Пролог Рог изви над върховете снежниясен месец, подранил в небето.Глъхнали са в сън поля безбрежнисамо будно още бди селото —дим се вий на стълпи из комини.Песни, шум по улици се счуват;гости ходят, гости се посрещат.Домакини свят обичай чуват —Бъдни вечер бъден празник срещат,с буйно пламнал бъдник на камини. Низ-по село скупом ходят китни млади коледари — сиромаси и боляри с благовестье да споходят, и наспроти празник честни да им пеят драги песни. Начело им станеника, той ги стани, той ги води: не току-така на сгоди, а където е прилика — и където подобава с песни да се слави слава!Хор„В дясна ръка с китка витагости идат на честито:тежки порти отворете,благовестци пиремете!“Ей приветно портите разтваряза посрещи домакиня веща.А на прага къщен ги посрещастар стопанин и тям отговаря.„Добре дошле, добре дошле,многожелани гости,предвестници на благи днии край на дълги пости!“Хор Преко поле, преко долье ний летиме — да вестиме дни честити именитий станенину, господину!Първа заредаПодранил стопан в поле да иди,лозя и ниви сам да обиди.Помисли благи — среща му блага:сам свети Йован, с златна тояга!— Добра ти среща, свети Йоване! —„Дал ти бог добро, честни стопане!Минах, поминах лозя и ниви:ръжта класиста коню до гриви,до шарен пояс бяла пшеница,гроздове тежки греят — жълтица!Стопанска грижа и труд усилен —тям за награда и дар обиленот божи ръце в твои да влезе:
