честит живот, вечно здраве! Моми свенливо лик руменее, пусто й сърце бий, та ще тресни; с сладките думи на сладки песни, сякаш мед се в душа й лее. Дружки се смеят, с отборни думи, песни по сърце ней нагодили. Младого война зад себе скрили, те го подкачат с весели глуми. Тя го самичка поглежда плахо, на коледарки дружки през рамо — погледи поглед среща… И двама с песен изново те ги припяха. Хор Момко се напусто крий- любе го и скрит намира, поглед го и в мрак съзира… Момко се напусто крий! Не напусто сърце бий — то на либе вест подава, де се момко спотаява… Момко се напусто крий! Колело да се развий, коледарки, отстъпете, на свят момка покажете… Момко се напусто крий! Вънка из вратни девойка пръпна, думи шеговни хванала вяра; сам, да избегне глумна превара, момко задним се в къта издръпна… Уж в изненада сам, станеника наколедарки сопнато свика, и при невяста грижна пристъпи, дигнала в ръце първенак скъпи. С пръст го по гушка мило погали: „Иска ли песен, гидия мали? Татко и майци попано чедо! Хай, та и нему двойна зареда с отбрана песен чест ще възхвали! Иска ли песен, аждерко мали?“ Повтор погали рожбата дивна и към певачи со глава кивна. Дружно се първа зареда там при невяста скупом събраха та со отбрана песен припяха в майчини скути шалаво чедо. Хор В полунощи, време тайно, над люлка на рожба драга, спря се наречница блага, прилетяла от незнайно. Час се спря и час нарече: „Ясно чедо, първородно, с блага вест на време сгодно, бог ме прати отдалече. На честит си ден родено, за дни още по-честити — с тебе майка да се кити, като с перо позлатено.
