— Курва! Проклета курва! — хриптеше той. — Сега ще видиш ти! И ти, и Ласитър жестоко ще си платите за всичко. Ще съжалявате, че сте си показали носа в Каза Гранде!
Хуанита Перада отчаяно се отбраняваше, но не можеше да се справи със силния мъж.
Той разкъса дрехите й и тя остана гола пред него. Хуанита изтощено затвори очи, готова за най- лошото. Трябваше да претърпи най-жестокото унижение в живота си.
За нейно най-голямо учудване не се случи онова, което очакваше с отвращение. Мълиган плъзна ръка по голото й тяло и се изправи.
— Не мога да се любя с курви — изръмжа той. — Хайде, обличай се! Отиваме в Каза Гранде.
Хвърли й една от онези подобни на чувал ленени ризи, които беше носила и Джудит. Изглежда му доставяше някакво перверзно удоволствие да облича пленниците си в тях.
— Ставай! — заповяда отново той. — След час потегляме. Кълна ти се, че Ласитър и останалите негодници ще ме молят на колене за пощада!
Сети се за унизителното поражение през последната нощ и отново го обзе бесен гняв. През нощта имаше достатъчно време да размисли и беше решил да излезе в открит бой. Ще заложи всичко на карта. Ще се бори докрай с всички средства, с които разполага.
Можеше да разчита на тридесетина въоръжени мъже. Хората му бяха първокласни стрелци. С тяхна помощ щеше окончателно да се разправи с този непокорен град, който се осмеляваше да се противи на волята му. Цяла Аризона щеше да трепери от страх!
„Тежко ти, Ласитър! — помисли мрачно той. — Ти ще бъдеш първият, когото ще хвана, когато градът падне в ръцете ми!“
Мислите му се носеха напред. Другото, което щеше да направи, беше да се погрижи за свикването на съда. Щеше да охранява съдебното заседание с въоръжените си мъже. Първо щеше да се изпълни вече обявената присъда на Арч Колеман. Тя беше съвсем законна. Палачът с удоволствие ще се заеме с обесването.
После Джудит Бергман щеше да бъде улучена от „заблуден куршум“. Единствената свидетелка трябваше да бъде премахната.
Никой от съдебните заседатели нямаше да повярва в думите на Ласитър, затова щеше да го изправи пред съда по обвинение за освобождаване на осъден на смърт и опит за убийство. Това също нямаше да му създаде особени трудности.
Хуанита Перада навлече ленената риза. Дрехите й лежаха разкъсани на пода. Също като Джудит Бергман тя се почувствува като каеща се грешница. И наистина — чакаше я труден път. Тя знаеше това много добре. Питаше се със страх какви ли ще бъдат следващите ходове на Ред Клайд Мълиган…
Мълиган блъсна Хуанита да върви пред него и я изведе навън. Мъжете ги изгледаха мълчаливо и равнодушно. Може би някои от тях се отвращаваха от подобни сцени, но повечето се наслаждаваха на красивата жена в прозрачна тясна рокля.
— След половин час тръгваме за града! — извика Мълиган. — Пазете добре тази руса вещица, за да не избяга. Тя ще ни трябва още известно време.
Той кимна на Джеси Шърман да се приближи и доверително му прошепна:
— Ако всичко мине добре, утре ти ще бъдеш новият шериф на Каза Гранде. И без това си първи заместник-шериф, така че и по закон си в правото си да поемеш службата. Защото с досегашния шериф може да се случи нещо…
Шърман веднага разбра.
— Да — каза той. — Има много възможности. Верн Стюдмън се оказа забъркан в сериозно престъпление. Трябва да отговаря за делата си.
— Точно така — отговори Мълиган. — Стюдмън е действувал на страната на престъпниците. Имаме достатъчно свидетели. А пък ако загине в бой, няма да има възможност да дава неверни показания. Всичко ще бъде наред, Джеси. След няколко дни ще ни величаят като спасители на Каза Гранде.
Но Джеси Шърман оставаше скептичен.
— В никакъв случай не бива да подценяваме този Ласитър — изръмжа той. — Той е същински дявол.
Мълиган подигравателно се ухили.
— За него ни се полага специална награда. Той е бил забъркан в голяма афера с „Уелс Фарго“. Затова целият град ще ни благодари, че сме го спасили от тази паплач. Това е чудесно, нали, Джеси? По-добре не би могло и да бъде.
— А какво ще правим с русата мексиканка?
— Когато всичко свърши, ще я взема при мен в ранчото. Такава красавица сигурно ще ми се отрази добре.
— Това е добра идея — промърмори Шърман. — А Джудит Бергман?
Но Мълиган не смяташе да му каже всичко още от самото начало…
10.
Ласитър и Джудит отдавна бяха пристигнали в града и се намираха в офиса на шерифа.
Ласитър с тревога мислеше за русата мексиканка. Странно! След толкова години за пръв път се стремеше да има до себе си точно определена жена. Смяташе, че вече е забравил това чувство. По този начин сякаш се връщаше в миналото.
— Тя внезапно изчезна — обясняваше за стотен път шерифът. — Хората от града ми съобщиха, че са видели руса жена да язди на север. Сигурно е била тя.
Ласитър беше много загрижен. Но нищо не можеше да се направи.
— Нещо ще се случи скоро — обади се тихо Арч Колеман. — Усещам го с цялото си тяло. Готви се нещо страшно. Най-вероятно Хуанита е попаднала в ръцете на Ред Клайд Мълиган. А той е истински звяр. Трябва да очакваме най-лошото.
Наближаваше обед и тримата седяха в малката дневна над офиса. Ласитър, шерифът, Арч Колеман, Джудит Бергман и Рио, ловецът на мустанги. Четирима мъже и една жена. Нищо не можеха да сторят. Оставаше им само да чакат.
Междувременно Джудит беше разказала всичко на шерифа. Писмата бяха скрити в ранчото, а те бяха най-добрият доказателствен материал срещу Ред Клайд Мълиган.
— Много бих искал да знам какво ще предприеме Мълиган — проговори шерифът сред настъпилата тишина.
— Непременно е замислил някой дяволски план — отговори Колеман. — Сигурен съм в това. Трябва да вдигнем тревога в града, Верн. Сигурно има доста мъже, които биха ни помогнали. Как мислиш?
Шерифът поклати глава.
— Преди половин час направих поредната си обиколка. Говорих с много и най-различни хора. Никой не иска да се забърква в тази каша. В очите на обществеността ти си осъден на смърт, Арч. Никой в този град не би си помръднал пръста заради теб…
— Навсякъде е така — намеси се горчиво Ласитър. — Често съм виждал подобно нещо. Затова дайте да помислим как да си помогнем сами. Помогни си сам, за да ти помогне и господ! Никога не забравяйте тази стара поговорка.
Ласитър едва беше млъкнал, когато в далечината се чу конски тропот. Приближаваше се като гръм. Шерифът се надигна от мястото си.
— Идват — каза кратко той. — Надига се буря.
— Както и очаквах — промърмори Арч Колеман. — Страх ме е, че ни очаква нещо много лошо.
Ласитър застана до прозореца. Зад хълма се надигаше облак прах, който скоро закри слънцето. Виждаше се обаче и още нещо. На две определени места се виеха стълбове дим, които ясно се очертаваха в безоблачното небе. Ласитър разбра, че апачите му даваха знак. Той беше научил езика на димните сигнали от индианските племена.
