— Ох, майче, готова съм, стига си викала! — тросна се тя и тръгна към стаята си.
Там също имаше огледало.
Господин Хоуфа вдигна вестника, без да забелязва, че го държи наопаки. Помъчи се да разчете няколко заглавия, после го хвърли, скочи и започна да обикаля стаята. При третата обиколка се спъна в килима, при петата налетя на мама Емалрин, която точно в този момент влизаше в хола, натоварена с добре опакован сервиз. За щастие опаковката на сервиза смекчи удара. Нищо не пострада, така че скарването не продължи дълго и неусетно премина в обсъждане на подробностите около сватбата.
— Ама какви деца! — коментираше щастливата майка — Можеше да каже нещо, да сподели, а тя в последния момент! Иди сега, че се подготвяй за три дни.
— Нищо страшно, ще я оправим! — бодро рече господин Хоуфа. — Какви по-големи работи съм оправял, та една сватба! Все е по-лесно от борсата!
За да улесни още повече нещата, той си наля една чашка, гаврътна я на екс и продължи:
— Ама чудесен избор, нали, Емалрин? Аз вчера пак приказвах с него, говорихме и за техните… Много порядъчни хора, много полезни. Довечера пристигат, нали?
— Да, разбира се — разсеяно каза госпожа Хоуфа. — Какво каза преди малко, че не те чух?
— Казах, че са порядъчни! Нищо чудно, че младият господин Глордах се е издигнал толкова…
— Татко — обади се от стаята си Игис. — Нали се разбрахме, че ще го наричаме просто Баюн. И стига с това издигане — какво като се е издигнал, аз да не се женя по сметка? Никакво значение няма!
— Разбира се, Иги, разбира се! Ти баща си не го слушай, те мъжете са такива. Пък и развълнуван е, не се карайте точно днес.
Развълнуваният баща изпразни още една чашка и започна да си припомня близкото минало и своята прозорливост, като настани дъщеря си в канцеларията на Фелдстратегиума. Как без това щеше да се запознае с господин Глордах… с Баюн де, нашия Баюн-чи? Такъв способен истински офицер, отдалеч си личи, че е истински офицер, изобщо армията, това е благородство, опора на Презитега, на властта, на Нангар!
Мисълта му подскочи към сватбата и се зае с изчисленията по банкета. Броят на необходимите гости се сумираше с неизбежните роднини. Към тях се присъединяваше радостната цифра на очакваните уважавани лица. И за съжаление — всичко това се умножаваше по стойността на един сериозен обед, където двата десерта далеч не завършват списъка от кулинарни художества. Последната математическа операция малко развали настроението му, но не за дълго. Един път се жени единствена дъщеря!
През това време мама Емалрин довършваше подреждането на сватбените дарове. В просторната кухня беше станало тясно от разположените по масите, бюфетите и пода ценни предмети. Майката грижливо постави една до друга трите вазички, изобразяващи един и същ атлет, подпрял мощните си длани върху нещо като меч или чук. Залюбува се на фино изрисуваното върху порцелана лице (наистина червените устни на единия бяха изместени малко към бузите, но независимо от това бяха страшно красиви). Върху кушетката трябваше да се подредят дрехите. Прекрасни зелени ризи с розови цветчета, които бе бродирала сама. Сега кърпичките — да отделим наляво с буквите на младоженците, надясно без буквички…
Ненадеен звън прекъсна работата й. Тръгна към вратата, но чу бързите стъпки на Игис. „Усеща дъщеричката ми мъжленцето си!“ — помисли тя и беше напълно права.
Обичаният Баюн, очакваният Баюн, влюбеният Баюн наистина беше пред входа и възторжено дърпаше верижката на звънеца. Отвътре беше изпълнен с тишина и спокойствие. Вече шести ден Предписанието мълчеше и не се опитваше да управлява действията му. Тази тишина го правеше щастлив. Даваше му възможност да чуе далечния звън в недрата на къщата, хлопването на вратата, бързите нетърпеливи стъпки, които можеха да бъдат само на Игис, неговата съпруга — майката на неговите бъдещи деца!
Когато тя отвори вратата и смутено застана в нейния правоъгълник, Баюн си каза, че си е дошъл у дома. Нежно я погали по рамото — знаеше, че не обича да се прегръщат на обществени места. Дръпна за верижката отново зазяпалия се фил Бу, който отдавна не беше извеждан на разходка и с възмущение следеше полета на една пеперуда. Така че пилотът трябваше да повлече гущера по стълбите към гостната, където го очакваха родителите на Игис.
— Лягай, Бу! — строго каза, Баюн, като посочи ъгъла. — Здравейте, господин Хоуфа. Как сте, маминко?
— Благодаря, Баюн-чи, прекрасно се чувствам! Ах, какъв изумителен фил. Какъв породист и колко е мил!
Бащата вдигна замъгления си от банкетни изчисления поглед.
— Да, Баюн, добър фил, изгодно ли го купихте?
— Съвсем изгодно, господин Хоуфа. Подариха ми го.
— Сядай де, Баюн-чи, нали вече може на „ти“? — весело забълбука госпожа Емалрин. — Ела, вече сме сложили масата, ти сигурно си гладен?
— Ама моля ви се — не особено твърдо заяви Баюн, тъй като наистина беше зверски гладен. Идваше направо от работа и едва беше намерил време да вземе Бу, защото Игис много искаше да го види.
— Нищо, нищо, ще хапнеш малко, да видиш как се готви в добро семейство, не е като в ергенска квартира…
Отчаян вик прекъсна домакинята. Във вика на Хоуфа бяха вложени толкова много чувства, че всички замръзнаха по местата си и образуваха следната скулптурна група: Баюн и госпожа Емалрин, извърнати в посока на вика и мъчещи се да разберат какво става. Господин Хоуфа, вперил отчаян поглед в зъбите на Бу, откъдето стърчи нещо бяло. И накрая Игис втренчена в лицето на баща си с ням въпрос: „Велика съдба, какво става?“
Баюн пръв разбра какво става. Филът, озовал се в нова обстановка и възмутен от изпуснатата пеперуда, беше решил да потренира в точна стрелба с език. Сега той дъвчеше листчето с банкетните изчисления и невинният му поглед питаше: „Нещо да се е случило?“
— Бу! — заплашително процеди Баюн.
— Нищо, Баюн, нищо момчето ми! — бързо заговори Емалрин. — Ах, палавник такъв! — това се отнасяше за фила. — Мирувай, че ще ядеш бой.
Господин Хоуфа понечи да изрази възмущение или нещо подобно, но скришом настъпен от съпругата си, само криво се усмихна.
Скоро инцидентът бе умело забравен. Бу, въдворен в ъгъла, с нестихващ интерес въртеше глава. Господин Хоуфа се зае с реставрация на сметките си, а мама Емалрин се отдаде на сервиране. Гостната се изпълни с фин коктейл от аромати и апетитно подрънкване на чинии. Това накара Баюн да прояви известна небрежност към очарованието на Игис и да наостри ухо към тези привлекателни звуци. За щастие съвсем скоро през открехнатата врата прозвуча:
— Заповядайте на масата, деца, да видите какво ще ви покаже мама Емалрин!
Показаното беше забележително не толкова с качеството си, колкото с количеството и актуалността си. Татко Хоуфа даде тон и гмурна лъжица в дълбоката чиния. Баюн незабавно последва примера му и го следва докато можеше. Десертните захарни пръчици бяха възхитителни. Умилостивен от доброто ядене, той си помисли, че не е лошо да предложи една на Бу. Незабелязано протегна ръка зад гърба си. Очакваше всеки момент пръчицата да изчезне от ръката му, отнесена от вездесъщия език на гущера. Нищо не последва. Огледа се — Бу не се виждаше никъде!
— Маминко, да сте виждали Бу?
Госпожа Хоуфа преглътна масивната хапка и понечи да отвърне нещо, но не успя. От горната стая, където бяха складирани предсватбените подаръци, се чу ясен звън на порцелан.
Последва бързо тичане, сблъсък на вратата, оглед на нанесените щети. Въпреки тяхната скромност — един от атлетите-вазички вече нямаше на какво да се подпира — Бу изяде боя. За целта Баюн употреби една дъска, като само веднъж леко се убоде в шиповете на опашката му. Затвориха фила в килера, пилотът му пожела да остане без дух и възбудата започна да спада.
— Все пак къде ще отидем? — шепнешком попита Баюн под акомпанимент на мелодично хъркане. Татко Хоуфа консумираше следобедния си сън.
— Предложи ти — прошепна Игис.
— Ами… дай просто да се разходим — реши щастливият годеник.
Игис побягна да се гримира като за пред хора. Баюн започна да кръстосва стаята, като внимателно
