„И трите, приятелю — отговори Орфу от Йо. — И трите“.
„Какъв е третият път на героите на Пруст към загадката на живота?“ — попита Манмът и увеличи притока на кислород в кабината, за да разнесе паяжината от тъга, която заплашваше да обгърне сърцето му.
„Хайде да оставим това за някой друг път — предложи Орфу навярно усетил настроението на събеседника си. — Корос Трети ще увеличи радиуса на витлото и може би ще е забавно да гледаме фойерверките по рентгеновия спектър“.
Минаха покрай орбитата на Марс и нямаше нищо за гледане — естествено, планетата се намираше от отсрещната страна на Слънцето. Ден по-късно подминаха земната орбита и пак нямаше нищо за гледане — Земята беше далеч в обиколката си по равнината на еклиптиката. На мониторите се виждаше ясно само Меркурий, над който прелетяха, но ревът и ослепителното сияние на Слънцето изпълни всички екрани.
Преди да минат над Слънцето в перихелий от едва деветдесет и седем милиона километра, спуснаха боровото платно, навиха го и го сгънаха в задния купол. Орфу помогна на дистанционните манипулатори да свършат тази работа и Манмът наблюдаваше на корабните екрани как приятелят му снове назад-напред. Белезите и вдлъбнатините по повърхността му ясно се различаваха на ярката слънчева светлина.
Два часа преди да запалят ядрените двигатели Корос III изненада Манмът, като покани всички да се съберат в контролния модул до върховете на магнитното витло.
В кораба нямаше вътрешни коридори. Щом скоростта им се понижеше и влезеха в марсианска орбита, Корос трябваше да се прехвърли на „Смуглата дама“ по въжета. Манмът се съмняваше, че ще успее да прекоси корпуса, за да стигне до контролната кабина.
„Защо трябва физически да се събираме, за да разговаряме? — попита той Орфу по частния им канал. — Пък ти и без това не можеш да влезеш в контролния модул“.
„Мога да вися отвън, да ви гледам през илюминатора и да разговарям по кабелна връзка с контролния модул“.
„Защо не заседаваме по комуникационните канали?“
„Не знам, но след сто и четиринайсет минути запалваме двигателите. Най-добре да дойда в трюма да те взема“.
Така и сториха. Европеецът нямаше проблеми с вакуума и силната радиация естествено, ала мисълта да се откачи от кораба и да го остави го беше смутила. Орфу го чакаше в трюма и Манмът бе възнаграден с незабравимата гледка на „Смуглата дама“, ярко осветена от ослепителните слънчеви лъчи, натикана в кораба като осолена акула в търбуха на кракен.
С помощта на манипулаторите си Орфу постави Манмът в една заградена ниша в корубата си и се насочи по обезопасяващите въжета покрай тъмния корпус на кораба, нагоре по пръстеновидните ребра и напред към контролния модул. По-дребният моравек хвърли поглед към сферичните ядрени двигатели, монтирани върху носа като проектантски недомислици, и направи справка за времето — час и четири минути до запалването.
Разгледа ултрастелт обшивката на корпуса — абсолютно черна пореста материя, която правеше кораба, без ядрените двигатели, боровото платно и другите детайли, теоретично невидим за очи, радари, гравитонно отражение, инфрачервени, ултравиолетови и неутринови скенери. „Но какво значение има дали ще стигнем върху четири стълба ядрен пламък за два дни?“
Контролният модул имаше херметичен шлюз. Манмът помогна на Орфу да включи изолирания си кабел, после мина през шлюза и продължи да диша въздух по стария начин.
— Корабът разполага с оръжие — без предисловие съобщи Корос III, като изричаше думите по въздуха. Многофацетните му очи и черната му хуманоидна коруба отразяваха червените халогенни светлини.
Третият моравек в херметизираната контролна кабина, мъничкият калистанец Ри По, заемаше третия връх на моравския триъгълник.
„Чуваш ли ни?“ — попита по частния си канал Манмът. Орфу се виждаше през предните прозорци.
„О, да“.
— Защо ни го казваш сега? — попита Манмът ганимедеца.
— Реших, че двамата с йониеца имате право да го знаете. Тук е заложено самото ви съществувание.
Манмът погледна навигатора.
— Значи ти си знаел за оръжията, така ли?
— Знаех за вградените в кораба отбранителни оръжия — отвърна Ри По. — До този момент нямах представа, че на повърхността ще бъдат закарани оръжия. Обаче е логично да се предположи.
— „На повърхността“ — повтори Манмът. — В корпуса на „Смуглата дама“ има оръжия. — Това всъщност не беше въпрос.
Корос III кимна — древен хуманоиден знак за потвърждение.
— Какви по-точно? — попита Манмът.
— Не съм упълномощен да ти кажа — сковано заяви високият ганимедец.
— Е, аз пък може да не съм упълномощен да превозвам оръжия със своята подводница — изсумтя Манмът.
— Нямаш възможност за избор по този въпрос — рече Корос III. Гласът му прозвуча по-скоро тъжно, отколкото надменно.
Европейският моравек кипна.
„Той е прав — успокои го Орфу и Манмът разбра, че йониецът говори по частния канал. — Никой от нас вече няма възможност за избор. Трябва да продължим“.
— Тогава защо ни го казваш? — пак попита Манмът.
Отговори му Ри По.
— Откакто прелетяхме над Слънцето, наблюдаваме Марс. От това разстояние уредите ни потвърждават квантовата активност, регистрирана от космоса на Юпитер — обаче интензивността й е няколко величини по-голяма, отколкото бяхме изчислили. Този свят представлява опасност за цялата Слънчева система.
„Защо? — попита Орфу. — Постчовеците векове наред са експериментирали с квантово изместване в орбиталните си градове около Земята“.
Корос III поклати глава по онзи смътно човешки начин, макар че на Манмът не му идваше наум думата „смътно“, когато се взираше във високата лъскавочерна фигура с блестящи очи на муха.
— Не до такава степен — поясни ръководителят на експедицията им. — Квантовото фазоизместване, което в момента се регистрира на Марс, възлиза на дупка в тъканта на пространство-времето. Тя не е стабилна. Това не е разумна употреба на квантова технология.
„Има ли нещо общо с войниксите?“ — поинтересува се Орфу. Повечето юпитерски моравеки знаеха за легендарните войникси само това, че на планетата Земя се е наблюдавало безпрецедентно количество фазоизместваща активност, когато преди повече от две хиляди з-години съществата за пръв път били споменати в засечените постчовешки неутринови излъчвания.
— Не знаем дали са замесени войниксите, нито дали още са на Земята — отговори Корос. — Повтарям, смятам се за морално задължен да ви осведомя, че на този кораб и на подводницата, с която Манмът ще ме превози, има оръжия. Вие няма да вземете решението за употреба на тези оръжия. Отговорността лежи изцяло върху мен, когато съм на този кораб, и върху Ри По за отбрана на кораба, когато с Манмът се спуснем на планетата. Решението за употреба на сила на самия Марс ще бъде само мое.
— В такъв случай оръжията на кораба са само отбранителни и няма да се използват срещу цели на Марс, така ли? — попита Манмът.
— Няма — отвърна Ри По. — Оръжията на кораба са само отбранителни.
„Но сред оръжията на борда на «Смуглата дама» има и такива за масово унищожение“ — предположи Орфу от Йо.
Корос III се поколеба: очевидно претегляше заповедите си и правото на екипажа да знае.
— Да — накрая потвърди той.
Манмът се замисли какви може да са тези оръжия за масово унищожение. Ядрени бомби? Неутринови излъчватели? Плазмени експлозиви? Антиматериални устройства? Бомби черни дупки за взривяване на цели
