влудяващо поради продължителното мълчание на Гладстоун преди да заговори. Тя и за миг не откъсваше очи от съветник Албедо.
— Вие — накрая каза тя, — ни предадохте.
Учтивата полуусмивка на проекцията не трепна.
— В никакъв случай, г. президент.
— Тогава разполагате с една минута, за да обясните защо Техноцентърът и особено Съвещателната комисия на ИИ не предсказаха това нахлуване.
— Ще ми бъде необходима само една дума, за да го обясня, г. президент — отвърна Албедо. — Хиперион.
— По дяволите Хиперион! — извика Гладстоун и удари с длан по древното бюро в съвсем нетипичен за нея изблик на ярост. — До гуша ми е дошло да слушам за непредвидими променливи и за Хиперион, предвидимата черна дупка, Албедо. Или Техноцентърът може да ни помогне да разберем вероятностите, или са ни лъгали вече пет века. Кое от двете?
— Комисията предсказа войната, г. президент — отвърна сивокосият образ. — Поверителните ни съвети към вас и консултативната група ви обясниха несигурността на събитията, щом в уравнението се включи Хиперион.
— Глупости — изръмжа Колчев. — Предполага се, че предсказанията ви трябва да са безпогрешни по отношение на общите тенденции. Това нападение трябва да е било планирано преди десетилетия. Или дори преди векове.
Албедо сви рамене.
— Да, сенаторе, но е също толкова вероятно единствено решението на това правителство да започне война в системата на Хиперион да е предизвикало промяната в плановете на прокудените. Ние ви посъветвахме да не предприемате никакви действия спрямо Хиперион.
Говорител Гибънс се наведе напред.
— Вие ни дадохте имената на личностите, необходими за така нареченото Поклонение пред Шрайка.
Албедо не сви отново рамене, но позата на проекцията му беше спокойна и самоуверена.
— Помолихте ни да ви предложим имена на личности от Мрежата, чиито молби към Шрайка биха променили предсказания от нас изход на войната.
Гладстоун изпъна пръсти и почука с тях по брадичката си.
— А определили ли сте вече по какъв начин тези молби ще променят изхода на онази война… на тази война?
— Не — отвърна Албедо.
— Съветник — каза президент Мейна Гладстоун, — моля, чувствайте се уведомен, че от този момент, в зависимост от изхода от следващите няколко дни, правителството на Хегемонията на Човека обмисля обявяването на състояние на война между нас и общността, известна с наименованието Техноцентър. Като фактически посланик на общността, ви е поверено предаването на този факт. Албедо се усмихна и разпери ръце.
— Г. президент, шокът от ужасната новина трябва да ви е накарал да си направите лоша шега. Обявяването на война срещу Техноцентъра ще е все едно… все едно риба да обяви война на водата, все едно някой шофьор да нападне своето ЕМПС, поради смущаващата вест за катастрофа някъде другаде.
Гладстоун не се усмихна.
— Някога имах дядо на Патауфа — бавно произнесе тя с ясно доловим диалект, — който изстреля шест куршума с пулсовата си пушка в семейното ЕМПС, когато една сутрин то не потегли. Свободен сте, съветник.
Албедо премигна и изчезна. Рязкото му заминаване беше или съзнателно нарушаване на протокола — обикновено проекцията напускаше помещението или оставяше другите да излязат, преди да се стопи — или беше признак, че контролиращият го интелект в Техноцентъра е потресен от разговора.
Гладстоун кимна към Колчев и Гибънс.
— Не искам да ви задържам, господа — каза тя. — Но ви уверявам, че ще очаквам пълна подкрепа след пет часа, когато ще е обявяването на войната.
— Ще я имате — обеща Гибънс. Двамата мъже излязоха.
През врати и тайни входове в ламперията влязоха помощници и започнаха да изстрелват въпроси и да искат инструкции. Гладстоун вдигна пръст.
— Къде е Севърн? — попита тя. При вида на озадачените лица, президентът добави: — Поетът… художникът, искам да кажа. Онзи, който рисува портрета ми?
Неколцина от помощниците се спогледаха така, сякаш Гладстоун се беше смахнала.
— Още спи — отвърна Лейт Хънт. — Взел е някакви приспивателни и никой не се е сетил да го събуди за заседанието.
— Искам го тук след двайсет минути — заяви Гладстоун. — Изложете му накратко положението. Къде е командир Лий?
Ники Кардън, младата жена, която отговаряше за връзките с военните, отговори:
— Снощи Лий е бил назначен за охранителен патрул от Морпурго и секторния началник на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: флота. Ще се прехвърля от един океански свят на друг в продължение на двайсет години наше време. В момента е… тъкмо се е прехвърлил във ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: КОМЦЕНТЪР на Бреша в очакване на транспорт до следващия свят.
— Върнете го тук — нареди Гладстоун. — Искам да бъде повишен в контраадмирал или какъвто и по дяволите да е съответният военен чин и после да бъде назначен тук, при мен, не в Правителствения дом или Президентството. Ако трябва, назначете го за пласьор на ядрено оръжие.
Гладстоун погледна за миг към празната стена. Помисли си за световете, които беше обиколила предишната нощ. За света на Бърнард, за светлината на лампите, проникваща през листата, за древните тухлени сгради на колежа. За Божия горичка с нейните завързани балони и свободно летящи дзеплени, приветстващи зората. За Небесна врата с нейната Променада… за всички планети, които попадаха сред целите на първата вълна. Тя поклати глава.
— Лейт, искам ти, Тара и Бринденат да ми донесете първите схеми и на двете речи — общото обръщение и обявяването на войната — след четирийсет и пет минути, Кратко. Категорично. Провери в архива под имената на Чърчил и Струденски. Реалистично, но предизвикателно, оптимистично, но изпълнено с мрачна решителност. Ники, трябва ми реално-времево наблюдение на всеки ход, който предприема върховното командване. Искам собствени дисплеи с командните карти — предавани чрез импланта ми. САМО ЗА ПРЕЗИДЕНТА. Барбра, ти ще си моето продължение на дипломацията с други средства в Сената. Отиди там, наблюдавай ги, натягай струните, изнудвай ги, придумвай ги и като цяло им дай да разберат, че ще е по-безопасно да излязат й да се бият с прокудените веднага, вместо да ме разпънат през следващите три- четири гласувания. Някакви въпроси? — Гладстоун изчака три секунди и плясна с длани. — Е, да се размърдаме, хора!
В краткия интервал преди следващата вълна сенатори, министри и помощници, Гладстоун се завъртя към празния таван над нея, вдигна пръст към него и разклати ръка.
После се обърна обратно, точно когато започна да нахлува следващата тълпа от висши функционери.
25.
Сол, консулът, отец Дюре и Хет Мастийн, все още изпаднал в безсъзнание, бяха в първата от Пещерните гробници, когато чуха изстрелите. Консулът излезе сам, бавно, предпазливо, като проверяваше за бурята от приливи на времето, която ги бе изблъскала по-дълбоко в долината.
— Всичко е наред — извика към другите той. Бледият блясък на фенера на Сол освети дъното на пещерата, трите бледи лица и покрития с роба вързоп, който представляваше храмерът. — Приливите са отслабнали — извика консулът.
Сол се изправи. Личицето на дъщеря му се виждаше като блед овал под неговото собствено.
— Сигурен ли си, че изстрелите са от пистолета на Брон? Консулът посочи към мрака навън.
