дума!
— Не е необходимо да го казваш, Мария — промълви Луа. — Знам, че ти нямаш вина.
Тя отвърна на прегръдката. Двете жени стояха така няколко секунди, а сетне Мария се отдръпна.
— Трябва да тръгваме — каза тя енергично. — Моля те да останеш засега с нас. Мисля, че ще сме ти необходими. Чух как си се бил. Имало е много жертви. Беше ми описан като кръвожадно чудовище. Сега знам, че ти просто си бранил живота си. Ще останеш ли на моя страна, Ласитър?
— Да потегляме — каза той. — Не бива да губим повече време в приказки.
Няколко минути по-късно конете бяха оседлани. Те излязоха от скритата котловина.
— Имам лоши предчувствия — рече Мария тихо.
— Заради Томас ли?
— Той изгаря от омраза.
— Масаро сигурно вече го е настигнал — опита се да я успокои Ласитър.
Измина около час. Но не разговаряха много.
Пак се движеха по един от онези каньони, чието дъно бе затрупано от нападали в безпорядък огромни скални късове.
Изведнъж зад един такъв скален отломък, Ласитър забеляза проблясване на метал. Нададе остър предупредителен вик и обърна коня си.
В същия момент проехтя изстрел и той усети как куршумът профуча край него.
Но Ласитър вече бе изчезнал зад най-близката скала. Извади мълниеносно уинчестъра от кобура и веднага скочи от коня.
Другите също реагираха светкавично.
Друг изстрел не последва.
Първият беше насочен към Ласитър и вероятно човекът, който ги преследваше, бе сам.
Искаше да го убие. Това, че се целеха в него, беше повече от сигурно.
Отпред някой крещеше.
— Насам! Елате насам! Пречуках го.
В каньона проехтя тропот на копита. Ездачите вероятно не бяха много. По преценката на Ласитър бяха вероятно четирима със стрелеца в засада.
Само докато го помисли, и долови приближаването на коне и от посоката, от която те бяха дошли.
Изведнъж Мария застана до него. Не беше я усетил как се промъкнала.
— Познах гласа — промълви тя. — Това е Джес Кенеди — един от главатарите на Кийнсбърг. Това означава, че тайно са ме проследили.
— По заповед на баща ти?
— Не искам да чувам повече тази дума! — изсъска тя. — Вече не ми е баща. Той ме предаде. От днес за мен е чужд човек.
— Възможно е да са действали на своя глава — отбеляза Ласитър. — Те преследват само мен. В техните очи аз съм най-опасният им враг.
— Кенеди е видял, че яздя с теб като с приятел. Ласитър, те искат да те ликвидират. Искат да си отмъстят, че са претърпели поражение.
— Но, сигурно си дават сметка, че ти ще говориш с твоя… — Той спря и се поправи веднага. — Ще говориш с Кийнсбърг. Срещу теб не могат да стрелят, без да са получили съгласието на шефа си за това. Не би ли искала да провериш своето влияние?
Мария кимна.
— Да, бих могла да опитам — каза тя тихо и в следващия момент излезе от прикритието си, скачайки върху един скален блок.
Стоеше изправена, огряна от слънчевата светлина. Наближаваше пладне. Всичко се виждаше много ясно.
— Джес Кенеди! — извика тя рязко. — Познах гласа ти. Какво означава всичко това? Шефът не ви ли даде точни указания, как трябва да се отнасяте с мен?
— Да, мис Кийнсбърг — извика главатарят. — Но той нареди и Ласитър да бъде застрелян като куче, където и да го срещнем.
— Тази заповед вече е невалидна, Кенеди — каза тя. — Положението напълно се промени. Ласитър е наш съюзник. Направили сте съдбоносна грешка. А сега, идете и кажете това на Кийнсбърг!
— Ние трябва да имаме този убиец, мис! — проехтя в отговор.
— Ще го получите само през трупа ми!
— Бъдете разумна, мис! Той е убил много хора. Петима от нашите стрелци са загинали от неговата ръка, а други трима са ранени и изпитват страшни болки. Защо вярвате на това копеле? Правите опасна грешка!
— Предупреждавам те, Кенеди! — извика Мария. — Това, което казвам, има същата сила, както ако ви беше заповядано от вашия господар. Вървете при него!
— Ние искаме само Ласитър и предателката — отвърна Кенеди. — Тогава вие и вашите индианци ще можете свободно да се изтеглите, мис.
— Вече казах — само през трупа ми! — изкрещя тя и с един скок слезе от скалата.
Отново застана до Ласитър.
— Сигурна съм, че Кийнсбърг им е дал тази заповед. Тайно е пратил шпиони след мен. Иначе ни биха могли да намерят скривалището ни в скалистата котловина, тъй като яздих по околни пътища. Но те са знаели в кой район съм изчезнала и са ни издебнали на излизане от скривалището. Трябва да се бием, Ласитър! Поеми командването!
— Можем да им поставим клопка, но рискът, който трябва да поемеш, е много голям.
— Слушам те.
— Извикай му, че си размислила — каза Ласитър. — После ще отидеш при тях и ще отклониш вниманието им. Междувременно аз ще се опитам да заема изгодна позиция.
Мария хитро се усмихна.
Изведнъж лицето й се оказа съвсем близо до него и тя го целуна.
— Ти си чудесен, Ласитър.
Тя излъчваше нещо, което бе усетил още в първия момент. Нещо като електричество — сякаш го докосваше мълния. То проникваше чак до върха на косите.
Той я притегли към себе си. Въпреки опасността искаше още да се наслаждава на това чувство и да го подсили дори.
Мария беше очарователна.
— Би ли се решила да измениш за малко на твоя Масаро? — попита я с усмивка.
Тя го погледна учудено.
— Измама ли? Какво е това? При нас такова нещо няма. Ние се любим напълно свободно, ако разбираш какво имам предвид. Разбира се, не кой където свари. Но ако двама души толкова силно се желаят, че не могат повече да издържат, никой не ги осъжда. Щом нещо трябва да се случи, не бива да му се пречи. Обичам те, Ласитър! Веднага, още в първия миг пожелах да легна някога в прегръдките ти.
— Само че най-напред трябва да излезем от тук — каза той. — Ще рискуваш ли да отидеш при тях? Извикай им да ти дадат време да помислиш.
— И ти ще се промъкнеш към тях?
— Трябва да опитам.
— О кей! Да опитаме тогава.
Тя отново се покачи върху камъка и сви ръце като фуния пред устата си.
— Чуй ме, Кенеди!
— Какво има? — изненадано прозвуча гласът му.
— Ние размислихме още веднъж — извика тя. — Но какво ще стане с Ласитър, ако той се предаде?
— После ще видим — отговори Кенеди. — Ако попадне жив в ръцете ни, трябва да го заведем при шефа. Тогава той ще реши.
— Хм! Това не звучи лошо.
Докато Мария водеше преговорите, Ласитър вече се промъкваше през каменистата пустош като
