Само заради настояването ви генерал Клебер има нужната благословия на боговете да ви служи като придружител, стига да стои на разумно разстояние от вас. Но ако решите да не ме послушате, мога да ви уверя, че онова, което трябва да се разкрие пред очите ви, ще остане скрито“.
Наполеон му се довери — нещо необичайно за него. Дори не обърна внимание на това, че преводачът спомена боговете. Елиас — мислеше си генералът — беше ревностен копт. Но какво щеше да се разкрие пред него в Голямата пирамида? Дали безмълвното видение, на което току-що бе станал свидетел? И ако беше така, как можеше Буктур да знае за него?…
По залез-слънце, заедно с неколцина мъже и четири магарета, натоварени с одеяла, вода и банани, Наполеон прекоси с баржа селото Назлет ел Саман. След като стигнаха до долината, в която почиваше Сфинксът, се прехвърли на кон и продължи към най-голямата от всички пирамиди в околността. Пирамидите приличаха на изкуствени планини, замислени от архитектите на един изгубен свят, чието намерение е било да отправят предизвикателство към времето. Летният залез, по-тържествен от всякога в Гиза, обагряше в цвят на старо злато хилядолетните руини.
— Мосю — обърна се към него Буктур на изискан френски, след като го преведе по поредицата тесни коридори, водещи към най-високата камера на пирамидата, — преди да ви бъде разкрито това, за което толкова бленувате, трябва да освободите душата си и да позволите на вечния пазител на това място да я претегли. И това, мосю, ще сторите сам.
— Сам?
Елиас кимна сериозно.
— Винаги е било така — от времето на фараоните, та до идването на мюсюлманите. Такъв е законът. Така са постъпили както Цезар, така и Александър Македонски — и двамата са станали господари на Египет. Така трябва да направите и вие.
Генералът, без да разбира напълно това, което искаше да му каже преводачът, отново се съгласи.
Как можа да бъде толкова безразсъден? — укоряваше се той сега. Бонапарт сякаш още съзираше суеверния страх в тъмните ириси на Буктур. Може би това беше същият онзи страх, накарал разгромените край Кайро мамелюци да го нарекат Дявола Бунабарт и да си го представят като джин — зъл дух с дълги и остри нокти, способен да вкамени противниците си само с един поглед. Здравомислещият Елиас, въпреки че бе прекарал вече няколко месеца с Наполеон, все още не бе напълно сигурен, че впечатлението на предишните господари на Майката на света4 е само измислица.
Поколения наред семейството му беше водило посветените до недрата на Храма на Саурид5, но никога баща му или дядо му не бяха му разказвали за толкова властен кандидат като този.
— Къде ще ме чакаш, Елиас? — попита настоятелно корсиканецът, след като разбра, че ще бъде оставен сам в пирамидата.
— Навън, мосю.
— И вие ли, Жан-Батист? — Наполеон отправи поглед към генерал Клебер под мъждукащата светлина на факлата.
— И аз, генерале.
Така и стана. Когато излинялата черна галабия6 на водача и синята куртка на генерала се изгубиха от погледа му обратно в коридора, по който бяха дошли дотук, Наполеон имаше само няколко минути, за да се ориентира. Малко след това, сякаш всичко бе изчислено с часовникарска точност, факлата му изгасна.
Бонапарт потрепери. Като че ли вратите на пирамидата се бяха затворили изведнъж и завинаги.
Помещението бе обхванато от пълен мрак: входът към мястото, двата малки квадратни отвора в северната и южната стена, водещи в неизвестна посока, както и големият гранитен саркофаг в центъра на залата, потънаха във внезапна и непрогледна нощ. Всичко бе покрито с гъст черен воал. Всъщност сандъкът бе единствената вещ, привлякла вниманието му. Беше достатъчно голям, за да побере човек във вътрешността си. Там ли трябваше да освободи душата си? В тъмното? Там ли щяха да измерят „тежестта“ й? И ако беше така, то как?
— Пирамидата ще ви води — беше го предупредил Елиас Буктур няколко часа по-рано, без да му каже, че ще го изостави на произвола на съдбата. — Оставете се на свещената сила, завещана на поколенията от древните господари на Египет. Не се съпротивлявайте. Не се опитвайте да разберете. Приемете това, което ви се дава.
Наполеон трудно можеше да си представи, че в обикновен саркофаг като този можеше някога да е почивало тялото на някой цар и че толкова скромна зала е била използвана в миналото за гробница на фараон. Грешеше. Помещението беше изградено от големи каменни блокове, съединени с прецизност до милиметър, които оформяха съвършените му правоъгълни контури, и се изискваше време и наблюдателност, за да се оцени по достойнство величието на това място. Безупречността на формите му, хармоничността и простотата, отсъствието на надписи или ненужни украшения го правеха достойно да бъде светилище на могъщо заспало божество, изоставено много преди Александър Велики да стъпи край Нил и вероятно оплячкосвано хиляди пъти преди посещението на корсиканеца.
Тази мисъл го разтревожи.
С премерено и леко, почти инстинктивно движение докосна външната част на пояса си, където беше дръжката на сабята му. Студеният метал го успокои. В случай на непредвидена опасност знаеше как да се защити. Но от кого? Или от какво? Нима Елиас не го бе предупредил, че най-сериозният му враг в пирамидата — може би най-страшният, от всичките му неприятели — щеше да бъде самият той? Не беше ли това поредното изпитание, което му бе подготвило тайнственото братство, в което членуваха неговият преводач и без съмнение — собственият му генерал Клебер? Може би бе постъпил твърде доверчиво, като дойде с тях сам и без охрана до опасното плато в Гиза, където никой чуждоземец не се осмеляваше да стъпи без солидна военна подкрепа?
Изпълнен с решимост, младият мъж потърси пипнешком гладката ледена повърхност на гранита.
След като намери очертанията на саркофага точно там, където си ги спомняше, той се покатери през една от страните и се излегна на дъното му. Нямаше какво да губи. Беше готов да изчака събитията да се случат, без да се намесва, и да намери разрешение на тази неудобна ситуация по възможно най-пасивния начин.
— Какво имаше предвид Елиас, когато каза да освободя тук душата си, за да бъде претеглена? — запита се, докато наместваше гърба си на дъното на саркофага.
В този момент Наполеон Бонапарт, предводителят на войските, окупирали Египет, направи ужасяващо разкритие: ковчегът му беше точно по мярка…
