току-виж, угасне младост… Но пък идва друга радост, друго слънце дом огрей. Друго слънце дом огрей — въртокъщна млада булка… А во къта, в златна люлка златно внуче се засмей! Хор Ой хайде, хайде, стара ле майко, свекърво — що радост има, стара ле майко, тепърво! Кахъри, грижи, стара ле майко, досега — отсега драгост, стара ле майко, до века! Стара майка, домакиня, още не дарила дари — и запяха коледари на невяста пръвескиня. Първа зареда Млад гурбетчия, по-млад стопанин, грижен ми ходи в пуста чужбина. Него запитват тихом дружина: — Що ти й насърце, грижен акранин? „Двойна неволя, верни другари: грижа на сърце, аман на душа — гори едното, друго задуша — вихром се вдигат спомени стари! Сръце примира, памет се губи; младост нерадост в пуста чужбина — млада дружина, грижа за чедо — аман за любе!“ — Ой, махни, махни кахъри люти, ти, млад другарин, недей се вайка: мило е любе при стара майка, грижено чедо в майчини скути. Много се мина, малко остана; утре ще литнат нагоре птички — вест допрати им ти с лястовички, че ще се върнеш при пролет ранна. Тежка версия весе е сбрана и армагани лежат с товари… Чакам другари. — Много се мина, малко остана! А невяста в ръце зела мъжка рожба, първо чедо, ником е чело привела, сълзи рони до два реда. Стара майка се притече, а по нея и момата, да раздумват с благи речи кахърите на душата. Съгледаха коледари, съгледаха и подзеха друга песен, со намяри да й бъде за утеха. Хор Керван иди, керван доди, невясто! Я кервана войно води, невясто! „Я излез, излез на двори,
