прокурор.
— Бъдещите поколения ще го запомнят като Пир. — Опитвам се да си спомня подробностите от схолиите и киклическите поети, от Прокловия коментър към химна „Към Афродита“ и от моя Пиндар. Отдавна не съм чел Пиндар. — След войната Неоптолем няма да отплава обратно за стария Ахилов дом на Скирос, а ще се засели в Молосия на западния бряг на острова, където по-късно царете ще го нарекат Пир и ще твърдят, че произлизат от него.
— Той ще извърши ли нещо друго в нощта, в която гърците превземат Троя?
Поглеждам своите троянски съдийки — Приамовата съпруга, Приамовата щерка, Скамандровата майка, жрицата на Атина, Сибила с паранормални способности. И после тая прокълната с пророчески дар жена- дете, и Елена, съпруга и на Менелай, и на Парис. Общо взето, предпочитам съдебни заседатели на О. Дж. Симпсън.
— Пир, сега известен като Неоптолем, ще убие цар Приам в храма на Зевс — казвам им. — Ще хвърли Скамандър от крепостната стена и ще разплиска мозъка на детето по скалите. И лично ще отведе Андромаха в робство. Вече ви го казах.
— И скоро ли ще настъпи тая нощ? — пита Касандра, без да обръща внимание на последните ми думи.
— Да.
— След месеци и години или след дни и седмици?
— След дни и седмици. — Опитвам се да пресметна след колко дни Ахил ще убие Хектор и Троя ще падне, ако и когато хронологията на „Илиада“ се възстанови. Скоро.
— А сега ни кажи — кажи ми, човече — каква ще е съдбата ми след насилването на Илион и Касандра — изсумтява пророчицата.
Колебая се. Устата ми пресъхва.
— Твоята съдба ли? — успявам да изрека.
— Моята съдба, човече от бъдещето — изсъсква русокосата хубавица. — Насилена или не, аз не мога да остана, след като отвлекат Андромаха в робство и гневният Менелай си върне знатната Елена. Какво ще стане с Касандра, човече?
Опитвам се да оближа устни. Дали вижда собствената си съдба? Нямам представа дали Аполоновият пророчески дар стига по-далеч от падането на Троя. Някой, струва ми се, че беше ученият и поетът Робърт Грейвс, превеждаше името Касандра като „която оплита мъже“. Обаче освен това тя е прокълната от боговете винаги да казва истината. Решавам да направя същото.
— Твоята красота ще накара Агамемнон да те вземе за своя наложница — едва чуто отвръщам аз. — Той ще те отведе със себе си като своя… наложница.
— Ще му родя ли деца, преди да пристигнем?
— Май че да. — Отговорът ми прозвучава нелепо, даже за самия мен. Постоянно смесвам Омир с Вергилий, Вергилий — с Есхил, и на първо място — с Еврипид. По дяволите, даже Шекспир опитва перото си с тая история. — Близнаци — прибавям след малко. — Теледам и… хм… Пелоп.
— А когато пристигна в Спарта, Агамемноновия дом?
— Клитемнестра ще те убие със същата брадва, с която убива Агамемнон. — Гласът ми прозвучава по- пискливо колкото ми се иска.
Касандра се усмихва. Усмивката й не е приятна.
— Преди или след като обезглави Агамемнон?
— След. — Майната му. Щом тя може да го понесе и аз мога. С мен и без това сигурно е свършено. Обаче ще използвам тазера срещу колкото може повече от тия кучки, преди да ме повалят. — Клитемнестра те гони известно време. Но те залавя. И ти отсича главата. И после убива бебетата ти.
Седемте жени дълго и мълчаливо се взират в мен и погледите им са неразгадаеми. Казвам си, че никога няма да играя покер с тия дами. Накрая Касандра съобщава:
— Да, този човек знае бъдещето. Не знам дали провидството му и неговото присъствие тук са дар за нас от боговете или начин да разкрият нашето коварство. Но трябва да му доверим тайната си. До края на Илион остава съвсем малко време.
Елена кимва.
— Използвай медальона си и иди в лагера на ахейците, Хок-ън-бе-рииии. Доведи Ахил в преддверието на детската стая в дома на Хектор, когато дойде време за следващата смяна на илионската стража.
Замислям се. Стражата на крепостната стена ще се смени и гонговете ще ударят в единайсет и половина. Това е след около час.
— Ами ако Ахил не пожелае да дойде с мен? — питам.
Колективният поглед на жените, който се излива отгоре ми, е четири части презрение и три части съжаление.
Телепортирам се по дяволите оттам.
Не бива да го правя, глупаво е и главно, защото ме е страх да се изправя пред Ахил, ала през целия разпит на Касандра съм любопитен за дребния робот на Олимп. И преди съм виждал странни неща на Олимп естествено — без да броим боговете и богините, които са достатъчно чудни — като великанския насекомоподобен Лечител. Само че нещо в дребния робот, ако наистина е такъв, ме беше смаяло. Той не изглеждаше част от световете, между които поделям времето си през последните девет години — нито от Олимп, нито от Илион. Малкият робот изглеждаше по-скоро от моя свят. От някогашния ми свят. Истинския свят. Не ме питайте защо. Никога не съм виждал хуманоиден робот, освен в научнофантастичните филми.
Освен това, казвам си, имам един час до времето, когато трябва да запозная Ахил с Хектор. Нахлузвам шлема на Хадес и квантово се телепортирам във великата зала на боговете.
Малкия робот и другите устройства, включително големия рак, ги няма, ала Зевс още е там. Както и повечето богове. Наред с бога на войната Арес, когото бях видял да се лекува във ваната до Афродита.
Майко Божия, къде е сега Афродита? Богинята на любовта може да ме вижда, даже с шлема. Нали самата тя заповяда на музата да ми го даде само защото може да ме следи винаги, когато пожелае. Дали вече е излязла от ваната? Боже Господи!
Арес реве на всички богове, Зевс седи на трона си.
— Долу се е възцарила лудост! — крещи богът на войната. — Няма ме няколко дни и вие оставяте войната да излезе от контрол. Пълен хаос! Ахил е убил Агамемнон и е поел командването на ахейската войска. Хектор отстъпва, след като Зевс заповяда троянците да извоюват победа.
Агамемнон е мъртъв? Ахил е поел командването? Мама му стара! Вече не сме в „Илиада“!
— Ами автоматите, които ти донесох, Зевсе? Тия… моравеки? — отеква гласът на Аполон в огромната зала. Виждам, че на мецанините се изсипват още богове и богини. Басейнът на пода показва сцени на лудост и сеч сред троянските редици и в аргивския стан. Моето внимание обаче е насочено към великанския белобрад Зевс, който седи на златния си трон. Китките му са масивни, като Роденово изваяние от карарски мрамор. Достатъчно близо съм, за да виждам сивите косми по голите му гърди.
— Успокой се, Аполоне, знатни стрелецо — изтътва господарят на боговете. — Заповядах да унищожат моравекските автомати. Хера вече ги е разрушила.
Има ли накъде да става по-лошо, чудя се аз.
И в тоя момент в залата влиза Афродита между Тетида, майката на Ахил, и моята муза.
40.
Екваториалният пръстен
Деймън крещя през
Сави и Харман също може би бяха крещели —
