почва Елена.
И млъква, защото Лаодика ахва и едва не изпуска огледалото. Жрицата Теана успява да го хване, поглежда го, пребледнява и го подава на Андромаха. Хекторовата съпруга също поглежда в него и почервенява. Касандра го грабва от Андромаха, вдига го, зяпва в него и пак изкрещява.
Хекуба измъква огледалото от ръцете й и й се намръщва. Веднага усещам, че тия две жени не се обичат и си спомням защо — Касандра, на която Аполон е дал пророческа дарба, е съветвала цар Приам да убие при раждането бебето на Хекуба, Парис. Още от детството си тя е предвиждала катастрофата, до която довежда похищението на Елена и последвалата война. Според преданието обаче пророческата дарба на момичето е придружена от проклятието никой никога да не й вярва.
Сега Хекуба зяпва огледалото и ченето й увисва.
— Какво има? — питам аз. Нещо с огледалото явно не е наред.
Елена го взима от майката на Хектор и ми го подава.
— Виждаш ли, Хок-ън-бе-рииии?
Поглеждам в стъклото. Отражението ми е… странно. Там съм, обаче не съм аз. Брадичката ми е по- волева, носът ми — по-къс, очите ми — по-дръзки, скулите ми — по-високи, зъбите — по-бели…
— Това ли видяхте всички? — питам ги. — Своето идеализирано отражение?
— Да — потвърждава Елена. — Огледалото на Афродита показва само красота. Ние се видяхме като богини.
Не мога да си представя, че е възможно Елена да е по-красива, обаче кимвам и докосвам повърхността на огледалото. Не е стъкло. Мека е, еластична, по-скоро като течнокристален екран на лаптоп. Сигурно е точно това и в изпъкналия гръб може би има мощни микрочипове и видеопреобразяващи програми, обработващи алгоритми за симетрия, идеализирани пропорции и други елементи, схващани като човешка красота.
— Хок-ън-бе-рииии — казва Елена. — Позволи ми да ти представя другите две, които доведохме тук тая сутрин, за да преценят дали казваш истината. По-младата е Касандра, Приамовата щерка. По-възрастната е Херофила, „обичаната от Хера“, първата Сибила и жрица на Аполон Сминтей. Тъкмо Херофила разтълкува съня на Хекуба преди години.
— Какъв сън? — питам аз.
Изглежда, Хекуба не иска да погледне нито Херофила, нито Касандра.
— Когато бях бременна с второто си дете, Парис, сънувах, че раждам горяща главня, която подпалва целия Илион и го опожарява. И това дете се превърна във вилнееща Ериния, рожба на Кронос, според някои, щерка на Форкин, казват други, изчадие на Хадес и Персефона, твърдят трети, обаче всички признават, че най-вероятно е дъщеря на гибелната Нощ. Тая огнена Ериния нямаше криле, ала приличаше на Харпиите. Дъхът й вонеше на сяра. По очите й бяха полепнали отровни гурели. Гласът й беше като мучене на ужасен звяр. На пояса си носеше бич с ремъци, осеяни с медни шипове. В едната си ръка държеше факел, а в другата — змия, и неин дом беше подземното царство, и се беше родила, за да отмъсти за всички оскърбления срещу майки. Появата й се предизвестяваше от мъчителния лай на всички кучета в Илион.
— Леле — казвам. — Какъв сън само!
— Усетих, че Еринията е детето, което по-късно ще бъде наречено Парис — обажда се старата вещица Херофила. — Касандра също го видя и посъветва момчето да бъде убито в мига, в който излезе от утробата. — Жрицата стрелва Хекуба с изпепеляващ поглед. — Ала пренебрегнаха съвета ни.
Елена буквално застава между двете жени.
— Тук всички са имали видения на горящата Троя, Хок-ън-бе-рииии. Но не знаем кои наши видения се дължат само на страха ни за себе си, за децата и съпрузите ни, и кои са пророчества, пратени от боговете. Затова трябва да преценим сами. Касандра има няколко въпроса към теб.
Обръщам се и поглеждам пророчицата. Тя е руса и мършава като анорексичка, обаче някак си въпреки това е шеметно красива. Ноктите й са изгризани до кръв, пръстите й треперят. Не може да стои неподвижна. Очите й са зачервени като ноктите. Видът й ми напомня за снимките на разкошни старлетки в клиники за наркомани.
— Не съм те сънувала, слаби наглед човече — казва Касандра.
Не обръщам внимание на обидата.
— Но ще те попитам следното — продължава тя. — Веднъж сънувах цар Агамемнон и неговата царица Клитемнестра като грамадни царствени бик и крава. Какво ти говори тоя сън, о, пророче?
— Не съм пророк — поправям я аз. — Вашето бъдеще просто е мое минало. Но виждаш Агамемнон като бик, защото ще бъде заколен като вол при завръщането си в Спарта.
— В собствения му дворец ли?
— Не — отвръщам й. Чувствам се като в пещта на устните изпити в Хамилтън Колидж, моята първа алма матер. — Агамемнон ще бъде убит в дома на Егист.
— От чия ръка? По чия воля? — упорства Касандра.
— На Клитемнестра.
— Защо, о, непророче?
— Защото е разгневена, задето Агамемнон е жертвал дъщеря им Ифигения.
Тя продължава да се взира в мен, ала леко кимва на другите жени, после пита саркастично:
— А какво сънуваш за мен и моето бъдеще, о, гадателю?
— Ти ще бъдеш жестоко изнасилена точно в тоя храм — осведомявам я аз.
Сякаш нито една от жените не диша. Чудя се дали не съм прекалил. Е, щом тая вещица иска истината, ще й я
Касандра изглежда невъзмутима, даже доволна. Разбирам, че младата пророчица през по-голямата част от живота си е виждала това изнасилване. Никой не се е вслушвал в предупрежденията й. Сигурно е поне мъничко доволна да чуе, че някой потвърждава виденията й.
Ала гласът й изобщо не звучи доволно.
—
— Аякс.
— Малкият или Големият? — пита жената. Прилича на невротична, обаче е адски прелестна в уязвимостта си.
— Малкият — казвам аз. — Аякс Локрийски.
— А какво ще правя в този храм, човече, когато малият Аякс Локрийски ме насилва?
— Ще се опитваш да спасиш или скриеш паладиона. — Кимвам към статуята, която е само на три метра от мен.
— И ненаказан ли ще остане Малкият Аякс?
— Ще се удави на връщане — отговарям й. — Когато корабът му претърпи крушение. Повечето учени смятат, че това е знак за гнева на Атина.
— Защо Атина ще погуби Аякс Локрийски — от гняв за моето изнасилване или за да отмъсти за оскверняването на храма й? — пита Касандра.
— Не знам. Сигурно второто.
— Още кой ще бъде в храма, когато ме насилват?
Тук се замислям за миг.
— Одисей — отвръщам накрая и повишавам глас като студент, надяващ се, че отговорът му е верен.
— Кой друг освен Одисей, Лаертовия син, ще присъства моето оскверняване?
— Неоптолем.
— Ахиловият син ли? — презрително се намесва Теана. — Та той е деветгодишен и си е в Аргос.
— Не — възразявам аз. — Той е седемнайсетгодишен и е свиреп воин. След убийството на Ахил ще го повикат тук от Скирос и Неоптолем ще бъде с Одисей в търбуха на грамадния дървен кон.
— Какъв дървен кон? — обажда се Андромаха.
Обаче по разширените зеници на Елена, Херофила и Касандра разбирам, че тия жени са имали видения на коня.
— Неоптолем има ли друго име? — упорито продължава Касандра с гласа и настойчивостта на всеотдаен
