1624 ч. вчера. Първоначалните атаки на прокудените бяха отбити без загуби за СЧ 42 и през последните четирийсет и осем часа беше проведена по-сериозна битка между напредващите подразделения на спецчастта и основните сили на прокудените. Центърът на сражението е тук — Яни отново посочи и част от екрана трепна в синя светлина зад върха на показалката му, — на двайсет и девет градуса над равнината на еклиптиката, на трийсет АЕ8 от слънцето на Хиперион и приблизително на 0.35 АЕ от хипотетичния край на Ойортния облак на системата.
— Загуби? — попита Лейт Хънт.
— Напълно в приемливи граници за сражение с такава продължителност — отвърна младият полковник, който не изглеждаше някога да е попадал на разстояние от една светлинна година от вражески огън. Русата му коса беше грижливо сресана настрани и лъщеше от силния блясък на лампите. — Унищожени или изчезнали са двайсет и шест скоростни щурмови изтребители на Хегемонията, дванайсет торпедоносача, три фотонни кораба, горивоносителят „Гордостта на Аскуит“ и крайцерът „Дракони III“.
— Колко души са загинали? — попита президент Гладстоун. Гласът й беше много тих.
Яни хвърли бърз поглед към Морпурго, ала отговори сам на въпроса.
— Около две хиляди и триста — рече той. — Но в момента се провеждат спасителни операции и има известна надежда да открием оцелели от „Дракони“. — Полковникът заглади туниката си и бързо продължи. — Тези данни трябва да се преценяват на фона на потвърдените съобщения за унищожаването на поне сто и петдесет бойни кораба на прокудените. Нашите собствени атаки в миграционната гру… в рояка доведоха до още между трийсет и шейсет унищожени кораба, включително кометни ферми, рудообработвателни съдове и поне една командна група. Мейна Гладстоун разтри възлестите си пръсти.
— Оценката на загубите — на нашите загуби — включва ли пътниците и екипажа на унищожения дърволет „Игдразил“, който наехме за евакуацията?
— Не, госпожо — бързо отвърна Яни. — Макар по това време прокудените да атакуваха, анализът ни показва, че „Игдразил“ не е бил унищожен от вражеска акция.
Гладстоун отново вдигна вежди.
— Тогава от какво?
— От саботаж, доколкото можем да преценим засега — отвърна полковникът. Той извика нова диаграма на системата на Хиперион върху екрана.
Генерал Морпурго погледна инфотерма си и каза:
— Х-хм, премини към наземната защита, Яни. Президентът трябва да изнесе речта си след трийсет минути.
Завърших скицата на Гладстоун и Морпурго, протегнах се и се огледах за друг модел. Лейт Хънт изглеждаше сериозно предизвикателство, с неопределеното си, почти изпито лице. Когато отново вдигнах поглед, един холос на глобуса на Хиперион престана да се върти и се разгъна в серия плоскостни изображения: полегато правоъгълно, Боново, ортографско, розетно, Ван дер Гринтеново, клиновидно, прекъснат Гуудов хомолог, гномонистично, синусоидно, азимутно, поликонично, свръхкоригирано Куватци, компютърно ешерирано, Бриземайстерово, Бъкминстърово, Милерово цилиндрично, мултиколиграфско и стандартно настолно, преди да се разтвори в стандартна Робинсън-Беърдова карта на Хиперион.
Усмихнах се. Това беше най-забавното нещо, което виждах от началото на заседанието. Неколцина от хората на Гладстоун се размърдаха от нетърпение. Искаха да останат поне десет минути с президента, преди да започне предаването.
— Както знаете — каза полковникът, — Хиперион има стандартната гравитация на Старата Земя от 9.8 g по скалата на Турон-Лумиер…
— О, за Бога — изръмжа Морпурго, — премини на разположението на силите и свършвай с това.
— Слушам, сър — преглътна Яни и вдигна показалката си. В гласа му вече нямаше никаква увереност. — Както знаете… искам да кажа… — Той посочи към най-северния континент, напомнящ слаба скица на глава и шия на кон, рязко завършваща там, където би трябвало да започват гръдните и гръбните мускули. — Това е Еквус9. Той има друго официално име, но всички го наричат така, защото… това е Еквус. Веригата от острови, която продължава на юг… тук и тук… се нарича Котката и деветте опашки. Всъщност, това е архипелаг с повече от сто… както и да е, вторият континент се нарича Аквила10 и навярно можете да видите, че има формата на нещо като орел от Старата Земя, с клюн тук… на северозападния бряг… и нокти, протегнати тук, към югозападния… и поне едно вдигнато крило тук, насочено към североизточния бряг. Този район е така нареченото Плато на зъбера и е почти недостъпен поради огнебълващите гори, но тук… и тук… на югозапад, са разположени основните плантации за фибропластмаса…
— Разположението на силите — изръмжа Морпурго.
Скицирах Яни. Открих, че с графит е невъзможно да предам лъсналата пот.
— Слушам, сър. Третият континент е Урсус11… малко прилича на мечка… но подразделенията на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ се приземиха там, защото е близо до южния полюс и е почти необитаем, макар че Силите за самоотбрана на Хиперион поддържат наблюдателен пункт… — Яни изглежда усети, че бърбори. Той се изпъна, изтри горната си устна с опакото на дланта си и продължи по- спокойно. — Основните подразделения на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: сухопътни войски са тук… тук… и тук. — Показалката му освети областите до столицата Кийтс, високо в шията на Еквус. — Частите на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос блокираха основния космодрум до столицата, както и второстепенните писти тук… и тук. — Той докосна гра довете Ендимион и Порт Романс, разположени на континента Аквила. — Формированията на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: сухопътни войски подготвиха отбранителни ли нии тук… — Премигнаха над двайсет червени светлинни — повечето в шията и главните райони на Еквус, но и няколко по клюна на Аквила и в областта на Порт Романс. — Те включват подразделения на морската пехота. както и части на сухопътната отбрана, войскови единици земя-въздух и земя-космос. Върховното командване очаква, за разлика от Бреша, да няма битки на самата планета, но в случай, че се опитат да нахлуят, ще бъдем готови да ги посрещнем.
Мейна Гладстоун провери инфотерма си. До речта й оставаха седемнайсет минути.
— Ами евакуационните планове? Възвърнатото самообладание на Яни се разпадна. Той отчаяно погледна към началниците си.
— Никаква евакуация — рече адмирал Сингх. — Това е измама, примамка за прокудените.
Гладстоун почука върховете на пръстите си едни в други.
— На Хиперион има няколко милиона души, адмирале.
— Да — отвърна Сингх, — и ние ще ги защитим, но евакуацията дори само на шейсетината хиляди граждани на Хегемонията е невъзможна. Ще настъпи хаос, ако допуснем всичките три милиона в Мрежата. Освен това е невъзможно от гледна точка на безопасността.
— Шрайка ли имате предвид? — попита Лейт Хънт.
— От гледна точка на безопасността — повтори генерал Морпурго. Той се изправи и взе показалката от Яни. Младият мъж постоя в нерешителност за миг, не виждайки място, където да седне или да застане, а после отстъпи в задната част на помещението, отпусна се в стойка „свободно“ и се втренчи в нещо близо до тавана — навярно в края на военната си кариера.
— Спецчаст 87.2 е в системата — каза Морпурго. — Прокудените отстъпиха към центъра на рояка си, на около шейсет АЕ от Хиперион. Фактически системата е в безопасност. Хиперион е в безопасност. Очакваме контраатака, но знаем, че можем да я задържим. На практика сега Хиперион е част от Мрежата. Някакви въпроси?
Въпроси нямаше. Гладстоун излезе с Лейт Хънт, част от сенаторите и помощниците си. Висшите военни се разделиха на групички, очевидно според ранга си. Помощниците се пръснаха. Неколцината репортери, допуснати на съвещанието, изтичаха при операторските си екипи, които чакаха отвън. Младият полковник, Яни, остана в стойка „свободно“, с нефокусиран поглед и много пребледняло лице.
Останах седнал за миг, втренчен в картата на Хиперион. Сходството на континента Еквус с кон беше още по-голямо от това разстояние. От мястото си можех да различа планинската верига Брайдъл Рейндж и оранжевожълтия цвят на високата пустиня под „окото“ на коня.
На североизток от планините не бяха отбелязани отбранителни позиции на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ — нямаше съвсем никакви символи, освен мъничка червена светлинка, която можеше да е Града на поетите. Гробниците на времето изобщо не бяха показани. Сякаш Гробниците нямаха военно значение и не играеха