Естер първо поклати глава. След това кимна, доколкото й позволяваше здравата му хватка.
Той я пусна, но бе готов да заглуши моментално един евентуален крясък.
Но това не бе нужно. Изведнъж тя се отпусна. Бе преодоляла страха си изненадващо бързо.
— Вие сте убили брат ми Джоузеф — промълви Естер развълнувано. — Как мога да не се страхувам от вас! — тя сложи отново ръце на лицето си и се наведе напред. Раменете й трепереха. — Как изобщо влязохте тук? — изхлипа тя. — Мъжът ми каза, че сте затворен.
— Избягах — каза той с тих глас. — Росман искаше да ме заведе при съпруга ви. Вероятно той щеше да иска нещо от мен. Тогава успях да надхитря Росман и неговите партнъори. Не чухте ли врявата в града? Всички ме търсят трескаво. Единственият ми шанс бе тази къща. Никога няма да се усъмнят, че съм тук.
Тя отново свали ръцете си. Сега се владееше напълно.
— Искате да ме използувате за заложница? — попита Естер. — Вярно ли е?
Той се засмя:
— Аз не се бия срещу жени, мисис ван Кърк.
— Какво тогава искате?
— Първо, едно сигурно скривалище — отговори той. — А може би ще успея да ви убедя в истината. Не съм убил брат ви Джоузеф. Бърк Мортън хвърли ножа. Всичко доказва, че той уби Джоузеф напълно умишлено. Мисля, че това бе хладнокръвно, предварително замислено убийство.
По мокрото й лице се изписа силна уплаха. Ласитър имаше чувството, че е стигнала до отговора на въпроса, над който тя самата дълго бе размишлявала. Въпрос, който започна да я измъчва отново.
Иначе щеше да реагира със спонтанна съпротива и щеше да приеме това чудовищно обвинение като лъжа.
Но Естер остана спокойна. Ласитър така и очакваше.
— Това е безсмислица — каза тя. — За какво му е трябвало на Мортън да прави това! Имаш ли обяснение?
— О, да, мадам, имам. Или още не знаете, че и вашият брат Ейрън също е убит? Вчера вечерта, когато братът и сестрата Кели са му били на гости. Но съм твърдо убеден, че това е станало тази нощ.
Тя го гледаше уплашено и същевременно заинтригувано. Беше наясно със смисъла на неговите думи. Не искаше да повярва. Всичко в нея се противопоставяше на действителността.
Естер протегна ръцете си, сякаш се съпротивляваше.
— Не! Не ви вярвам, Ласитър! Вие сте един проклет и жалък лъжец. Кой би трябвало да бъде заинтересуван от това?
Ласитър продължи неумолимо нататък.
— Вашият съпруг, мисис ван Кърк!
Естер подскочи, но успя да се овладее изненадващо бързо. За него това бе нов знак, че тя самата си е направила такива заключения.
— Вие сте луд, Ласитър! — изсъска тя ледено. — Вие сте един дявол. Представяте се за невинно ангелче, а същевременно искате да сторите зло на семейството ми. Вие сте направо един дяволски кучи син!
— Бяха ли богати братята ви? — попита Ласитър делово. — Оставиха ли голямо наследство?
— Вие мислите, че Маркус е искал по този начин да се добере до богатството им?
— Само ако е имало такова.
— Да, има. И според закона аз съм пълноправната наследница. Следователно никой друг освен мен не е заинтересуван толкова много от убиването им. Чувате ли, Ласитър! В багажа на брата и сестрата са намерени 20 000 долара. Точно толкова, колкото са откраднати от Ейрън. Това не е ли достатъчно доказателство?
— Щом ви задоволява, мадам.
— Да, задоволява ме — изрече тя нервно. — Защо не прехвърлите вината за убийствата на мен? В края на краищата така излиза.
Той искаше да отговори, но не можа. Вратата се отвори с трясък и се блъсна в стената.
Ласитър отскочи встрани. Неговият „Уинчестър“ политна високо. Същевременно той се приведе.
Трима мъже стояха в рамката на вратата.
Те държаха револвери в ръцете си и викаха нещо високо. Думите им не се разбираха. Заглушаваше ги трясъкът и плющенето на изстрелите.
Може би викаха на Ласитър да се предаде. Но неговата бърза реакция направи валиден само един глас, този на оръжията.
Едновременно два куршума одраскаха и без това разраненото тяло на Ласитър. Другите изстрели прелетяха покрай него.
Коленичил, той изпразни завоювания „Уинчестър“. С поразяваща бързина.
Отново бе улучен. Ласитър изрева и се претърколи по килима. Изглеждаше, сякаш е тежко ранен. Но това бе пак драскотина.
Със стиснати зъби Ласитър изпрати последните си куршуми и видя как тримата мъже се свлякоха накуп, поразени от неговите изстрели. При това двама от тях нададоха пронизителни викове, преди да се строполят окончателно.
Ехото от изстрелите още се носеше из къщата. Чак сега Ласитър забеляза, че по лицето му тече кръв. Главата му бучеше и тътнеше бясно.
Всичко пред очите му се въртеше. Обземаше го слабост. Не бе усетил как в разгара на сражението един изстрел го бе засегнал в главата.
И отново някой се появи на вратата. Ласитър виждаше смътно мъжа, но успя да забележи, че е добре облечен. Това трябваше да е самият Маркус ван Кърк.
Ласитър просто падна върху килима и се изпъна. Защо имаше кръв по лицето си? Той затаи дъх. Не трепваше. Трябваше да изглежда като мъртъв. Само така съдбата можеше да го помилва за по-дълго време.
Той бе много изтощен, за да може да се съпротивлява. Освен това оръжието му бе празно. Преди да успее да извади двата револвера, ван Кърк щеше да го застреля.
Ласитър чу стъпки, ван Кърк застана до него и го срита с ботуш.
Заболя го, но Ласитър остана ням и неподвижен.
— Убили са го най-после, копелето! — чу той ръмженето на ван Кърк. След това чу и въпроса:
— Естер, добре ли си?
— Да, всичко е наред, Маркус. Бях ужасно изплашена. Той се появи така внезапно в стаята ми.
— Така си и помислих — избоботи той. — Чух няколко мъже да говорят за една смешна случка при онова старо дърво. Реших да проверя още веднъж. И там ме обзе правилно съмнение.
— Щастлива съм, че дойде, Маркус.
— Какво искаше той от теб? Отдавна ли е тук?
— Не, отпреди малко. Разказваше ми, че бил невинен. Не бил убил Джоузеф. Мисля, че искаше аз да се застъпя за него пред тебе.
— Това вече не е нужно. Той получи, каквото заслужаваше. Кой тогава е убил Джоузеф?
— Не каза нищо.
Бученето вече бе спряло в ушите на Ласитър. Той чуваше добре какво говорят двамата помежду си.
Жената бе предпазлива. Трябваше да помисли. Беше си изработила определена тактика. В такъв случай думите на Ласитър не бяха хвърлени на вятъра.
— Жалко, че е мъртъв — каза ван Кърк. — Щеше да е по-добре, ако го видех с въжето около врата.
— Това вече не е от значение — каза тя провлачено.
— Имаш право, скъпа — отговори. — Какъв дявол само. Добре, че най-сетне е мъртъв. Между другото той уби вече петима от хората ми. Двама в двора на затвора и трима — тук. Ласитър обезвреди почти всички мъже в града. Росман и единият му по-мощник са ранени. Бърк Мортън е със счупен глезен и засега е извън строя. Жалко, с удоволствие бих му задал няколко въпроса. Макс мислеше, че той е таен агент на правителството. Онези кучета във Вашингтон стават все по-внимателни.
— И какво от това? Остави — каза Естер. — Нали няма от какво да се страхуваш, Маркус. Та ти си един
