когато спря, за да я целуне. Носеше чорапи. Сам никога не бе докосвал толкова меко нещо. Усети жартиера, където найлонът се закрепваше за…
— О, стига — разсмя се Юлисис, говореше въпреки съпротивата на момчето. — Това е анахронизъм.
Алис се усмихна и той видя истинската жена зад разширените момичешки зеници.
— Не е — прошепна тя, пусна му цял език и плъзна ръка надолу към възбудения му член зад леко навлажненото кадифе. — Честно — добави, като продължаваше да го гали. — Нарича се ластичен колан и тя носи точно това. Чорапогащите още не са били изобретени.
— Млъквай — каза Сам и затвори очи, като я целуваше и притискаше бедра към играещата й длан. — Млъквай, моля те.
Не можеше да извади металния пръстен от кръглата закопчалка, за която тя по-късно му обясни, че се нарича „жартиер“ — пустото нещо просто не помръдваше. Дланта му продължи да шари между краката й — там, където тъканта се бе навлажнила, определено усещаше подканващата топлина — и проклетия жартиер или каквото там беше.
Алис се изкиска.
— Дай аз да ги смъкна — прошепна му.
Докато го правеше, Сам си даде сметка, че ще им трябва повече пространство. Отвори задната врата от страната на шофьора — светлината ги заслепи…
— Сам!
Той се пресегна и угаси лампата. Повече от минута останаха неподвижни, като заслепени от фаровете на автомобил елени. Най-сетне бе в състояние да чуе шепота на есенните листа на фона на бясно биещото си сърце и отново се наведе над нея.
Разсейването му помогна да не свърши прекалено бързо. Усети вкуса на устните й, плъзна глава надолу и започна леко да ближе гърдите й. Тя притисна главата му по-близо до себе си. Ръката й се спусна надолу, разкопча колана и горното копче и свали ципа — прекалено бързо за неговата нагласа.
Появи се, невредим и пулсиращ.
— Сам? — прошепна тя, докато той се наместваше върху нея. Чорапите и долните й гащи бяха събрани на топка под коляното му. Едва не изгуби дъх, докато вдигаше полата й.
— Какво?
— Носиш ли… нали се сещаш… от онези неща?
— О, я заеби — рязко каза той през момчешкия глас, без дори да си прави труда да играе ролята си.
Тя се изкиска, но той я накара да млъкне с целувка в устата. Сърцето му заплашваше да изскочи от гръдния му кош, когато премести тежестта си и тя разтвори крака. Зърна краищата на тъмната й пола почти до голите й гърди, бледите й стегнати бедра, по-скоро вертикалната, отколкото триъгълна тъмна ивица между тях…
— Леко — прошепна Алис.
Ръката й се плъзна надолу и го намери. Дланта й вещо обхвана скротума му, пръстите й пробягаха по дължината на пениса му и върховете им се сключиха около главичката.
— Леко, Одисее — измърка тя.
— Аз съм… Никой — прошепна той между пъшканията. Тя го упътваше. Течността на върха на пениса му овлажняваше бедрата й, докато Алис го наместваше в подходящия ъгъл. Усещаше как от нея струи жега.
Стисна го — достатъчно силно, за да изпъшка, но не прекалено, за да накара шестнадесетгодишното хлапе да свърши.
— Как можеш да го казваш, когато
Алис нагласи набъбналата глава на пениса му срещу влажните си тесни устни, след това дланта й се плъзна по бузата му. Сам усети аромата на възбудата й върху собствените й пръсти и само от това едва не се изпразни. Поколеба се през тази съвършена секунда, преди да продължи.
Блясъкът избухна точно пред колата, отвъд екрана на автокиното. Беше по-ярък не от хиляда, а от десет хиляди слънца и превърна всичко притаило се в тъмнината във фотографски негатив — чисто черно и чисто бяло. Нямаше звук. Още не.
— А
— Градът на шейсет километра оттук — прошепна Алис, като го дърпаше, мъчеше се да го дръпне надолу към себе си. — Имаме много време, преди ударната вълна да стигне дотук. Много време.
Целуна го, постави здраво дланите си върху задника му и го придърпа надолу.
Помисли дали да не се съпротивлява. Но за какво? Момчето Сам бе толкова възбудено, че само няколко тласъка в съвършената девствена путка на любимата му вероятно щяха да са предостатъчни, преди да експлодира. Изпепеляващата ударна вълна и оргазмите им вероятно щяха да настъпят в един и същи момент. Което, осъзна той, почти със сигурност бе точно както го бе замислила неговата любима без възраст.
Светлината малко отслабна, но бе все още ярка, достатъчно ярка, за да освети леките пурпурни сенки под очите на шестнадесетгодишната Алис. Гледката го накара да се наведе за последна гореща целувка, като същевременно започна да прониква в нея.
92.
Една година след Падането на Илион:
Елена Троянска се събуди малко след изгрева от съня-спомен за рева на сирените за въздушна тревога. Опипа възглавниците по леглото, но любовникът й Хокънбери беше изчезнал — изчезнал преди повече от месец — и сега само споменът за топлината му я караше да го търси всяка сутрин. Още не си бе избрала нов любовник, макар да я желаеха половината от останалите в Нови Илион троянци и аргивци.
Нареди на робините си, сред които и Хипсипила, да я изкъпят и намажат с благовония. Не бързаше. Покоите във възстановената част недалеч от Колонната къща при Скейските порти не можеха да се сравняват с предишния й дворец, но удоволствията от живота постепенно започваха да се връщат. Използва последното парче от добре разпределения тоалетен сапун. Днес денят беше специален. Общият съвет щеше да разисква експедицията до Делфи. Заповяда на робините да я облекат в най-фината рокля от зелена коприна и да й сложат златната огърлица за заседанието.
Все още бе странно да вижда аргивците, ахейците, мирмидонците и другите нашественици в сградата на Съвета. Храмът на Атина и по-големият храм на Аполон се бяха срутили в деня на Падането, но троянските и гръцките зидари бяха издигнали нов дворец върху руините от храма на Атина, непосредствено на север от главната улица и недалеч от мястото, където някога се издигаше дворецът на Приам с неговите пищни портали и колони, преди бомбардировките на боговете да го превърнат в купчина камъни.
Новият дворец — нямаха друга дума за централната обществена сграда — все още миришеше на прясно отсечено дърво, студен камък и бои, но през този ден в началото на пролетта бе изпълнен с ярка слънчева светлина. Елена се вмъкна вътре и зае мястото си при царското семейство до Андромаха, която й се усмихна за миг и отново насочи вниманието си към съпруга си.
Кестенявите къдрици и брадата на Хектор бяха започнали да се прошарват. Всички го забелязваха. Елена знаеше, че според повечето жени това го прави още по-впечатляващ, сякаш подобно нещо изобщо бе възможно. Негова работа бе да открие съвещанието и сега той поздравяваше по име видните троянци и ахейските гости.
Агамемнон също бе тук. Още изглеждаше странно и от време на време хвърляше онзи продължителен нефокусиран поглед, с който гледаше през повечето месеци след Падането. Въпреки това вече бе достатъчно на себе си, за да води дебатите на Общия съвет. А и шатрите му бяха все така пълни със съкровища.
И Нестор бе тук, но трябваше да бъде носен на стол от четирима роби чак от палатковия град на
