— Не би ли искал да останеш насаме с мен, Джим? — попита Лило и примамливо плъзна ръка по дясното му бедро.
Тя отдавна знаеше, че го е разкиснала. Само се чудеше, че е толкова стеснителен. Той се държеше като фермерски син, който за първи път вдишва въздуха на големия свят и естествено беше свенлив.
Мъжете тайно я насърчаваха със знаци. Хилеха се подло, защото междувременно им бе станало ясно, че имат работа с истински гринго.
Те бяха негодници от класа. Главатарят им се казваше Джон Сагуро и се представяше за тексасец. В действителност беше мексиканец.
Това не бе никой друг, а Рио — дясната ръка на дявола Яго Манаскуа. Дошъл бе в това порочно гнездо, защото се надяваше тук да открие някоя следа.
Веднага бе разбрал, че този човек е индианец и то един от тези, чиято родина бе далеч на изток.
Рио беше човек с опит. А от своя шеф знаеше, че онези живеещи усамотено индианци не са апачи, команчи или кайови, а са от другата раса и то точно от тези високите, с обикновено ъгловати черти на лицето и смело изпъкнали орлови носове.
Разбира се, Рио не бе съвсем сигурен, но въпреки това беше поставил на русото момиче задачата да го поразпита.
Мъжът имаше и пари и то немалко. Пачката долари, която показа на Лило, едва ли беше цялото му състояние.
Но Лило скоро щеше да разкрие и тази тайна. Нямаше да трае дълго, най-много час-два.
Тя го хвана под ръка и тръгна с него нагоре по стълбата, която се намираше в края на помещението и водеше към горния етаж.
Това, че едно момиче отмъкваше някой от посетителите бе напълно нормално. Бетуинг беше просто едно свърталище на порока. В това гнездо нямаше нито съдия-изпълнител, нито шериф. Нямаше и нито един жител, който да не преживява от тъмни афери.
Лило изчезна с нейния кандидат в една от стаите.
Петимата мъже избухнаха в гръмогласен смях.
Но Томас, наричан сега Джим Стоун, не чу това. Стаята се намираше в самия край на коридора, а вратите и стените бяха изработени доста стабилно.
Ето че бяха сами, а Лило се чудеше какво да прави по-нататък. Недодялания мелез стоеше насред стаята с увиснали ръце и изглежда не знаеше какво да предприеме.
Тя беше свикнала клиентите й направо да пристъпват към действие. Това се отнасяше за всички.
Тя самата не мислеше за нищо. Тези мъже едва дочакваха момента, в който щяха да се хвърлят заедно с нея в леглото й.
Отначало реши да бъде по-груба с него, но после си спомни, че има важна задача, която щеше да й донесе голяма печалба.
Не биваше да забравя, че истинското име на работодателя й е Рио и че с него шега не бива.
Затова тя пусна в ход способностите си на прелъстителка.
С гукане и смях танцуваше около Томас и бавно разкопчаваше едно по едно копчетата на роклята си. Под нея не носеше нищо друго освен леко, съблазнително черно бельо, украсено с дантела.
Той се ококори и му стана още по-горещо.
— Е, какво? — примамваше го тя. — Какво чакаш, Джими?
И Джим най-сетне се опомни. Беше тук, за да изживее нещо. Той бързо се съблече и се приближи до нея.
Това, което веднага й направи впечатление въпреки слабата светлина на лампата беше, че абсолютно цялото му тяло е кафяво, без нито една светла ивица по него.
А това можеше да означава само, че той често се пече на слънце съвсем гол.
— Сега изглеждаш като истински индианец — усмихна се тя. — Наистина ли не си мелез?
Той хлътна веднага. Виното, а преди това уискито и бирата доста допринесоха за това.
— Нали няма да кажеш на никого? — попита той.
— Честна дума! — заяви Лило и тържествено сложи дясната ръка на гърдите си, там където тупаше сърцето й. — Никой няма да чуе от мен дори и една думичка. Значи си индианец?
Той я прегърна и смъкна черното й дантелено бельо. Тя се отдръпна.
— Първо трябва да отговориш на въпроса ми, Джими!
— Да — изпъшка той нетърпеливо и тръгна към нея. — Аз съм сенека.
После той я хвана и я хвърли в леглото. В следващия момент вече беше отгоре й и така стремително влезе в нея, че почти й се зави свят.
— О, човече! — простена тя. — Ама че темперамент имаш!
После затвори очи и продължи тихо да стене. Искаше истински да се насити на насладата. Обикновено за нея това не беше нищо повече от обикновена сделка, при която само симулираше страст. Този път беше нещо съвсем различно.
И колко неуморим беше този Джими! Такова любовно преживяване Лило още не бе имала.
Той съвсем не беше наивно, неопитно селско момче. Дори и Лило имаше какво да научи от него.
Беше ненаситен и дълго време не прояви признаци на умора. Постепенно започна да я обзема страх.
— Това ще ти струва доста скъпо — каза тя задъхано. — Сигурно знаеш.
Той се смееше радостно.
— Колко искаш да ти платя?
— За по-малко от триста долара не можеш да си позволиш подобно нещо.
— Ще ги имащ красавице.
Най-сетне направи все пак почивка. Лило беше доста изтощена. Никога досега не я бяха любили така лудо.
Джим посегна към панталоните си „Левис“ и извади пачка. Бяха истински стотачки. С престорено презрителен жест той отброи пет банкноти и ги сложи на голия й корем.
— Господи, колко си щедър! — засмя се тя.
— За мен това е нищо. Имам още много от тях.
Лило стана и прибра парите в един пришит към роклята й джоб. Не беше необходимо някой да знае какъв страхотен удар бе направила тази вечер.
Въпреки всичко, тя постепенно започна да се концентрира върху истинската си задача.
— И какъв си ти? Сенека?
— Да. Нещо странно ли има в това?
— Досега нищо не съм чувала за това племе.
— Ние идваме от изток. От Илинойс. Племето ни се е преселило на запад преди повече от сто години.
— И къде живее това племе?
Тя вътрешно трепереше от напрежение. Точно това искаше да знае Рио. Той търсеше някакво тайнствено индианско племе. Може би точно това беше племето, което имаше предвид.
Тя не знаеше какво иска Рио от тях. А пък й беше и безразлично. В случай, че донесе добра новина, Рио й бе обещал двеста долара.
Вече я имаше.
— Къде живеете? — повтори тя въпроса си, отивайки с кокетно полюляваща се походка към малката масичка, върху която имаше всякакви бутилки. Наля уиски. Почувствува как индианецът отново я поглъща с жаден поглед.
— В планината Аламо Уеко — каза той. — Знаеш ли, ще ми трябват няколко свестни мъже. Бойци. Имам нещо наум.
Това беше добре дошло. Ето я новината, за която Рио със сигурност щеше да даде още няколко банкноти допълнително.
Изведнъж индианецът застана зад нея и я хвана през талията. Вдигна я високо, сякаш беше лека като перце и влезе в нея, както стоеше прав. Това й бе напълно непознато.
Тези индианци! Подобно нещо тя дори не би могла и да сънува. Те разбираха много повече от любовни
