Илион

му — обаче върхът не стигна до плътта му — и каза „по дяволите“ в мига, преди Диомедовото копие да го прониже точно между очите. Поредният пример, предполагам, за Омировата поетична волност в репликите на героите.

— Ами Еней? — Тая схватка е толкова важна за историята, колкото и самата „Илиада“. Не мога да повярвам, че съм я пропуснал.

— Афродита го спаси само преди минута — потвърждава Найтенхелзър. Еней е смъртният син на богинята на любовта и тя грижливо бди над него. — Диомед му раздроби бедрената кост с камък, точно като в епоса, обаче Афродита спаси раненото си момченце със силово поле и в момента го отнася някъде. Диомед е бесен.

Засланям очите си с длан.

— Къде е сега Диомед? — Обаче виждам гръцкия воин преди Найтенхелзър да ми го посочи: на стотина метра от нас, насред мелето далеч зад троянските редици. Във въздуха около пламналия герой, който сече, кълца и мушка, хвърчат кървави пръски, от двете му страни са струпани купчини трупове. Той сякаш си пробива път през вълни от човешка плът, за да настигне бавно отстъпващата Афродита. — Господи — прошепвам.

— Да — съгласява се другият схоластик. — През последните няколко минути той уби Астиной и Хипейрон, Абант и Полиид, Ксанти Тоон, Ехемон и Хромий… всички двойки, водачи.

— Защо по двойки? — размишлявам на глас. Найтенхелзър ме поглежда така, сякаш съм глупав студент първокурсник.

— Бяха в колесници, Хокънбери. По двама в колесница. Диомед ги убиваше, когато колесниците се приближаваха към него.

— Аха — отвръщам засрамено. Вниманието ми не е насочено към погубените троянски водачи, а към Афродита. Богинята току-що е престанала да отстъпва от троянските редици, все още носи ранения Еней и в момента наперено обикаля насам-натам пред очите на суетящите се и уплашени троянци, които бягат от атакуващия Диомед. Афродита ги принуждава да се върнат обратно в мелето с електрически мълнии и тласъци с искрящо силово поле.

Диомед вижда богинята и обезумява. Пробива последната защитна линия на троянците, изправя се срещу самата Афродита и безмълвно замахва с дългото си копие. Тя почти небрежно вдига силово поле, без да пуска ранения Еней — явно не се страхува от нападението на обикновен смъртен.

Забравила е, че Атина е „бърникала“ Диомед.

Той се хвърля напред, силовото поле на богинята запращява и поддава, ахеецът мята дългото си копие и острието пронизва личното силово поле на Афродита, копринените й одежди и божествената й плът. Острият като бръснач връх се забива в китката на богинята и отвътре се показват червени мускули и бяла кост. Бликва златиста — вместо червена — кръв.

Афродита зяпва раната за миг, после изкрещява — нечовешки крясък, мощен и изкуствено усилен, женски рев от тонколони на адски рок концерт.

Без да спира да крещи, тя се олюлява и изпуска Еней.

Вместо да продължи успешната си атака срещу нея, Диомед изтегля меча си и се приготвя да обезглави изпадналия в несвяст Еней.

Феб Аполон, сребролъкият, се телепортира между обезумелия Диомед и проснатия троянец и задържа ахееца на разстояние с пулсиращо полукълбо от плазмено силово поле. Заслепен от кръвожадност, Диомед замахва с меч към полусферата и неговото червено поле се сблъсква с жълтия енергиен щит на Аполон. Афродита все още се е вторачила в обезобразената си китка и като че ли всеки момент ще изгуби съзнание и безпомощно ще се строполи пред беснеещия Диомед. Поради силните болки богинята явно не е в състояние да се съсредоточи достатъчно, за да се телепортира.

Изведнъж се появява огнената колесница на брат й — той изтласква настрани троянци и гърци, като разширява плазмения отпечатък на кораба, и каца до сестра си. Афродита хълца и стене от болки, опитва се да обясни, че Диомед е полудял.

— Готов е да се бие и с татко ни Зевс! — изкрещява богинята и се отпуска в ръцете на бога на войната.

— Можеш ли да управляваш колесницата? — пита Арес.

— Не! — Сега вече Афродита наистина изгубва съзнание и се свлича в обятията на брат си, все още хванала ранената си лява китка с окървавената си дясна ръка. Гледката е странно смущаваща. На боговете и богините не им тече кръв. Поне за девет години не съм виждал да им тече кръв.

Богинята Ирида, личният глашатай на Зевс, се появява на бойното поле между колесницата и силовото поле на Аполон. Богът продължава да пази падналия Еней. Троянците са отстъпили и са се облещили, а застъпващите се енергийни полета удържат Диомед. В инфрачервения спектър ахеецът излъчва яростна топлина и прилича на воин от пулсираща лава.

— Заведи я при майка й — заповядва Арес и оставя отпуснатата Афродита на пода на колесницата. Ирида издига енергийния кораб в небето и се фазоизмества.

— Удивително — ахва Найтенхелзър.

— Фантастично, да го еба — съгласявам се. За пръв път от девет години виждам грък или троянец да напада бог. Обръщам се и установявам, че Найтенхелзър ме зяпа изумено. Понякога забравям, че схоластикът е от предишни десетилетия. — Ами така си е — прибавям отбранително.

Иска ми се да последвам Афродита на Олимп и да видя какво ще се случи между нея и Зевс. Омир го е описал, естествено, обаче между епоса и истинските събития от днес вече има достатъчно несъответствия, за да ме гложди любопитство.

Започвам да се отдалечавам от Найтенхелзър, който наблюдава развитието на действията толкова унесено, че не забелязва тръгването ми, и се приготвям да си сложа шлема на Хадес и да завъртя копчето на личния телепортаторен медальон. Само че на бойното поле се случва нещо.

Диомед надава боен вик, висок почти колкото все още кънтящия мъчителен крясък на Афродита, и пак напада Еней и Аполон. Тоя път наноподсиленото му тяло и фазоизместващият меч преминават през външните пластове на Аполоновия енергиен щит.

Богът стои неподвижно, докато Диомед си проправя път през искрящото силово поле, все едно разравя невидим сняг.

После въздухът затрептява от усиления глас на Феб, който сигурно се чува на четири-пет километра.

— Помисли, Диомеде! Отстъпи! Сложи край на това човешко безумие — да воюваш с боговете. Ние не сме от една и съща класа, човече. И никога няма да бъдем. — От внушителния си два и половина метров ръст Аполон се превръща във великан, висок над шест метра.

Диомед спира атаката си и отстъпва, въпреки че не е ясно дали причината е временен страх, или пълно изтощение.

Аполон се навежда и затъмнява силовите полета около себе си и падналия Еней. Когато след минута черната мъгла изчезва, бога го няма, ала троянският герой още лежи там ранен, с раздробено бедро, и кръвта му изтича. Троянците се втурват към него и образуват кръг около своя зарязан водач преди Диомед да го посече.

Това не е Еней. Знам, че Аполон е оставил холографско копие и е пренесъл истинския ранен царски син в Пергам, илионската цитадела, където с помощта на своята нанотехнологична божествена медицина богинята Лета и сестрата на Арес Артемида ще спасят живота на Еней и за минути ще излекуват раните му.

Готвя се да се прехвърля на Олимп, но Аполон изведнъж отново се телепортира на бойното поле, скрит от очите на смъртните. Арес, който продължава да окуражава троянците зад своя енергиен щит, вдига поглед при появата му.

— О, Арес, убиецо на смъртни, покорителю на крепости, нима ще оставиш това кучешко лайно да те обижда така? — Невидим за ахейците, Аполон сочи задъхания Диомед, който вече идва.

— Да ме обижда ли? С какво ме е обидил?

— Идиот такъв — тръби Аполон на ултразвукови честоти, които чуват само боговете, схоластиците и кучетата в Троя. Кучетата започват да вият страховито. — Тоя… тоя смъртен току-що се нахвърли срещу сестра ти, богинята на любовта, и преряза сухожилията на безсмъртната й