Тайнствата на Стената

Станало обаче по-лошо, много по-лошо.

Времето минавало, разказваше златокосата Земянка и нещата в селището на Върха се променили. Сега тя заговори за Огъня на Промяната. В недрата на Коза Сааг действат сили, обясни Земянката, естествени сили на приливи и отливи, те променят живата плът в нови и странни форми, които водят до Трансформации в тялото, много по-невероятни отколкото ние в селищата из низините можехме да достигнем. И така, тя потвърди нашите подозрения, че Трансформациите на Стената се причиняват от природните сили на самата Стена. Никаква магия, нито пък волята на Боговете, не са създали Кралствата и техните обитатели. Те са резултат от физически сили. Първата, подчерта тя и така само доказа нашето предположение — е Огъня на Промяната — тайнствена светлина, излъчвана от самите скали. Но — обърна ни внимание — това е само един от многото фактори-причинители на телесните промени по тази планина. Трябва да се добавят редкият въздух, тъй като той пропуска острата светлина на Екмелиос и тази светлина, прониквайки в слабините на Земяните-заселници, променя тяхното семе; променя водата за пиене; а почвата — и тя съдържала нещо. Всички тези особени качества на Стената много променили с течение на времето Земяните, обитаващи Върха. Те претърпели силна и ужасна Трансформация, тези посетители от звездите.

— Умовете им се замъглили. Телата им се деформирали. Забравили са всички умения. Превърнали се в зверове. — И тя направи жест към скалните пукнатини на Стената в далечината, където бяха избягали дивите, зъбещи се същества, които хвърляха камъни по нас.

— Да — обади се Трайбън — разбира се.

Погледнах го. Той седеше като закован, зашеметен, а големите му, широко отворени очи се взираха неподвижно. Струваше ми се, че не диша.

— Възможно ли е да е така? — попитах го аз. — Възможно ли е боговете да се превърнат в… в…

Трайбън махна раздразнено към мен и ми посочи златокосата Земянка, която говореше отново:

— Поклоненията продължили, макар че вашите хора вече нямало какво да научат от нас. Превърнало се в традиция да се изкачват на планината и тази традиция била толкова вкоренена, че било невъзможно да се прекъсне. Но успелите да стигнат Върха — не повече от по няколко души — били ужасени от гледката. Мнозина предпочели да не се върнат в селището в низините, защото или не желаели, или се бояли да разкрият истината. Заселвали се по склоновете на Коза Сааг и така възникнали Кралствата на Стената. Силите на Промяната започнали да действат върху тях, както бяха действали и върху нас. Други Пилигрими се върнали вкъщи, но били зашеметени — оставали безмълвни или полудявали от преживените изпитания.

Огледах спътниците си. Истината се бе стоварила върху тях като огромен каменен блок. Хенди плачеше; Тиса, силно пребледняла, се взираше в далечни пространства; Накса Писаря и Йо Учения седяха един до друг със зяпнали уста сякаш ударени по главата; останалите — кой с изцъклени от възмущение и недоверие очи, кой трепереше, кой беше онемял. Дори флегматичният Киларион се мръщеше и мърмореше, взираше се в дланите на ръцете си с разперени пръсти сякаш намираше някаква утеха в тях.

Само Транс изглеждаше непоклатим, съвсем неуязвен от чутото. Бе се изтегнал удобно на земята, като че ли сме се събрали да послушаме изпълнението на Певец или Музикант и се усмихваше. Усмихваше се!

Земянката продължи:

— Неотдавна този кораб ни доведе тук — мен и моите приятели. Знаем, че отдавна в този Свят се е заселила колония от Земята, а нашата задача е да обикаляме от звезда на звезда и да посещаваме колониите, основани на най-различни светове. Ние съобщаваме на Земята дали колониите все още съществуват и какво са постигнали. Намерихме тук децата на заселниците от Земята и направихме опит да влезем в контакт с тях. Но те, както видяхте, вече са диви същества, неуки, варвари, а и опасни, макар че не го разбрахме веднага.

Тя ни разказа как Земянина, когото бяхме срещнали, пожелал доброволно да слезе колкото се може по-надолу, за да се срещне с хора от Кралствата и от тях да разбере какво се е случило след основаването на колонията на Земяните. Другите останали в кораба с надежда да установят някакъв контакт с изродените и оскотели сънародници. Но щом дивите Земяни от Върха разбрали, че новодошлите са само трима, устроили постоянна обсада и като използвали пръчки, камъни и грубо направени копия ги държали затворени в кораба, така че не могли да окажат помощ на приятеля си долу.

— Но вие имате оръжие — намесих се аз. — Защо не ги отблъснете? Ние успяхме да го направим само с тояги.

Тя се обърна към мен:

— Нашето оръжие е смъртоносно. Ако го използваме, значи да убием свои сънародници, а ние не бихме искали.

Никога преди не се бях сблъсквал с подобен проблем: че оръжие, което убива, а не просто наранява, може да не влезе в работа изобщо. И трябва да се криеш в кораба си на безопасно място, макар да си могъщ като бог, а твоите нападатели — нищо повече от зверове.

— В първия момент, когато пристигнахме на Върха — продължи тя, — ги уплашихме, може би защото си помислиха, че сме само първите от огромна армия. Но ние знаехме, че беше много вероятно да ни нападнат скоро, щом разберат колко малко сме всъщност. И наистина стана така.

Изглежда нямаше какво друго да ни каже. Благодари ни, че бяхме донесли тялото на приятеля им и после тя и нейните двама спътници влязоха в кораба като ни оставиха напълно съкрушени и разбити на студената камениста поляна, където нямаше да намерим дворците на нашите богове.

— Ето ти на̀! — прозвуча грубият глас на Транс. — Получихме си го. Богове! Какви ти богове! Има само чудовища! А ние сме глупаци! — и той плю във въздуха.

— Млъквай! — му изрева Киларион.

Транс се обърна към него и започна да се смее с онзи негов смях, който приличаше на триене на метал в метал.

— Разстрои ли се, Киларион? Сигурно. Кой не би се разстроил? Да изминем целия този път, за да открием, че нашите богове са просто глутница изродени зверове, не много по-различни от стадо скални маймуни?

— Млъквай, Транс! — изкрещя отново Киларион с наистина заплашителен тон.

Помислих си, че ще се сбият. Ала Транс искаше само да го вбеси, нямаше достатъчно смелост даже да продължи да го дразни. Киларион се надигна, като че ли се готвеше да скочи върху него, но Транс започна да се хили, направи извинителен поклон — почти докосна с глава земята — и с престорено патетичен тон изписка с дразнещо пронизващ глас:

— Не исках да те обидя, Киларион! Не исках да те обидя! Не ме удряй! Моля те, Киларион, не ме удряй!

— Остави го, Киларион — процеди Гали. — Не си заслужава да се цапаш с него.

Киларион седна, като ругаеше и мърмореше под нос.

Но Транс съвсем не бе приключил:

— Спомняте ли си, едно време ви казах, че сигурно ще стане така — точно това ще намерим на Върха. Казах ви още в Кралството Маласилима, на границата с Огненото Езеро. Някои от Маласилима са се качвали на Върха и бяха видели Боговете — така твърдяха и ми разказаха за тях. Помислих, че ме лъжат, че си измислят, после ми хрумна, че може и да е истина, но реших непременно да се кача и да се уверя сам. И ето, че видях. Видях със собствените си очи, че приказките все пак се оказаха верни. Представете си! Няма богове! Всичко е мит, всичко е измама! Няма нищо друго, освен глутница изродени…

— Достатъчно, Транс — обадих се аз.

— Какво има, Полър? Не можеш ли да погледнеш истината в очите?

Но отчаянието ми се беше върнало с пълна сила, още по-черно и по-разтърсващо от преди, бе вцепенило сърцето и разума ми така силно, че не можах дори да отговаря.

Киларион видя, че мълча, стана, приближи се до Транс и го погледна отгоре:

— Ако не беше такъв страхливец, щях да ти покажа истината. Но Гали е права. Не трябва да си цапам ръцете с теб.

— Не, не бива, — подхвана Транс. — Ако ме докоснеш, може да те променя в нещо точно като мен. Ти знаеш, че мога да го направя. Но няма да ти хареса да изглеждаш като мен, нали Киларион? Или ще ти