Проклятие! Как можеше този Мълиган да бъде толкова подъл?
Мълиган се усмихна подигравателно. Много добре разбираше, че Ласитър е в ръцете му.
— Твой ред е, Ласитър! — извика той. — Май нямаш друг изход, освен мирно и тихо да излезеш навън…
Над площада се възцари тишина. Ласитър обърна очи към Рио и промърмори:
— Той много добре знае какво иска. Притиснал ме е до стената. Но ако се предам, целият град ще бъде в ръцете му…
Рио Сардоне мълчаливо погледна навън.
— Наистина е много трудно за теб, амиго Ласитър — промълви той. — Знам, че няма да оставиш Хуанита в ръцете на този звяр.
Ласитър не отговори. Той беше взел решение и никой не можеше да го отклони от него. Скоро щеше да бъде мъртъв. Само ако не станеше някое чудо…
11.
Ред Клайд Мълиган беснееше от гняв, но едновременно с това изпитваше и тревога. Кой беше стрелял в гърба на хората му? Дали Ласитър нямаше приятели в този град?
Проклетият Ласитър!
Трябваше да го обезвреди. Ред Клайд Мълиган виждаше една-единствена възможност за това и не се поколеба да я използва. Ласитър трябваше да бъде отстранен и разобличен пред очите на целия град. Затова насочи пистолета си в главата на русата мексиканка.
— Излез, Ласитър! — изкрещя той. — Излез или ще я застрелям! Нали я обичаш, Ласитър?
— Да — каза на себе си Ласитър. — Тя е най-добрата жена на света.
Тези думи не бяха предназначени за ушите на Мълиган.
— Какво става, Ласитър? — изкрещя отново той. — Предай се най-после, проклето копеле! Животът ти или животът на блондинката, Ласитър! Искам да те убия, защото с твоята поява тук започнаха нещастията ми. Давам ти десет секунди. Ако не излезеш, ще стрелям!
Ласитър тръгна към вратата. Вървеше като осъден на смърт. Думите на Мълиган кънтяха в главата му: „Животът ти или животът на блондинката!“
Оттук нататък връщане назад нямаше. Напред и само напред. Ласитър твърдо беше решил да се пожертвува за Хуанита. Двамата бяха прекарали толкова хубави часове заедно, но това време беше безвъзвратно отминало.
Той бавно излезе на терасата. Спря се в сянката на покрива, за да не го забележи Мълиган. В този миг чу зад себе си гласа на Рио:
— Точно на мушката ми е, амиго. Да му пусна ли един куршум в гърлото?
Ласитър леко поклати глава.
— Недей, Рио! Един-единствен изстрел, и всичко ще се обърка.
Ласитър не искаше кървава баня. Смъртта на невинни хора трябваше по възможност да бъде избягната. Затова високо извика към площада:
— Пусни жената, Мълиган! Тя няма нищо общо с мен. Впрочем истинският мъж никога не посяга на жена. Нима си забравил всяка почтеност?
Мълиган щеше да се пръсне от ярост. Никога нямаше да забрави публичното унижение, на което го подложи Ласитър.
— Излез на улицата, Ласитър! — изкрещя той. — Без оръжие! Хвърли колана с револверите на терасата или на улицата, но така, че да го видя.
— Ти се готвиш да ме застреляш веднага, така ли? — попита спокойно Ласитър. — Да не съм животно? Какво имаш предвид?
Ред Клайд Мълиган продължаваше да държи револвера си, опрян в главата на русата мексиканка.
— Ще я пусна, щом дойдеш, Ласитър. Ще броя до пет. Ако не излезеш на улицата без оръжие, край с твоята руса кукличка!
Какъв подлец беше този Мълиган. Ласитър все повече се убеждаваше, че този човек не говори празни приказки. Той не се спираше пред нищо. Заслепен от омраза, се беше озовал на ръба на пропастта. И за него нямаше връщане назад.
Мълиган беше започнал да брои с леденостуден глас. Беше стигнал до три и изкрещя като бесен:
— Четири!
Ласитър откачи колана с револверите и го хвърли на улицата. После бавно излезе на ярката слънчева светлина.
„Животът ти или животът на блондинката!“ Думите кънтяха в ушите му. Видя Хуанита в лапите на този безмилостен бандит и разбра, че не може да очаква пощада. Въпреки това щеше да извърви пътя си докрай.
Но Мълиган не можеше току-така да го застреля пред очите на целия град. Щеше да получи известна отсрочка. Но и на това не можеше напълно да се разчита. Този подлец беше толкова заслепен от жажда за отмъщение, че не виждаше нищо пред себе си.
Ласитър и друг път се беше сблъсквал с подобни хора. За тях нямаше нищо свято. Стреляха наляво и надясно, без много да му мислят. Презираха всички около себе си. И Мълиган беше такъв. В яда си не се спираше пред нищо.
— Пусни жената, Мълиган! Нали обеща! — Ласитър извика толкова високо, че площадът потрепера. После прибави думите, които Мълиган беше произнесъл преди малко: — Животът ти или животът на блондинката!
Хуанита се замята като луда в желязната хватка на похитителя си.
— Не! — изпищя тя. — Недей, Ласитър! Не се приближавай! Той ще те убие! А без теб и за мен няма живот…
Тя беше отчаяна. Страхуваше се единствено за него. Обичаше го толкова много! За собствения си живот дори и не мислеше…
Мълиган продължаваше да се хили злобно.
— Приближи се, Ласитър! — извика той. — Щом стигнеш на една крачка от нас, ще пусна жената.
Ласитър тръгна веднага. Спокойно и без да бърза. Не изпускаше от очи противника си. Хуанита изплака отчаяно.
— Той лъже! Всичко е лъжа! Защо излезе, Ласитър? Не биваше да се жертвуваш заради мен, гуеридо! С такава радост бих умряла за теб!
Ласитър остана напълно спокоен, въпреки че думите й дълбоко го развълнуваха.
— Никой не бива да умре, Хуанита — отговори нежно той. — А аз никога не бих изоставил жената, която обичам.
Тя се усмихна през сълзи. Тези думи я бяха направили истински щастлива.
— Гуеридо…
В този момент едно ласо се уви около раменете на Ласитър. Той беше чул съскащия звук, но знаеше, че няма смисъл да се отбранява. В случаи като този най-добре беше безропотно да се подчини на съдбата и да изчака удобния случай да се измъкне от примката. Само тогава щеше да има шанс. Не биваше да разпилява силите си в безсмислена съпротива.
Ласитър се строполи в праха на площада и се направи, че е загубил съзнание от внезапното падане. Лежеше със затворени очи, без да се помръдва. Много добре чу как Мълиган злобно се изсмя.
— Сега вече градът е наш — изсъска той. — Никой няма да се осмели да се изпречи на пътя ни. Щом Ласитър падна — край на съпротивата. Набързо ще се справим с Колеман, Рио и черната вещица.
Той говореше на Джеси Шърман, който, ухилен, беше застанал до шефа си. След малко добави:
— От утре ти си шерифът на този град, Джеси. Ще се погрижа за това.
Ласитър ясно чуваше всяка дума.
— Какво ще правим с Ласитър? — попита тихо Джеси Шърман. — Нали няма да го застреляте веднага, шефе? Това ще хвърли лоша светлина върху нас.
— Нима ме смяташ за толкова глупав, Джеси? — озъби се Мълиган. — Всичко ще стане законно. Ще
