без да се съобрази с желанието му.
Серад си каза, че се е постарал да бъде внимателен. Бе опитал да я накара да бъде разумна, но отговорите й го засегнаха. Отвърна така, както реагират наранените мъже — със сила.
Не размисли върху това, което направи. Как би могъл да спечели Тори без съгласието й? Плановете му можеха да бъдат осуетени. Скъси разстоянието между тях с четири бързи крачки и без да продума, я сграбчи и прехвърли през рамото си.
— Какво си мислиш, че правиш? — извика разгневена Тори, като обсипваше широкия му гръб с безполезни удари. — Свали ме долу!
— Тихо! — заповяда той, като я притисна здраво, без да има лоши намерения. — Ако не престанеш, ще ти покажа как наказваме непокорни пленнички.
Серад бе много ядосан, за да подбира думите си. Имаше намерение да изпълни плановете си за двама им.
Тори разумно не отговори, тъй като усещаше гнева му. Джоунс обаче бе чула писъка на Тори и дотича, за да й помогне. Препречи пътя на Серад, като се изправи с ръце на хълбоци пред него.
— Какво мислиш, че правиш с мис Виктория? — запита тя с най-заплашителния за висока метър и половина жена глас.
— Не предизвиквай гнева ми, жено! — прогърмя той. И неговото търпение имаше край.
Никой не бе говорил на Джоунс по този начин и ако не бе гордостта й, може би щеше да покаже страха си пред него. Тя не се предаде:
— Не може да я отведете така. Забранявам ви!
Серад спря, като държеше здраво безпомощната, извиваща се Тори, погледна намръщено към Джоунс и каза с леден глас:
— Предлагам ти да се отдръпнеш, ако искаш утре да посрещнеш изгрева.
Джоунс зяпна, помисли за по-добрия вариант и като видя погледа му, се отдръпна. Серад тръгна, но тя събра достатъчно смелост, за да извика подире му:
— И само ако нещо й се случи!
— Джоунс… недей — задъхано промълви Тори, тъй като Серад бе ускорил крачките си и я раздруса малко, оставяйки я без дъх. Знаеше, че е бесен и не мислеше да го ядосва повече. Не искаше Джоунс да бъде наранена, знаеше, че може да се грижи и сама за себе си.
— Но, мис Виктория! — протестира ужасена възрастната жена. Разбираше какви са намеренията на Серад и бе сигурна в съдбата, която очаква Тори.
Последните й думи останаха нечути от Серад и Тори, защото той излезе от харема. Джоунс стоеше, безпомощно втренчена след тях. Загриженият й поглед изчезна и лека усмивка освети лицето й. Не можеше да не се възхити от това колко удивително красив изглеждаше Серад и колко романтично би било да те отведат по този начин. Постави ръка на гърдите си, като се опита да спре трепета на сърцето си, и каза, че е прекалено стара за тези фантазии.
Серад крачеше към конюшнята. Не бе доволен от начина, по който се развиха нещата, но си каза, че има време.
Със задоволство видя, че двата коня са завързани един до друг, както бе заповядал. Имаше намерение този излет да бъде приятна разходка за Тори и него. Мислеше си, че ако прекарат известно време насаме, далеч от харема и живота в Алжир, може би тя ще стане по-послушна. Но сега вече се съмняваше в това. Ако се бе придвижил малко напред, Серад лесно можеше да остави Тори направо върху коня й. Но след боричкането не би й се доверил да язди сама. Затова той я пусна на земята и като отмина гневния и поглед, оправи бурнуса върху главата й. След като привърши, дългата, приличаща на пелерина дреха я покриваше от главата до колената.
— Не искам да нося това — отсече тя.
— Точно сега изобщо не ме интересува какво искаш — погледна я нервно той и реши, че тази дреха ще е достатъчна, за да я предпази през дългото пътуване. Метна се върху гърба на коня, после се наведе, безцеремонно я прихвана през кръста, изтегли я нагоре и я прехвърли върху животното пред скута си.
— Какво правиш? — попита Тори, шокирана едновременно от действията му и чувствата, надигащи се в нея, притисната силно към широките му гърди.
— Ще пояздим — отвърна й той, като обви бурнуса около главата й, за да я предпазва по-добре.
— Къде ме отвеждаш и защо трябва да нося това? — попита Тори. Надяваше се, че където и да я заведе, няма да е далеч. Не искаше да бъде толкова близо до него. Само това, че я държеше в скута си, притисната към гърдите му, бе едно сладострастно преживяване за Тори и тя почувства топлина при спомените за предишната нощ.
— Ще видиш — отговори уклончиво той. — Няма да яздим дълго, но трябва да се покриеш и да се държиш за мен.
— Така няма да е удобно. Защо не ме оставиш да яздя другия кон? — предложи Тори, като се опитваше да се отдели колкото е възможно от него. Чувството, че едновременно му е ядосана и го желае я объркваше.
— Не. Ще те държа тук, до мен. По този начин ще знам къде си и какво правиш.
— Мислиш, че мога да ти избягам с коня? — Гласът й прозвуча подигравателно.
— Не би могла да ми избягаш, но искам да си спестя гонитбата — отговори той с арогантна самоувереност и придърпа юздите на другия кон, за да го насочи в желаната посока.
— Ако мислиш, че жените не могат да яздят като мъжете, значи не си виждал англичанка на кон. Ходя на лов с коне от момента, в който бях достатъчно голяма, за да яздя изправена.
— На лов с коне?
— За лисици — уточни тя.
— Харесваше ли ти това?
— Много.
Той кимна замислено и като си спомни с каква целеустременост се опитваше да я спечели, каза:
— По-късно ще яздим двамата и тогава ще можеш да ми покажеш уменията си. Засега обаче ще останеш така, както си.
Отправиха се извън Алжир под погледите на множеството, излязло на улиците по това време на деня. Тори знаеше, че е обект на голям интерес, но държеше главата си изправена високо по пътя през тесните улички. Макар че не би признала пред Серад, бе доволна, че носи досадния бурнус по време на пътуването
