за по курбани, за по трапези, моми и момци за по венчене, внуци честити за по кръщене — тъй да се честно име спомина, от рода в рода, чак до амина.“ Хор „Пълна къща — пълен кош!“ — Мятай, момне, шарен пош! Дар от сърце кой що може. — „Честит да е празник божи!“ Отдели се от другари бърза коледарка спретна — шарения пош преметна стар стопанину през рамо… Името му и честта му пак запяват коледари. Хор Расна дръво столовито, грановито: корен в сърце на земята; връх извило в небесата! Корен — синове отбрани; а невести — китки грани; внуци мили — вършки в небеса избили! Шум и глъч. Стопанин стари шарен пош от рамо снема, но преди на коледари той да го повърне с дари, хорът песен пак подзема. Втора зареда Тъмни ноще се пробуди мило внуче соколово; баба му се чудом чуди как да го приспи изново. — Нани, нанкай, рожбо мила, мало внуче, мал гидия!… Майка ти е сън заспала — от сън сладък не буди я! Баба ти, с зори ранила, дълга пътя ще пътува — чак до Божи гроба. Мила божа майка да я чува! Та оттам света хаджийка да се върне с армагани: тебе златен кръст на шийка, на герданче от мерджани; стари дяду броеници, татку свилен пояс дивни, майци наниз от жъртици, лели рало златни гривни; на комшии по махлата много здраве со колата света вода от Йордана — от Христа й свети Йована! Първа зареда Домакин за дом радей, домакиня дома шета — тъй полека-лека крета дом, докле захубавей. Дом докле захубавей,
