— Ще се сражаваш.
Касад въздъхна. Никой не бе побеждавал Шрайка. Неговото бъдеще беше нейното минало… тя бе живяла там… бе зървала ужасното трънено дърво точно като него, виждайки познати лица така, както той беше видял да се съпротивлява Мартин Силенъс, набучен, години преди да се запознае с поета. Касад обърна гръб на битката в долината.
— Можем ли да отидем сега при него? Предизвиквам го на двубой.
Монита безмълвно погледна лицето му. Касад виждаше собствения си живачен образ да се отразява в нейния. Без да отвърне, тя се обърна, докосна въздуха и включи портала.
Касад пристъпи напред и първи мина през него.
24.
Гладстоун се прехвърли директно в Правителствения дом и се втурна в Тактическия команден център заедно с Лейт Хънт и пет-шест други помощници. Стаята беше препълнена: Морпурго, Сингх, Ван Цайдт и десетина други представляваха армията, макар и Гладстоун да забеляза, че младият морски герой, командир Лий, го нямаше. Тук бяха повечето от министрите в правителството, включително Алън Имото, министър на отбраната, Гариън Персов, министър на дипломацията и Барбра Дан-Гидис, министър на икономиката. Заедно с Гладстоун пристигаха и сенатори, някои от които изглеждаха така, сякаш току-що се бяха събудили — „дъгата на властта“ на овалната заседателна маса включваше сенаторите Колчев от Лусус, Ришо от Ренесанс Вектор, Роанквист от Нордхолм, Какинума от Фуджи, Сабенсторафем от Сол Дракони Септем и Петерс от Денеб Драй. Председателстващият Денцел-ХиатАмин седеше с объркано изражение, плешивата му глава лъщеше на светлината на лампите, а младият му колега, говорителят на Всеобема Гибънс, беше кацнал на ръба на стола си с ръце върху коленете и позата му издаваше едва сдържана енергия. Проекцията на съветник Албедо седеше точно срещу празния стол на Гладстоун. Всички се изправиха, когато президентът префуча по пътеката, зае мястото си и даде знак на останалите да направят същото.
— Обяснявайте — нареди тя.
Генерал Морпурго се изправи, кимна към един от подчинените си и осветлението отслабна, докато се замъгляваше холоекранът.
— Оставете холосите за после! — изръмжа Мейна Гладстоун. — Разкажете ни.
Екранът избледня и лампите отново се включиха. Морпурго погледна зашеметено и малко разсеяно. Той сведе очи към светлинната си показалка, намръщи се и я мушна в джоба си.
— Госпожо президент, сенатори, министри, уважаеми г. председателстващ и г. говорителю, почитаеми… — Морпурго прочисти гърлото си, — прокудените извършиха успешна опустошителна и изненадваща атака. Бойните им рояци приближават пет-шест светове от Мрежата.
Вълнението в стаята го заглуши.
— Светове от Мрежата! — извикаха различни гласове. Крещяха политици, министри и висши функционери.
— Тишина — заповяда Гладстоун и настъпи тишина. — Генерале, уверявахте ни, че всички вражески сили са най-малко на пет години от Мрежата. Как и защо се е променило това положение?
Генералът срещна погледа на президента.
— Госпожо президент, доколкото можем да кажем, всички следи от хокингови двигатели са примамка. Рояците са изхвърлили двигателите си преди години и са се насочили към целите си с подсветлинна скорост… Възбуден брътвеж отново го заглуши.
— Продължавайте, генерале — каза Гладстоун и врявата за втори път рязко секна.
— С подсветлинна скорост… някои от рояците сигурно пътуват по този начин от петдесет или повече стандартни години… не беше възможно да ги засечем. Това просто не е по вина на…
— Кои светове са в опасност, генерале? — попита Гладстоун. Гласът й беше много тих и много спокоен.
Морпурго хвърли поглед към празния въздух, сякаш търсеше там холосите и отново се съсредоточи към масата. Ръцете му бяха свити в юмруци.
— В настоящия момент нашето разузнаване, на основата на засечените следи от ядрени двигатели, последвани от преминаване към хокингови двигатели, когато са били разкрити, предполага, че първата вълна ще пристигне на Небесна врата, Божия горичка, Mare Infinitum, Аскуит, Иксион, Цингтао Ксишуанг Панна, Актеон, света на Бърнард и Темпе в следващите петнайсет до седемдесет и два часа.
Този път вълнението не можеше да бъде лесно усмирено. Гладстоун остави виковете и възклицанията да продължат няколко минути, преди да вдигне ръка, за да овладее заседанието.
Сенатор Колчев се беше изправил на крака.
— Как, по дяволите, се случи това, генерале? Уверенията ви бяха толкова категорични!
Морпурго запази самообладание. В гласа му нямаше гняв.
— Да, сенаторе, защото също се основаваха на погрешни данни. Сгрешихме. Предположенията ни бяха грешни. Президентът ще получи оставката ми след час… другите шефове на върховното командване ще се присъединят към мен.
— По дяволите оставката ви! — извика Колчев. — Преди това да свърши, всички заедно можем да увиснем на стълбовете на телепортаторите. Въпросът е какво, по дяволите, правите във връзка с това нашествие?
— Гейбриъл — тихо се обади Гладстоун, — седни, моля те. Това беше следващият ми въпрос. Генерале? Адмирале? Допускам, че вече сте издали заповеди по отношение на отбраната на тези светове? Адмирал Сингх се изправи и застана до Морпурго.
— Г. президент, направихме всичко, което можехме. За съжаление, от всички светове, заплашени от тази първа вълна, единствено Аскуит разполага с наличен контингент на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. Флотата може да стигне до останалите — не страдаме от липса на възможности за телепортиране, — но не може да се разгърне в толкова тънка отбрана, че да защити всичките. И за съжаление… — Сингх замълча за миг и после повиши глас, за да го чуят над надигналата се врява. — И за съжаление, разгръщането на стратегическия резерв за подсилване на Хиперионската кампания вече е започнало. Приблизително шейсет процента от двестате флотски единици, които включихме в преразгръщането или са телепортирани в системата на Хиперион, или са прехвърлени в бази, далеч от предните им отбранителни позиции по периферията на Мрежата.
Мейна Гладстоун потърка бузата си. Едва сега разбра, че все още носи пелерината си, макар изолиращата яка да беше смъкната. Откопча я и я остави да падне върху задната облегалка на стола си.
— Това, което казвате, адмирале, означава, че тези светове са незащитени и че няма възможност навреме да прехвърлим силите си там. Така ли е?
Сингх внимателно слушаше, застанал изпънат, като осъден на смърт пред екзекуторски взвод.
— Точно така, г. президент.
— Какво може да се направи? — попита тя, като надвика възобновилите се крясъци. Морпурго пристъпи напред.
— Използваме гражданската телепортаторна матрица, за да прехвърлим на застрашените светове колкото е възможно повече пехота и морски пехотинци от ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: сухопътни войски, наред с лека артилерия и отбранителни сили въздух/космос.
Гладстоун погледна към Морпурго.
— Вярно е — потвърди генералът. — В най-добрия случай силите ни ще осигурят ариергардна акция, докато се прави опит за евакуация…
Сенатор Ришо се беше изправила на крака.
— Опит за евакуация! Генерале, вчера ни казахте, че евакуацията на два-три милиона граждани от Хиперион е неосъществима. Да не би сега да твърдите, че сме в състояние успешно да евакуираме… — тя замълча за миг, за да се консултира с инфотермния си имплант, — …седем милиарда души, преди нахлуването на силите на прокудените да ни попречи?
— Не — отвърна Морпурго. — Можем да пожертваме войниците, за да спасим неколцина… неколцина
