— Няма да го предадете! — избухна Фе, отскубна се от тях и хукна към Ласитър. Но Лем й подложи крак и тя рухна на земята.
— Подчинявай се! — каза той сурово и се изсмя.
Ори пристигна с конете.
— Кажи й да стане и да върви при Джини и Клариса! — извика той.
— Но Ласитър… Аз го обичам! — проплака Фе.
— Обичам го! — подигра й се Ори. — Сритай я отзад, Лем!
— Мога да я разбера — сви рамене Лем. — Но нищо не мога да променя.
— Няма какво да разбираш, ами я вдигни и хубаво я сритай! Жените имат нужда от нея! — извика сърдито Ори и се метна на седлото.
Лем отиде при Фе, клекна до нея и я потупа по гърба.
— Хайде, стани! Нищо няма да помогне. Виж, аз…
— Няма какво да я утешаваш, ами я ритни по дебелия задник! — ядоса се още повече Ори.
Фелиситас се обърна и седна на земята.
— Твоята Клариса има дебел задник! — извика гневно тя и разтвори ръце. Изплези му се, а после наду бузи и каза: — Ей толкова е тлъста твоята!
Лем хвана поводите на кафявия кон и се качи на своя. Двамата мъже избухнаха в смях.
— Като се ядоса, става същинско дете — каза Лем.
Двамата потеглиха, без да изпускат от очи сестра си.
— Тежко ти, ако Джини и Клариса се оплачат от тебе! — допълни Ори и мрачно се усмихна.
Тя отново се изплези и в очите й проблесна омраза.
Малко по-късно двамата я видяха да тича по брега на Рио Хако.
— Какво ли ще каже Баримор? — попита Ори, щом наближиха Блу Уотър.
— Дявол знае! Но се надявам да бъде разумен — Лем се обърна. — Дали Ласитър не се е съвзел вече?
— Не вярвам!
— Добре го фраснах! — Лем се изсмя грубо. — Обзалагам се, че дори не знае откъде му е дошло.
— Ако не получим от Баримор онова, което искаме, никога няма да си простя за мъката, дето причинихме на Фе — промълви Ори.
— На Фе? — ухили се Лем и го изгледа. — Искаш да кажеш, че Ласитър я е…
— Не знам. Но във всеки случай тя се е влюбила в него.
— Кой всъщност е тоя тип?
Ори се намръщи и сви рамене.
— Сигурно е някой скитник и тя няма защо да реве за него.
— Откъде знаеш?
Лем се обърна и презрително изгледа Ласитър.
— Само го виж! Познавам тия типове. Те са нищо. Дребен мошеник, който сигурно е измамил и нашата Фе. Свалял й е звезди от небето, за да го пусне при себе си.
— Не бъди толкова сигурен — отговори му Ори. — Фе е почтено момиче. И Клариса казва същото.
— Твоята Клариса има само умен корем. Особено когато е издут, както сега.
— Е, да, плодовита е. — Ори се ухили широко, доволен и горд. Вече имаше седем деца. Осмото беше на път.
— Дано само бебето не се роди с белег като червена дяволска глава на гърба си.
Ори изгледа угрижен брат си.
— Не споменавай за това пред Клариса, чуваш ли!
Лем замълча. Стигнаха Блу Уотър и потеглиха по Мейн Стрийт. Минувачите се спираха да ги гледат. Хората от каньона Хако бяха известни. Също и това, че Баримор ги смяташе за бандити и конекрадци и искаше да се отърве от тях. Щом ги споменеше, наричаше ги единствено паразити.
Вече беше обесил двама от братята, след като ги беше уличил в кражба на добитък. Затова повечето хора се изненадваха, че тия мъже са посмели да влязат в града.
Кого водеха със себе си?
Да не би бандита, когото Баримор търсеше от няколко дни и когото преследваше? Ако наистина беше той, дързостта на мъжете от каньона Хако ставаше понятна за повечето хора.
Братята спряха пред офиса на шерифа и отвързаха Ласитър, който все още беше в безсъзнание. Шерифът излезе навън с още двама, които им помогнаха, без да продумат. Четиримата внесоха Ласитър в канцеларията. Когато минаха покрай него с тежкия си товар, Баримор ги изгледа безизразно.
— Отнесете го в килията! — изръмжа той. Баримор влезе след тях и затвори вратата.
Братята първи се върнаха от затвора и застанаха пред него с шапки в ръце.
— Ние не знаехме, че този мъж е бил горе в долината на мустангите, мистър Баримор — проговори почтително Лем. — Наистина не знаехме. Тази сутрин той слезе при нас в каньона и веднага го заловихме. Ето, доведохме ви го. Можем да се закълнем, че това е самият Ласитър, сър!
Баримор ги изгледа един по един, отиде зад бюрото си и седна. Братята стояха прави пред него.
— Горе е бил заедно с Фелиситас, както ми съобщиха — произнесе със скърцащия си глас Баримор.
— Много съжаляваме за това — отговори Лем, въртейки шапката между големите си лапи.
Ори също беше неспокоен. Той нервно пристъпваше от крак на крак.
— Не искаме награда за залавянето му, сър. Само вашето уверение, че можем да останем в каньона — добави братът.
— Казах, че той е бил горе заедно с Фелиситас — изръмжа Баримор. — Колко време са били заедно?
Братята се спогледаха.
Лем понечи да отговори, но замълча, тъй като Ласитър се раздвижи.
— Я виж! — прошепна Ори. — Ласитър идва на себе си.
— Защо ли не го убих на място? — процеди през зъби Лем. — Тогава нямаше да сме тук.
— Сега е в ръцете на Баримор и той може да го обеси. Затова трябва да ни освободи. Трябва! — Ори сви ръцете си в юмруци и ги разтърси.
5.
Ласитър отвори очи, но бързо ги затвори, без да успее да разбере нещо. В главата му всичко се въртеше и той се напрегна да осъзнае къде се намира. Но нищо не му идваше на ума. Нищичко! Усещаше само силна болка в главата. Затова вдигна ръце и притисна лицето си. Чуваше и някакви гласове, но не можеше да установи откъде идват.
Какво беше станало с него и къде, по дяволите, се намираше?
Мина доста време, преди да започне да си спомня. Най-после разбра, че лежи в някаква килия, и то в затвора на Блу Уотър. Разбра също, че е попаднал във властта на Баримор и е напълно изложен на неговия произвол, без помощ отникъде.
Той се надигна и надникна през решетките към съседната килия, в която бяха братята на Фе.
Лем, този кучи син, го беше ударил. После го бяха докарали в града, точно при този негодник, който беше опожарил ранчото им. Но и те явно бяха объркали конците. Иначе не биха били тук.
— Е, глупаци такива! — промърмори Ласитър, но веднага усети как остра болка прониза, главата му.
Двамата го изгледаха мълчаливо.
— Къде е Фе?
— На сигурно място — отговори Ори. — Остана в каньона.
Предната врата се отвори с трясък. Двама мъже влязоха в затвора и спряха пред килията на Ласитър. Единият насочи револвера си към него, другият отключи, влезе в килията, надяна му белезници и отстъпи назад.
— Ставай и върви с нас! — заповяда той. Двамата бяха помощници на шерифа. Носеха цивилни костюми и ботуши с тежки шпори, които звънтяха на всяка крачка. Отведоха Ласитър в офиса. Там седеше Баримор
