— Че може имамът да дойде от неислямска държава. Дори съществува възможност да се яви не като имам, а като чуждоземен неверник, загубил спомена за свещената си мисия.
Омар пресуши на един дъх каната прясна вода, която му бяха сервирали, за да полее силно подправената храна. Ако искаше да разбере какво му говори старият Юсеф, трябваше да изтрие от съзнанието си чувството на безсилие, породено от изчезването на Надия. Но преди да успее да се избави от угризенията, старецът му подаде нов лист, изписан с неумели арабски знаци, както и на френски език, който нубиецът прочете, без да се затрудни:
Кадии, шейхове, имами, идвам да възстановя вашите права срещу узурпаторите. Прекланям се пред Аллах повече от вашите потисници — мамелюците, и почитам Мохамед и невероятния Коран.
Бележката, която се губеше сред разни неразбираеми драсканици по военни въпроси, бе подписана от Наполеон Бонапарт в Кайро и според Юсеф, бе разпространена и прочетена от войските му във всички квартали и села край Луксор.
— Какво е това?
— Това, Омар, е знак. Аллах ни призовава да възвърнем вярата си в скорошното завръщане на имама — каза Юсеф със затворени очи, сякаш обмисляше всяка от думите си.
— Намекваш, че Наполеон е светият имам, когото очакваме?
— И защо не, синко? Нима не ни освободи от господството на цариградския султан и не обеща да върне суверенитета ни?
— Но той е неверник! Не познава алхимията! Държавата му е напълно чужда на нашите традиции! А и Ал Мунтазар е изчезнал преди деветстотин години!
— Нека ти обясня нещо, което не знаеш, Омар.
Юсеф отмести храната от дървената маса, за да направи място, където отново да постави „Книгата на везните“. Макар че свитъкът беше тънък, като се допря до масата, от него се вдигна едва забележим облак прах. Имамът изчака той да се слегне, преди да продължи:
— Когато римляните нападнали Египет и завладели Александрия, отнесли със себе си ценни ръкописи като този от известната библиотека в града. В онези времена, когато ислямът още не бил роден, такива книги били превеждани на езиците на неверниците и съхранявани на места, недостъпни за непосветените. Само най-учените хора в Рим, а по-късно и в други провинции на империята, се докоснали до мъдростта на книгите и успели да ги разберат. След време някои от тези текстове, вдъхновени от „Книгата на живота“ от Голямата пирамида, били изучавани в днешна Франция.
— И?
— Вече през епохата на исляма потомците на Харун ал Рашид преобърнали Гърция в търсене на тези текстове и открили някои от тях в библиотеките на православните манастири в планината Атон, както и в други подобни убежища. Оттам пропътували цялото Средиземноморие, търсейки разпръснатите частици на тази хилядолетна мъдрост. Когато разбрали, че във Франция живеят алхимици, неумело боравещи с идеи, чийто произход не можел да бъде друг, освен „Книгата на живота“, незабавно се отправили към френските брегове.
Омар слушаше обясненията на стария имам, без да мига, и не откъсваше поглед от книгата, която все още не се бе осмелил да разгърне.
— Това, което искам да ти кажа — продължи Юсеф, гледайки го право в очите, — е, че потомците на Бен Рашид открили онези новаци и се постарали да ги обучат. И така, малко по малко, оставяли след себе си хора, посветени в алхимията, които щели да възкресят интереса към нея по тамошните брегове. Дори построили пирамиди в по-малък мащаб, в които да възпроизвеждат ритуалите за безсмъртие, и помогнали на някои от последователите си да се докоснат до вечния живот.
— Безсмъртни? Сред неверниците?
Изненадата на Омар едва ли можеше да бъде по-голяма.
— А защо не? Спомняш ли си къде в ислямския свят за последен път се чу за един от тях?
Юсеф зачака търпеливо отговора. Беше сигурен, че Омар, син на уважаван род архитекти, познава историята толкова добре, колкото и самият той.
— В Гранада! — отвърна най-накрая. — В Гранада на Ал Андалус.
Усмивката на имама отново разкри проядените му зъби.
— Много добре. И какво си спомняш?
— Ами това е стара семейна история, която се разказва от поколение на поколение и която познавам бегло.
— Няма значение. Разкажи ми я.
— Към 700 година от хиджра в двора на Назаридите37 в Гранада пристигнал старец, който твърдял, че бил роден по времето на Пророка, с когото се познавал лично. Представил се като астролог и алхимик. И въпреки че владетелят Абен Хабус поискал да го подслони в двореца Алхамбра, старецът отказал поканата и се настанил в пещера, в чиято горна част имало кръгъл отвор, през който можел да следи движението на небесните тела.
— И помниш ли откъде идвал?
— Много добре помня: от Египет. Всъщност старецът, чието име било Ибрахим, разказал на владетеля на Гранада, че е открил тайната за удължаване на живота в Голямата пирамида, където изучавал книгата, дадена от Аллах на Адам, минала през ръцете на Соломон и незнайно как, накрая попаднала при египтяните.
Омар прехапа език. Споменът за тази история, която неговата майка му беше разказвала преди години, сега отекваше като далечно ехо в паметта му. Имамът усети колебанието му.
— И това не ти е толкова чуждо, нали, Омар?
— Не… — призна най-накрая с горда полуусмивка. — Презимето ми — Бен Абиф (син на Абиф), се родее с Хирам Абиф — архитекта, построил Храма на Яхве върху планината Мория в Йерусалим по изричната заповед на Соломон. Възможно е този мой праотец също да е имал достъп до „Книгата на живота“.
— Драги Омар, разбираш ли вече какво се опитвам да ти кажа?
Нубиецът, объркан от живия ум на стария имам от „Ал Хагаг“, поклати глава в знак на отрицание.
— От Гранада и от Кордоба, сине мой, са излезли алхимичните знания, които в идните векове щели да преобразят Европа и да превърнат тези държави в това, което представляват днес. Хората, докоснали се до това знание, постигнали забележителни успехи в преобразуването на металите, владеенето на определени сили на природата и постигането на дълголетие. Никога ли не си чувал за алхимика Никола Фламел, чийто труп така и не бил открит и за когото се предполага, че е живял над двеста години? Никога ли не си чул Наполеоновите войници да споменават името на някой си граф Сен Жермен, който имал славата на безсмъртен?… И двамата, Омар, са французи. Тази творба — прибави старецът, сочейки „Книгата на везните“ — обяснява част от тайните им.
— И защо ми я показваш?
— Защото си Бен Абиф и имаш право да знаеш това, което са знаели предците ти.
— Аз съм само търговец на антики, не съм магьосник или мъдрец. Освен това, току-що претърпях провал, като изгубих Надия.
— Още една причина, Омар! След като Надия я няма, трябва да се опитаме да стигнем до „Книгата на живота“ по други пътища.
— Други пътища?
— „Книгата на везните“ е тайнствено ехо от церемониите за дълголетие, практикувани от древните египтяни. Този, който се радвал на най-голям брой такива церемонии, бил фараонът, чиято гробница изследват французите.
— Аменхотеп!
— Да, Аменхотеп — потвърди Юсеф. — Този фараон скрил в гробницата си обредните напътствия, необходими за запазването на формулата, която удължава живота. Трябва да изучиш този трактат и да повториш ритуала. Може би по този начин истината ще ни бъде разкрита, без да ни е необходим някой от рода Бен Рашид.
— И Надия ли?
