скоковите кораби, за да влязат в очакващите ги пламъци. — Да — дъхът й пареше в ухото му. Тя освободи ръцете си, плъзна ги по влажните рамене на Касад, прокара дълги нокти надолу по гърба му, сграбчи бедрата му, за да го притегли по-близо. Втвърденият член на Касад задра срамните й косми, затуптя върху възвишението на корема й. Телепортали, които се отварят, за да приемат студените тела на бойните кораби. Топлотата на плазмените в експлозии. Стотици кораби и хиляди, които танцуват и умират като молци сред вихър. Огромни стълбове твърда рубинена светлина, пронизващи безкрайни разстояния, плаващи мишени в светлия прилив от топлота, тела, врящи в червено сияние. — Да — Монита отвори устата и тялото си към него.
Топлина отгоре и отдолу, езикът й — в устата му, когато той проникна в нея, посрещнат от топло триене. Тялото му се напрегна силно, леко се отдръпна назад, даде възможност на влажната топлина да го погълне още по-навътре и двамата се задвижиха в един ритъм. Горещина върху стотици светове. Континенти, изгарящи в ярки спазми, преобръщане на врящи морета. Самият въздух също целият в пламъци. Океани от свръхнагорещен въздух, набъбнал като топла кожа, настръхнала от допира на любимия.
— Да… да… да.
Монита диша топлина срещу устните му. Кожата й е мазна и кадифена. Касад вече се движи бързо, вселената се свива, докато усещането се разширява, сетивата се съкращават, когато тя се затваря — топла, влажна и стегната около него. Сега бедрата й мърдат рязко в отговор на неговите тласъци, сякаш усещат ужасното повишаване на налягането в основата на съществото му.
И искат настоятелно. Касад се мръщи, затваря очи, вижда…
…разширяващи се огнени кълба, умиращи звезди, експлодиращи с огромни пулсации от пламък слънца, звездни системи, загиващи в екстаз на разрушение…
…той усеща болки в гърдите, бедрата му не спират, движат се по-бързо дори когато отваря очи и вижда…
…издигащия се между гърдите на Монита огромен стоманен шип, който почти го пронизва, когато Касад несъзнателно се отдръпва нагоре и назад, и пуска кръв, а тя капе върху плътта й, бледата й плът, която сега е отразяваща, плът, студена като мъртъв метал, докато неговите бедра продължават да се движат дори докато наблюдава през замъглени от страст очи как устните на Монита се сбръчкват и се завиват назад, разкривайки редици от стоманени остриета на мястото на зъбите, метални остриета режат бутовете му, където го стискаха пръсти, крака като здрави стоманени ленти пристягат помпащите му бедра, очите й…
…в последните мигове преди оргазма Касад се опитва да се отдръпне… ръцете му са на гърлото й, натискат… тя прилепва като пиявица, като минога, готова да го пресуши… те се търкалят върху мъртви тела…
…очите й са като червени скъпоценни камъни, пламтят с яростна горещина, подобна на онази, която изпълва бодящите го тестикули, разширяващи се като пламък, разпръсквайки наоколо…
…Касад се опира с две ръце на земята, вдига се от нея… от него… силата му е безумна, но не е достатъчна, тъй като ужасни гравитации ги притискат един към друг… засмукват го като уста на минога, докато той едва не експлодира, поглежда в очите й… смъртта на световете… смъртта на световете!
Касад крещи и се отдръпва. Части от плътта му се откъсват когато се отскубва нагоре и настрани. Метални зъби щракват и се затварят в стоманена вагина, като пропускат почти на милиметър гениталиите му. Касад пада на една страна, претъркулва се, бедрата му продължават да се движат, неспособен е да спре изпразването си. Семенна течност изригва на потоци, пада върху свития юмрук на някакъв труп. Касад стене, претъркулва се отново, свива се в ембрионално положение и отново се изпразва. И отново.
Чува съскането и хрущенето, когато тя се надига зад него. Той се обръща по гръб и присвива очи от слънчевата светлина и от болката. Тя застава над него с разтворени крака, един силует от шипове. Касад избърсва потта от очите си, вижда китката на ръката си, почервеняла от кръв, и очаква убийствения удар. Кожата му се сгърчва в предчувствие за врязването на острие в плътта. Задъхан, той поглежда нагоре и вижда Монита над себе си, с бедра от плът, а не от стомана, със слабини, потъмнели от влагата на страстта им. Лицето й е в сянка, върху фона на слънцето зад нея, но той вижда червени пламъци, които затихват в многофасетните бездни очите й. Тя се усмихва и Касад съзира отблясък от слънчева светлина върху редици от метални зъби.
— Касад… — прошепва Монита и името му звучи като пясък, стържещ по кост.
Касад откъсва погледа си от нея, успява да се изправи на крака, препъва се в трупове и в горящи развалини, в ужаса си да бъде свободен. Не поглежда назад.
Разузнавачи от Силите за самозащита на Хиперион намериха полковник Федман Касад почти два дни по-късно. Откриха го да лежи в безсъзнание сред едно от обраслите с трева блата, което водеше към изоставената крепост Хронос, на двадесетина километра от мъртвия град и останките от изхвърлящата капсула на кораба на прокудените. Касад беше гол и полумъртъв в резълтат от престоя на открито и няколкото много сериозни рани, но реагира добре на спешното полево лечение и веднага бе прехвърлен по въздуха в една болница в Кийтс, на юг от Брайдъл Рейндж. Разузнавателните отряди от батальона на СЗС се придвижиха внимателно на север, като следяха предпазливо антиентропните приливи край Гробниците на времето и внимаваха за евентуални капани, оставени от прокудените след заминаването им. Нямаше такива. Разузнавачите откриха само останките от механизма, с който се бе спасил Касад, и изгорелите корпуси на двата щурмови катера, които прокудените бяха изстреляли от орбита. Нямаше никакви обясними причини защо бяха превърнали в сгурия собствените си кораби, а телата на прокудените — както вътре в корабите, така и извън тях — бяха изгорели до такава степен, че нямаше каквато и да било надежда за извършване на аутопсия или анализ.
Касад дойде в съзнание три хиперионски дни по-късно, закле се, че не си спомня нищо от открадването на главоногото нататък, и две седмици по-късно бе експедиран с един фотонен кораб на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ.
При завръщането си в Мрежата Каеад подаде оставка. Известно време участва активно в антивоенните движения, като от време на време се появяваше в мрежата на Всеобема и дискутираше проблемите на разоръжаването. Но нападението срещу Бреша беше мобилизирало Хегемонията за истинска междузвездна война както нищо друго в течение на три века и гласът на Касад бе погълнат или отхвърлен като израз на гузната съвест на Касапина на Южна Бреша.
През шестнадесетте години след Бреша полковник Касад бе изчезнал от Мрежата и от нейното съзнание. Макар да нямаше повече значителни битки, прокудените си оставаха основните страшилища за Хегемонията. Федман Касад бе само един избледнял спомен.
Когато Касад свърши своя разказ, беше късна сутрин. Консулът отвори очи и се огледа, забелязвайки кораба и заобикалящата го среда за пръв път в течение на повече от два часа. „Бенарес“ бе навлязъл в главния канал на река Хули. Консулът чуваше скърцането на веригите и буксирните въжета, когато речните манти опъваха своите впрягове. „Бенарес“, изглежда, беше единственият кораб, който пътуваше срещу течението, но се виждаха множество малки съдове, потеглили в обратна посока. Консулът разтърка чело и се изненада, когато видя, че ръката му е мазна от пот. Денят бе станал много топъл и без да забележи, сянката на платното се бе отместила от главата му. Той примижа, избърса потта от очите си и се премести под сянката, за да си налее нещо за пиене от бутилките с алкохол, които андроидите бяха сложили в едно шкафче близо до масата.
— Господи — казваше отец Хойт, — значи според това същество Монита Гробниците на времето се движат назад във времето?
— Да — кимна Касад.
— Възможно ли е това? — попита Хойт.
— Да. — отговорът дойде от Сол Уайнтрауб.
— Ако е истина — каза Брон Ламиа, — тогава вие сте „срещнали“ тази Монита… или каквото и да е истинското й име… в нейното минало, но във вашето бъдеще… по време на среща, която все още предстои.
— Да — рече Касад.
Мартин Силенъс се приближи до парапета и се изплю в реката.
