ахейците, който сега бе оставен незащитен. Мъдрият старец така и не се възстанови напълно, за да може да стои на крака, след ужасната битка на брега. Освен това от ахейския лагер — бяха останали живи шейсет хиляди гръцки воини, което бе достатъчно, за да настояват за право на глас — присъстваха Малкия, Аякс, Идоменей, Поликсен, Тевкър и признатият, макар и все още необявен официално водач на гърците — красивият Тразимед, синът на Нестор. Сред гърците имаше и неколцина, които Елена не успя да разпознае, включително и един висок кльощав млад мъж с къдрава коса и брада.
По време на представянето му и поздравителната реч на Нестор, Тразимед хвърли поглед към Елена и тя сведе срамежливо поглед, като си позволи леко да се изчерви. Някои навици умираха трудно, дори и на този друг свят и в друга епоха.
Накрая Нестор представи пратеника от Ардис — не Хокънбери, който все още не се бе завърнал от пътешествието си на запад, а един висок слаб мъж, казваше се Боуман. Тази сутрин не присъстваше нито един моравек.
След като приключиха с поздравленията, ненужните представяния и всички останали ритуали, Хектор изложи причините за този съвет и какво трябва да се реши преди разпускането му.
— И така, днес трябва да решим дали да пратим експедиция до Делфи — завърши Хектор. — И ако ще пращаме, кой ще иде и кой ще остане тук. Трябва също да решим какво да правим, ако има възможност да спрем синия лъч и да върнем колкото се може повече от близките на аргивците. Тразимеде, твоите хора трябваше да построят дългите кораби. Ще кажеш ли на Съвета докъде са стигнали?
Тразимед се поклони. Единият му крак бе поставен върху стъпалото, а златният му шлем бе свален и подпрян на него.
— Както знаете, най-добрият ни корабостроител Хармонид, или буквално „синът на Крояча“, бе натоварен с построяването. Нека той сам докладва.
Къдравият брадат младеж, когото Елена бе забелязала преди малко, пристъпи няколко крачки напред и бързо заби поглед в краката си, сякаш му се искаше да не се набива толкова много на очи. Докато говореше, леко се запъваше.
— Тридесетте дълги кораба са… готови. Всеки… побира… петдесет души с оръжието и провизиите, достатъчни… да се стигне до Делфи. Освен това сме на път… да завършим… двадесетте други кораба… както ни бе наредено от Съвета. Те са… с по-широки корпуси… от дългите кораби и са идеални за… превоз на стоки и хора, ако намерим… стоки и хора.
Младежът бързо се върна сред групата аргивци.
— Много добра работа, благородни Хармониде — каза Хектор. — Благодарим ти. Съветът също ти благодари. Аз прегледах корабите. Прекрасни са — стегнати, здрави, изработени с вещина.
— А аз искам да благодаря на троянците, че знаеха къде да намерим най-добрите дървета по склоновете на Ида — обади се пламналият Хармонид. Този път в гласа му звучеше гордост и нямаше и намек за запъване.
— И така, разполагаме с кораби за пътуването — каза Хектор. — Тъй като липсващите семейства на континента са ахейски и аргивски, а не троянски, Тразимед доброволно поиска да поведе експедицията до Делфи. Тразимеде, би ли споделил плановете си за това пътуване?
— Предлагаме да потеглим следващата седмица, когато пролетните ветрове ще благословят пътя ни — каза високият Тразимед с ниския си силен глас, достигащ до всички краища на голямата, отрупана с колони зала на Съвета. — Всички тридесет кораба и хиляда и петстотин подбрани мъже. Троянците са все още поканени, ако решат да видят свят.
Няколко души се разсмяха на шегата.
— Ще плаваме покрай брега покрай пустия Колон — продължи Тразимед, — след това до Лесбос, после през тъмните води до Хиос, където ще си набавим храна и прясна вода. Оттам продължаваме на запад- югозапад през дълбокото море, покрай Андрос и през пролива между Кастило на полуострова и остров Кея. Там пет от корабите ще се отделят и ще поемат нагоре към Атина. Последното разстояние хората ще минат пеш. Там ще търсят признаци на живот и ако не намерят, ще продължат до Делфи по суша, а корабите им ще продължат през Сароническия залив след нас. Останалите двадесет и пет кораба ще поемат на югозапад през Лакедемония, ще заобиколят целия Пелопонес и ще дръзнат да минат през пролива между Китира и полуострова, ако времето позволи. Когато вляво на носовете се появи Закинтос, отново ще доближим основната суша, после се насочваме на изток-североизток и отново на изток в дълбокия Коринтски залив. Преди да стигнем Беотия, ще влезем в един залив, ще изтеглим корабите на брега и ще тръгнем пеша към Делфи, където според моравеките и приятелите ни от Ардис се намира храмът със синия лъч, в който са затворени живите хора от нашата раса.
Боуман пристъпи в центъра. Гръцкият му беше с ужасен акцент — много по-лош от акцента на Хокънбери, помисли си Елена — и звучеше почти толкова варварски, колкото варварско изглеждаше облеклото му. Все пак го разбираха въпреки ужасните грешки, от които би се изчервил и учителят на някое тригодишно дете.
— Сезонът е подходящ — каза високият мъж от Ардис. — Проблемът обаче е какво ще правите с пленените хора, ако ги освободите? Възможно е в синия лъч да е кодирано цялото население на Илион-Земя, или около шест милиона души — в това число и китайци, африканци, американски индианци, протоацтеки…
— Прощавай — прекъсна го Тразимед. — Не разбираме тези думи, Боуман, сине на Ардис.
Високият мъж се почеса по бузата.
— Схващате ли идеята за шест милиона?
Никой не я схващаше. Елена се запита дали човекът от Ардис е с всичкия си.
— Представете си тридесет града като Илион, когато населението му е било най-многобройно — каза Боуман. — Толкова души могат да излязат от храма на синия лъч.
Повечето от присъстващите в залата се разсмяха. Елена забеляза, че Хектор и Тразимед останаха сериозни.
— Именно затова трябва да ви помогнем — каза Боуман. — Смятаме, че можете без особени трудности да върнете по родните им места собствените ви хора — гърците. Естествено, домовете и градовете, храмовете и добитъка ги няма, но затова пък има много дивеч и ще можете да заплодите опитомените животни за нула време…
Боуман млъкна, защото по-голямата част от аудиторията отново се смееше или се подхилваше. Хектор му направи знак да продължи, без да обясни грешката му. Високият мъж бе използвал думата за „ебане“, която се използва само за хора, когато говореше за разплождането на опитомените животни. Самата Елена също се развесели.
— Както и да е, ние ще сме там и моравеките ще осигурят транспорт до домовете на тези… чужденци — Този път използва правилната дума „варвари“, макар че очевидно търсеше някаква друга.
— Благодаря — каза Хектор. — Тразимеде, ако хората от твоя народ са там — от Пелопонес, от многото малки острови като Одисеевата Итака, от Атика и Беотия, от Молоси и Обеста, от Халкидика и Тракия, от всички останали области, които вие гърците наричате родина, тогава какво ще сторите? Всички те ще бъдат струпани накуп, но без градове, без волове, без домове и подслон.
Тразимед кимна.
— Благородни Хекторе, планът ни предвижда незабавно да пратим пет кораба обратно до Нови Илион и да съобщим за успеха ни. Другите ще останат с освободените от синия лъч в Делфи, ще организират безопасното пътуване на семействата обратно до родните им земи и ще намерят начин да изхранят и да дадат подслон на всички, докато не се установи ред.
— Това може да продължи години — каза Деифоб. Братът на Хектор от самото начало не беше привърженик на експедицията до Делфи.
— Може да продължи години — съгласи се Тразимед. — Но какво друго ни остава, освен да се опитаме да освободим нашите жени, майки, деди, деца, роби и слуги? Това е наш дълг.
— Ардисецът може да се прехвърли там за минута и да ги освободи за две — разнесе се нечий сърдит глас от една от скамейките. Агамемнон.
Боуман отново пристъпи в центъра.
— Благородни Хекторе, царю Агамемнон, уважаеми знатни членове на този Съвет. Наистина можем да направим това, което казва Агамемнон. А някой ден и вие ще можете да се прехвърляте… не свободно като
