Илион

китка. Диомед нападна дори мен, един от най-могъщите богове. Атина го превърна в нещо свръхчовешко, за да направи кръвожадния Арес, бога на войната, за посмешище!

Арес рязко завърта глава към задъхания Диомед, който е престанал да обръща внимание на бога след неуспеха на опита си да пробие силовите му полета.

— Той се подиграва с мен!? — изкрещява Арес и викът му се чува чак на Олимп. През годините съм забелязал, че Арес е доста глупав за бог. Днешното му поведение го доказва. — Той смее да ми се надсмива!!??

— Убий го — все още на ултразвукова честота вика Аполон. — Изтръгни му сърцето и го изяж. — И сребролъкият бог се телепортира.

Арес обезумява. Решавам, че още не мога да си тръгна. Отчаяно ми се ще да се телепортирам на Олимп и да видя колко тежко е ранена Афродита, обаче това тук просто е прекалено интересно, за да го пропусна.

Богът на войната първо се преобразява в тракийския вожд Акамант и се затичва насам-натам сред суетящите се троянци, призовава ги да се върнат в битката и да отблъснат гърците, които са образували клин и нахлуват след Диомед в троянските редици. После приема формата на Сарпедон и се подиграва на Хектор — героят с рядка сдържаност стои настрани от сражението, но засрамен от обвиненията, отива при хората си. Когато вижда, че Приамовият син събира основната част на троянските воини, Арес възвръща собствения си вид и се включва в кръга бойци, който отблъсква гърците от холограмата на безпомощния Еней.

Признавам, че през тези девет години не бях виждал толкова свирепа битка. Ако Омир ни е научил на нещо, това е, че човекът е деликатен съсъд, шише от плът, пълно с кръв и черва, които само чакат да бъдат разсипани.

И сега се разсипват.

Ахейците не чакат Арес да постигне целта си и с колесници и копия се втурват в атака под дивото водачество на Диомед и Одисей. Цвилят коне. Колесници се трошат и търкалят. Конници строяват жребците си в стена от остри върхове на копия и лъскави щитове. Диомед пак запламтява от бойна жар, призовава хората си да нападат и убива всеки изпречил се на пътя му троянец.

Аполон отново се появява на бойното поле сред вихър от пурпурна мъгла и пуска излекувания истински Еней в мелето. Младежът не само е оздравял — той сияе със същата светлина като Диомед, след като Атина беше свършила с него. Троянците, които вече се събират зад Хектор, вкупом надават вик при вида на своя възкръснал водач и се понасят в контранастъпление.

Сега Еней и Диомед повеждат хората си едни срещу други и трепят вражески водачи наред, докато Аполон и Арес вкарват в мелето още троянци. Виждам, че Еней убива безгрижните ахейски близнаци Орсилох и Кретон.

Менелай, чиято рана вече е заздравяла, профучава покрай Одисей и се затичва към Еней. Чувам смеха на Арес. Богът на войната тотално ще се изкефи, ако братът на Агамемнон, истинският съпруг на Елена, мъжът, който е започнал тая война, изгубвайки жена си, бъде посечен. Еней и Менелай се счепкват и другите воини отстъпват от почит към аристеята. Двамата мушкат и финтират с копия, мушкат и финтират.

Не щеш ли, Несторовият брат Антилох, добър приятел на забравения от всички Ахил, се хвърля напред и застава рамо до рамо с Менелай, явно от страх, че ако не се намеси, гръцката кауза ще умре с техния вожд.

Озовал се пред двама легендарни убийци, вместо само пред един, Еней почва да отстъпва.

На двеста метра източно от това стълкновение Хектор е навлязъл в ахейските редици с такава свирепост, че даже Диомед се огъва пред него с хората си. Със своето подсилено зрение той сигурно вижда невидимия за другите Арес който се сражава на страната на Приамовия син.

Все още ми се ще да си тръгна, за да видя как е Афродита, обаче в момента не мога да се откъсна. Забелязвам, че Найтенхелзър бясно си води бележки в ансибъла си. Това ме кара да се засмея, защото хилядите благородни троянци и аргивци, които се сражават пред нас, са неграмотни като двегодишни малчугани. Ако намерят записките му, даже да са на гръцки, пак няма да означават нищо за тях.

Сега в действията се включват всички богове.

Хера и Атина се появяват отново. Хеба, богинята на младостта и слугиня на по-старите богове, се спуска с летяща колесница, Хера поема управлението и Атина също скача вътре, като захвърля одеждите си, докато си закопчава нагръдника. Бойната й риза лъщи. Тя вдига пращящ енергиен щит, който сияе в яркожълто и пулсиращо червено, и мечът й мята мълнии към Земята.

— Гледай! — донася се до мен викът на Найтенхелзър. От север се носят истински мълнии, грамадни черни облаци, издигащи се на дванайсет хиляди метра в горещото следобедно небе. Изведнъж облакът приема формата и лика на Зевс.

— АМИ ТОГАВА ДЕЙСТВАЙТЕ, ЖЕНО И ДЪЩЕ — изтътва гърмът от бурята. — ПРЕМЕРИ СИЛИ С БОГА НА ВОЙНАТА, АТИНО. ПОВАЛИ ГО, АКО МОЖЕШ!

Черни облаци се кълбят ниско над бойното поле, дъжд и мълнии брулят и троянци, и аргивци.

Хера спуска колесницата над главите на гърците, после още по-ниско, и пръска троянците като кегли от кожа и бронз.

Атина се мята в истинска колесница до изтощения окървавен Диомед и неговия верен колесничар Стенел.

— Свърши ли за днес, смъртни? — изкрещява тя на Тидеевия син. Последната дума е пропита със сарказъм. — Нима си по-долу от баща си, че да спреш, когато съперниците ти се бият толкова ожесточено? — Палада посочва Хектор и Арес, които помитат гърците с вихреното си настъпление.

— Богиньо — задъхано изрича Диомед, — безсмъртният Арес закриля Хектор и…

— НИМА АЗ НЕ ТЕ ЗАКРИЛЯМ? — изревава Атина. Вече висока четири и половина метра, тя не престава да расте и се извисява над избледняващото сияние на Диомед.

— Да, богиньо, само че…

— Диомеде, радост на сърцето ми, посечи троянеца и бога, който го закриля!

Диомед се сепва, дори се ужасява.

— Ние, смъртните, не можем да убием бог…

— Къде е написано това? — отеква гласът на Атина в като се надвесва над него, му инжектира нещо ново, влива му енергия от божественото си поле. После сграбчва нещастния Стенел, запраща го на десет метра от колесницата, хваща юздите и я подкарва право напред към Хектор, Арес и цялата троянска войска.

Тидеевият син вдига копието си, като че ли наистина се кани да убие бог — да прониже Арес.

А Афродита иска аз да убия самата Атина, мисля си, и сърцето ми се разтуптява от ужас и вълнение. Нещата в Троянското поле скоро могат да станат съвсем различни от предсказанията на Омир.

12.Над астероидния пояс

Корабът започна да намалява скоростта почти незабавно след като напусна магнитосферата на Юпитер и огромната им балистична дъга над равнината на еклиптиката до Марс от отсрещната страна на Слънцето щеше да отнеме няколко стандартни дни, а не часове. За щастие на Манмът и Орфу от Йо, тъй като имаха да обсъждат много неща.

Скоро след заминаването им Ри По и Корос III в предния контролен модул съобщиха, че разгръщат боровото платно. Манмът наблюдаваше операцията по сензорите на кораба — кръглото платно се разгъна и се провлачи на седем километра зад тях, опънато на осем бъкивъглеродни въжета, после се опъна в пълния си петкилометров радиус. На Манмът, който следеше кърмовата видеокамера, му приличаше на черен кръг, пробит в звездното небе.

Орфу от Йо излезе от яслата и се спусна по главния кабел, по соленоидния пръстен и после по поддържащите кабели като някакъв рачешки Квазимодо — изпитваше всичко, подръпваше всичко, тичаше по реакторните дюзи над повърхността на платното, за да провери за процепи, скъсани шевове и дефекти.