Хиперион

трамвайната станция или в крепостта Хронос. Те са ни изпратили гемията.

— Или пък всички са мъртви и вятърната гемия се движи по автоматичен график — предположи Ламиа Тя погледна през рамо към въжетата и брезента, които проскърцаха, раздвижени от неочакван порив на вятъра. — По дяволите, странно е да си откъснат от всичко и всички по такъв начин. Все едно че си сляп и глух. Нямам представа как издържат жителите на колонията.

Мартин Силенъс се приближи до групата и седна на релинга. Той отпи от някаква висока зелена бутилка и каза:

Покажете ми Поета? Кои е! Да го видя, музи мои?
Той човек е, със човека равен, пък било той цар
или сетен, низък просяк, или друга дивна твар.
От маймуната до Платон на човека е пределът.
Той е, който всяка птица — от врабеца до орела —
проумява. Той е чувал на лъва рика и знае
неговото страшно гърло за какви неща вещае.
И дори ревът на тигър, ясен и членоразделен,
до ушите му достига като майчиното слово.

— Откъде взехте тази бутилка вино? — попита Касад.

Мартин Силенъс се усмихна. Очите му бяха малки и ярки на светлината на фенерите.

— Камбузът е пълен догоре и има бар. Аз го обявих за открит.

— Трябва да си приготвим нещо за ядене — рече консулът, макар че единственото нещо, което му се искаше в този момент, беше малко вино.

Бяха минали повече от десет часа, откакто бяха яли за последен път.

Чу се звън и някакво бръмчене и шестимата до един се придвижиха към леера на десния борд! Трапът се бе прибрал. Те се извъртяха отново, когато платната се развиха, въжетата се опънаха и някъде в зоната на ултразвука зажужа маховик. Платната се издуха, палубата леко се заклати и вятърната гемия бавно се отдели от пристана и се понесе в мрака. Единствените звуци, които се чуваха, бяха плющенето и скърцането на кораба, далечният грохот на колелото и стърженето на тревата по дъното на корпуса.

Шестимата гледаха как сянката на ската остава назад, а незапаленият сигнален погребален огън се отдалечава като слаб отблясък от звездна светлина, отразена от бледа дървесна повърхност, след което останаха само небето, нощта и люлеещите се кръгове светлина от фенерите.

— Аз ще сляза долу и ще се опитам да приготвя нещо за ядене — рече консулът.

Другите останаха за известно време на палубата, усещайки слабото вълнение и грохота под краката си и загледани в тъмнината наоколо. Тревното море се виждаше просто като място, където звездите свършваха и започваше едноизмерният мрак. Касад освети с ръчно фенерче части от платната и такелажа, при което се видя как въжетата се опъваха яко от невидими ръце. След това провери всички ъгли и скрити кътчета от кърмата до носа. Останалите наблюдаваха мълчаливо. Когато той загаси фенерчето, тъмнината изглеждаше по-малко потискаща, светлината от звездите — по-ярка. Някаква силно наситена миризма — по-скоро като от пролетно поле, отколкото от морето — достигна до тях, довяна от бриз, преминал над хиляди километри трева.

Малко по-късно консулът ги повика и те слязоха долу да се нахранят.

Камбузът беше препълнен и нямаше обща маса за ядене, затова използваха просторната каюта в кърмовата част за общо помещение, като наредиха три от куфарите един до друг във формата на импровизирана маса. Четири фенера, закачени на ниските греди, осветяват ха стаята. Хет Мастийн отвори един от високите прозорци над леглото и от него повя лек ветрец.

Консулът сложи на най-големия куфар чинии, отрупани със сандвичи, и се върна отново с дебелостенни бели чаши и термос с кафе. Наля, докато останалите се хранеха.

— Доста е вкусно — рече Федман Касад. — Къде намерихте ростбифа?

— Хладилникът е пълен догоре. В склада за провизии отзад има още един голям фризер.

— Електрически ли е? — попита Хет Мастийн.

— Не. Двойно изолиран.

Мартин Силенъс подуши някаква кана, взе един нож от чинията със сандвичи и добави обилно количество хрян на сандвича си. Очите му искряха от сълзи, докато се хранеше.

— Обикновено колко време трае това пътуване? — обърна се Ламиа към консула.

Той вдигна поглед от кръгчето черно кафе в чашата си, над което се бе съсредоточил.

— Извинете, какво казахте?

— Пътуването през Тревното море… Колко време ще трае?

— Една нощ и половин ден до планините — отвърна консулът. — Ако ветровете са с нас.

— А после… още колко, докато прекосим планините. — попита отец Хойт.

— По-малко от един ден — рече консулът.

— Ако трамваят върви — добави Касад.

Консулът сръбна от горещото кафе и се намръщи:

— Трябва да приемем, че ще върви. В противен случай…

— В противен случай какво? — настоя Ламиа.

— В противен случай — рече полковник Касад, като отиде до отворения прозорец и сложи ръце на бедрата си, — ще се окажем захвърлени на шестстотин клика от Гробниците на времето и на хиляда клика разстояние от южните градове.

Консулът поклати глава.

— Не — рече той. — Храмовите жреци или онези, които стоят зад това поклонение, които и да са те, са се погрижили да се доберем дотук. Те ще се погрижат да стигнем до края.

Брон Ламиа скръсти ръце и се намръщи.

— Като какви… като жертви ли?

Мартин Силенъс избухна в смях и извади бутилката си:

Кои са тез, към жертвеника дето
вървят? Към кои зелен олтар, о, тайнствен жрец,
повел си таз жена, що вие към небето,
в коприна цялата и с лавъров венец?
Кой град крайречен или в планините скътан,
с кале миролюбиво или край морето,
обезлюдява в тази Божа утрин?
И с улици, оттук нататък мъртви,
без ни една душа, която да докрета.
и да разкаже ориста му клета.

Брон Ламиа бръкна под туниката си и извади оттам един режещ лазер, не по-голям от малкия й пръст. Тя го насочи към главата на поета.

— Слушай, жалко лайно. Ако кажеш само още една дума… кълна се… ще те изпепеля на място.

Неочаквано настъпи пълна тишина, като се изключи грохотещото стенание на кораба под тях. Консулът се приближи към Мартин Силенъс. Полковник Касад пристъпи на две крачки зад Ламиа.

Поетът отпи една дълга глътка и се усмихна на тъмнокосата жена. Устните му бяха влажни.

— О, построй своя кораб на смъртта — прошепна той. — О, построй го!

Пръстите на Ламиа бяха побелели върху лазерния молив. Консулът се промъкна още по-близо до Силенъс, без да знае какво да направи, представяйки си как светкавичният камшичен лъч от светлина