на онзи, който става нахален. И тогава няма значение носи ли той звезда, или не.
Това не трогна особено шерифа.
— Бих искал да знам името ви, мистър — каза той.
— Ласитър.
Веждитге му отново се повдигнаха.
— Уелс-Фарговият Ласитър ли? — попита той.
По дяволите, кой е споменавал това име, мистър?
— С Уелс Фарго нямам абсолютно нищо общо. Оставете ме на мира. В Томбстоун срещу мен няма предявено никакво обвинение!
— Тогава значи Томбстоун е особен град за вас или?
Преди Ласитър да успее да даде дължимия отговор, през вратата на кръчмата изскочи едно плешиво човече и замалко не се блъсна в шерифа.
— Къде се бавите, Ърп? — изкрещя то. — Не се мотайте тук, ами застреляйте този луд Бакет, преди да е потрошил масите ми окончателно.
Шерифът хвърли на Ласитър още един строг поглед, след това се обърна и влезе в тясната кръчма, в чиито задни помещения се играеше билярд.
Ласитър го последва.
Междувременно крясъците вече бяха заглъхнали. Чуваше се само шум от трошене на дърво и дрънчене на счупено стъкло.
Ласитър наблюдаваше широкия гръб на шерифа. Плешивият го беше нарекъл Ърп. Сигурно е единият от братята на Уайът Ърп, защото той лично познаваше Уайът. Беше чул, че Вирджил Ърп се домогва до шерифската звезда в Томбстоун. Явно я беше получил.
Ърп просто изпразни едната цев на пушката и това беше достатъчно да накара Кено Бакет да се опомни.
Ласитър се отмести крачка встрани, за да може да гледа иззад широкия гръб на Ърп. Помещението беше претъпкано с изгубили разсъдък мъже и остатъци от изпотрошени столове и маси. Отзад в стаята за билярд стоеше залитащият Кено Бакет й втренчено гледаше шерифа Ърп. В дясната си ръка искаше щека за билярд, която сигурно се е канел да строши в черепа на клечащия пред него тромав миньор.
— Застреляйте го, шерифе! — крещеше плешивото човече от тезгяха. — Тогава веднъж завинаги ще се отървем от този ненормален разбойник.
Клекналият пред Бакет мъж бързо се промъкна на четири крака покрай шерифа и Ласитър и изчезна навън.
Кено Бакет отпусна билярдната щека. Усмивка се разля по широкото му лице, на чиято лява буза имаше кървава рана от порязване. Той мина покрай Ърп, без да му обръща внимание, и спря пред Ласитър. Стовари лапата си върху рамото му и Ласитър имаше чувството, че му е счупена ключицата.
— Най-сетне пак да те видя, кучи сине! — извика той гръмогласно. — Човече Ласитър, я задръж замалко далеч от мен оня морж, да мога да си свърша работата!
Като каза морж, той имаше предвид Ърп. Ласитър поклати глава.
— Вече си свършил цялата си работа, Кено — каза той. — Хайде да пием по едно. Имам да ти разправям нещо.
Кено Бакет се поколеба за момент. Почеса с лапа русата си къдрава коса и изгледа Ласитър с малките си светли сини очи, които бяха хлътнали дълбоко в очните кухини и придаваха на лицето му особен и страшен израз.
— Е, добре — каза той накрая. — Да престанем и да седнем да пием по едно.
Плешивият започна да крещи.
— Шериф Ърп! Стреляйте…
— Затвори си най-после муцуната, Хол — изръмжа Кено Бакет. — Ако не беше само една жалка дървеница и ако не изглеждаше като такава, отдавна да съм избърсал с теб долнопробната ти кръчма. Налей ни две чаши уиски и остави бутилката на тезгяха, ясно ли е?
— Нищо няма да ти дам повече, Бакет — крещеше човечето. Погледни кръчмата ми! Това струва най- малко 200 долара! А не си платил и дълговете си!
Ърп беше застанал зад Кено Бакет и толкова силно го ръгна в гърба с прерязаното дуло на пушката си, че великанът простена и леко се приведе.
Ласитър видя, че лицето на Вирджил Ърп почервенява, а мустаците му треперят. Беше страшно разярен, че Бакет и Ласитър се държаха така, сякаш него го няма.
— Ще дойдеш с мен, Бакет! — каза той. — Този път ще те окошаря най-малко за две седмици, обещавам ти!
— По-добре го застреляйте… — отново поде плешивият.
— Колко? — попита го Ласитър.
Плешивият го зяпна втренчено. Той не схвана въпроса на Ласитър.
— Колко ви дължи Бакет освен двестата долара? — уточни Ласитър.
— По… почти петдесет долара — заекна човечето. Ласитър извади триста долара от джоба на панталона си и ги сложи на тезгяха.
— За рестото искам бутилка уиски за мен и Бакет — каза той. — Но само при условие, че оттеглите оплакването си срещу Бакет.
Човечето преглътна и след това енергично кимна с глава. Ръцете му посегнаха светкавично бързо и банкнотите изчезнаха от тезгяха като омагьосани.
— Оттеглям оплакването си, шерифе — каза той дрезгаво. Сега Ърп се разяри. Той стовари пушката си върху тезгяха и изръмжа:
— Е, Хол, значи оттегляте оплакването си? Добре че ми казахте. Следващия път можете да си крещите до прегракване, докато се появя тук! Аз не съм палячото в този побъркан град. За в бъдеще сам уреждайте кавгите на клиентите си. А ако не сте в състояние, тогава е добре да наемете един като ония двамата бандити там!
С рязко движение той се обърна и излезе през вратата с тежки стъпки, преди Ласитър да разбере, че бандити той беше нарекъл него и Бакет.
Ласитър понечи да тръгне след Ърп, но Кено Бакет го задържа, хилейки се. Вече беше напълни две чаши.
Хол, плешивият, искаше да изчезне с парите.
Ласитър го задържа.
— За последните петдесет долара май се полага по едно за всички, нали? — попита той.
Лицето на Хол се издължи, но той даде знак на прислужника си да налее на всички по едно.
Като чуха за безплатното пиене, мъжете, които все още се въргаляха на пода, започнаха да стават един след друг. Изглежда, повечето вече не се сърдеха на Кено Бакет. Те седяха миролюбиво един до друг на тезгяха, сякаш никога не бяха се сбивали.
— Имам работа за теб — каза Ласитър едва чуто. Петстотин долара на ръка.
— Великолепно — промълви Бакет и изсипа вече третата чаша уиски в гърлото си.
Ласитър взе бутилката от ръката му.
— Трябва да тръгнем още тази вечер — каза той. — Работата е спешна. Имам да върша още нещо във форт Хуачука и вдругиден вечерта трябва да сме пак в Лордсбърг.
Кено Бакет, който отново посягаше към бутилката в ръката на Ласитър, спря по средата. Малките му светли очи искряха срещу Ласитър в очакване.
— Срещу Уелс Фарго ли е?
— Ласитър се ухили. И Кено Бакет като него дълго време бе преследван от агентите на Уелс Фарго. За разлика от Ласитър той беше напълно невинен. Той не забравяше това и мразеше всичко, което имаше нещо общо с Уелс Фарго.
— Работата не е свързана с Уелс Фарго — каза Ласитър тихо.
Само му стана малко неприятно при мисълта за Сидни Блад. Но тъй като щяха да яздят поотделно, не беше необходимо да разправя на Бакет за Блад.
— Знаеш, че щеше да ми е по-приятно, ако беше свързано с Уелс Фарго, Ласитър — изръмжа
