Серад изненадващо я взе през кръста и я повдигна, насочвайки краката й към своите бедра. Тя го погледна с широко разтворени очи, онемяла от интимността на допира.
Движението на водата около тях увеличаваше сладострастието на любенето им. Тори никога не бе си представяла, че може да се чувства така прекрасно. Сетивата й крещяха, разкъсвани между нежните ласки и целувки и копринения допир на водата.
Увлечени от силата на любовния акт, достигнаха връхната точка едновременно. Всеки искаше да достави удоволствие на другия. Тори се отпусна в обятията му, безпомощна да контролира тялото си след изтощителното преживяване.
Никой не мислеше за къпане и Серад я повдигна в ръцете си и я отнесе обратно в топлото уединение на палатката. Винаги бе знаел, че това място е специално и сега разбра защо. Щеше да помни тази нощ и чудото на Тори завинаги. Тя бе дошла при него и се бе отдала доброволно. Сякаш това бе раят.
Тори не можеше да повярва на омайващата красота на случилото се между тях. Той отново я положи върху килимите и се отдръпна. Тори се възпротиви.
— Серад — изрече името му тя, учудена от отдръпването му.
— Имам подарък за теб — изрече с дрезгав глас той. Бе се сетил за изумрудената огърлица, която мислеше да й подари предишния ден. Тази нощ бе време да замени накита, който й бе отнел и захвърлил на дъното на морето. Това бе моментът, когато той ще замести онзи англичанин в сърцето й. Сега бе негова. Не можеше да обича друг и да отговаря както преди.
— Подарък?
Той се върна със скъпоценната огърлица в ръка.
— Купих го за теб. Напомняше ми за теб. — Повдигна я, за да може Тори да го види и тя ахна пред красотата на колието.
— Прекрасно е! — възкликна възхитена и го докосна нежно, докато той го поставяше на врата й. Серад закрепи верижката, наведе се с изящен чувствен жест и целуна камъка между гърдите й. Беше естествено за него да продължи ласките си и Тори се изви, когато той я покри с целувки.
Слънцето изгря и Серад се надигна. Тори все още лежеше, спяща спокойно до него. Новият ден го зовеше. Той се измъкна от леглото, като внимаваше да не я събуди. Облече се и излезе, за да се наслади на свежестта на утрото. Помисли си за изминалата нощ и се усмихна. Да я люби бе истинско щастие. В този момент знаеше, че каквото и да се случи, няма да я остави да си тръгне.
Отправи се към конете, после взе пушката си и започна да я чисти. Малко по-късно повдигна очи и видя Тори, стоеше на прага на палатката. Държеше завесата пред себе си, като скриваше прекрасното си тяло от погледа му.
Засмя се при проявата на възобновеното чувство за свян и се изправи, за да я поздрави.
— Спа добре тази сутрин — каза той, когато застана пред нея и повдигна ръка, за да я погали.
— Има защо — отвърна тя с лека усмивка. — Бях будна до късно през нощта.
— Май ще трябва да свикнем да проспиваме утрините.
Серад се усмихна нежно и любещо и Тори почувства как сърцето й заби по-силно. Не изпитваше никакви угризения за това, което се бе случило. Обичаше го.
— Или може би — продължи той — няма да напускаме изобщо леглото.
Очите му потъмняха, когато погледът му попадна върху блестящия накит, който я вричаше в него. Отметна завесата и тя се разкри с цялото си великолепие на дневната светлина. Очите му я погалиха, тръгвайки от красотата на гърдите й през извивката на кръста й до изваяните бедра. Краката й бяха дълги и стройни. Серад с голямо усилие отърси глава, усетил посоката на мислите си. Въпреки че я желаеше, бе планирал други неща за деня. Усмивка премина през лицето му, като си помисли колко лесно би могъл да я отведе отново в леглото и никога да не стават оттам.
— Хайде да пояздим тази сутрин — покани я той, когато влязоха в палатката.
— Да яздим? — разтвори учудено очи тя.
Погледът му я бе накарал да си мисли, че ще поиска да я люби отново.
— Нетърпелив съм да разбера дали самохвалството ти е истина. Само да оседлая конете и можем да тръгваме. Надявам се, че ще ти хареса. Обикновено какво обличаш за езда?
— У дома имах някои навици… Пола — панталон, за да мога да яздя по мъжки.
Той я погледна замислено, след това се приближи до малкия куфар за дрехи и й подаде чифт панталони и една от туниките си.
— Сигурен съм, че ще са ти доста големи, но ако навиеш крачолите, ще свършат работа за днес.
Тори пое дрехите от Серад и не можа да се сдържи да не се засмее, когато потъна в тях. Нави дългите ръкави и панталоните и когато пристегна туниката с подадения й колан, вече беше като в рокля. Знаеше, че изглежда глупаво, но заради ездата си струваше. Бяха изминали месеци, откакто бе яздила за последен път, и нямаше търпение да възседне отново коня.
Серад я огледа развеселен.
— Предпочитам те в коприна, но за днес ще мине.
Конят на Серад доказа, че е по-добър и само това бе причината за разликата между тях. Но когато се завърнаха в лагера, тя бе спечелила уважението му заради ездаческите си способности.
— Не преставаш да ме учудваш, Тори — каза Серад, когато спряха в оазиса. — Беше много добра.
Тя се усмихна, доволна от думите му.
— Някой ден ще имам кон, добър колкото твоя, и тогава ще видим кой е истински ездач.
— С нетърпение очаквам тази възможност.
След лекия обяд той реши да провери дали тя е толкова добра с пушката, колкото с коня.
— Спомням си, че също така се хвалеше и със стрелбата си — отбеляза Серад, като се приближи, държейки две пушки. — Ще приемеш ли това предизвикателство?
Фактът, че той й се доверяваше достатъчно, за да й даде оръжие, я накара да се почувства горда и тя се засмя.
— Разбира се! Само трябва да определиш целта. Изминаха няколко месеца, откакто бях на лов за тигри в Индия, но не мисля, че съм забравила да стрелям.
Това, че е била на лов за тигри, го впечатли и Тори почувства, че отново печели уважение.
Серад разбра, че е имал голям късмет и тя не е искала да го застреля в каютата на „Ятаган“.
Тори знаеше, че не може да носи дрехите на Серад по пътя обратно към Алжир. Приближи към куфара му, видя, че е донесъл и изумруденозелената дреха и я облече. Малко по-късно Серад влезе в палатката и застина.
Бе омагьосваща в скъпоценната коприна, а огърлицата, която й бе подарил, блестеше на светлината. Изглеждаше така, както бе очаквал да я види онази първа нощ, когато бе дошла при него, и сега тръгна към нея без колебание.
Малик стрелна със странен поглед Хасим, като осъзна това, което му бе казано:
— Сигурен ли си?
— Знам, че е трудно за вярване, но е така — потвърди Хасим. — Отидох при Серад, за да обсъдим неприятностите, които си имал с Мухамед Ибн Аббас, и тогава научих, че е взел една от англичанките и е тръгнал към пустинята.
— Взел е жена в пустинята…
Емирът поклати невярващо глава, преди да отбележи:
— Мисля, че другият ми син се е влюбил.
— Мисля, че си прав — усмихна се многозначително Хасим.
— Време му е. Знаеш ли кога ще се върне?
— Тази нощ — отвърна Хасим.
— В такъв случай ще отложиш отпътуването дотогава, но не по-късно. — Изражението му стана сериозно при мисълта за стария му враг Мухамед и заплашителните вести, засягащи дейността му.
Алмира побърза да потърси господарката си, за да й съобщи новините, които току-що бе чула, защото знаеше колко е загрижена Раби за племенника си и пленничките.
— Сигурна ли си в това? — попита Раби с мрачно изражение при разказа за постъпката на племенника й.
