Въпросът прекъсна оплакванията на стареца, който се изправи гордо на стола си.
— Че кой друг, младежо? Макар сега да ви е трудно да ми повярвате и ме виждате беден като църковна мишка, имаше време, и то неотдавна, когато бях богат и уважаван. Вие сигурно сте от онези, които все още не знаят, че изпаднах в немилост, след като предсказах на Луи XVI, че ще завърши дните си като крал без глава…
— Аз не…
— И както виждате — редеше старецът заучената си реч като латерна, — Негово величество ме осъди заради това, което му известих. Лошото е, че тези, които го обезглавиха, след това ме изритаха като краставо куче, задето не им бях предсказал успеха на цареубийството.
— Такава е политиката…
Бонавентюр Гийон престана да разбърква нервно хартиите по масата и погледна клиента си със строго изражение.
— Политик ли сте? — попита прегракнало. — Как казахте, че ви е името?
— Все още не съм ви го казал.
— Мосю…?
— Бонапарт — отговори корсиканецът. — Наполеон Бонапарт. И не съм политик. Генерал съм.
Астрологът отклони поглед настрани като че ли обмисляше нещо. Всъщност се упрекваше за глупостта си, че не бе обърнал внимание на безупречната униформа на клиента.
— Бона-парт — произнесе сричките бавно, с вглъбено изражение. — Напо-леон Бона-парт… Не трябва да се безпокоите за бъдещето си, млади ми генерале! Вашето е сигурно, и то много сигурно. Почти толкова, колкото съдбата на Луи XVI. Между другото, знаете ли, че шестнайсетата аркана на картите таро е именно „Кулата, поразена от гръм“? Не ви ли се струва иронично?
С широка, почти лукава усмивка, Гийон не изчака отговора. Под смаяния поглед на военния астрологът побърза с професионален жест да разгадае бъдещето на клиента си по името му, което написа с миниатюрно парче тебешир върху една дъска.
— Виждате ли? Името ви може да бъде преобразувано в една почти съвършена латинска фраза. — Гийон видимо се оживи. — Napoleo bona parte fruitur — „Наполеон се облагодетелства от по-голямата част“, „лъвския пай“. Зодиакалният ви знак да не е случайно Лъв?
Корсиканецът, развеселен, поглади брадичката си.
— Точно така. Рожденият ми ден е след три дни.
— Чудесно! Кога сте роден? В коя година? И спестете ми революционните ви измишльотини, дайте ми датата по григорианския календар, моля. — Гийон го дари с още една щедра усмивка.
— През 1769 година в Аячо, Корейка.
— Италианец.
— Островът става френски от същата тази година — поясни Бонапарт.
— А, да! Нападнахме го, нали така?
Корсиканецът не отговори. За пореден път Гийон дори не го изчака. Астрологът беше забил поглед в свитък документи, изпъстрени с логаритмични таблици и ръкописни бележки, и бе потънал в размишления, благодарение на което устата му остана затворена в продължение на няколко минути. Движеше се от единия край на масата до другия, сякаш бе обхванат от натрапчива мания, която се стараеше да прикрие. Задъхваше се. Често бършеше челото си с кърпа с неустановим цвят и от време на време изсумтяваше.
— Ама че работа — възкликна накрая, с показалец, опрян върху книга с ефемериди. — Какво намираме тук? Точно седем дни преди да се родите, една комета е прекосила цяла Европа — от Париж до Кадис — и се е изгубила над Тенерифе.
След което добави с тайнствен тон:
— Това вече е интересно… Кометата, която е била голяма и много ярка, се е появила в съзвездието Овен. Това несъмнено е добър знак.
— Знак? Знак за какво?
— Умолявам ви да не губите търпение — промърмори „професорът“. — Астрологията е сложна наука, ползваща изчисления, а те изискват време. Въпреки това, още сега мога да видя, че ако сте роден на 15 август, което според таванския календар отговаря на двайсет и третия градус на Лъва, имате необикновен шанс да се издигнете и забогатеете. „Царската звезда“ показва, че сте авантюрист и амбициозен. Ще натрупате голямо богатство…
— Не ме ласкайте напразно, нямам нужда от това. Очаквах науката ви да е по-конкретна, професор Гийон.
— Не е напразно, генерале! Небесните тела и малкото ви име показват, че притежавате лъвска сила.
С транспортир и линия, без да изпуска от поглед таблиците с ефемеридите за 1769 година, Бонавентюр Гийон уверено начерта рождената карта на Наполеон. Около съвършен триъгълник други, по-малки фигури образуваха плетеница от прави линии и ъгли, които накараха „професора“ неведнъж да повдигне невярващо вежди.
— Сигурен ли сте, че сте роден по пладне? — попита, без да вдигне поглед от писалището си. — И че е било 15 август?
Корсиканецът отговори на двата въпроса утвърдително и с известна неохота. Започваше да се съмнява, че от тези безсмислици ще излезе нещо, което да хвърли светлина върху бъдещето му.
— Вие сте Лъв с асцендент Скорпион. Луната ви е в Козирог, в опозиция на Сатурн, а Марс ви е много добре разположен в Дева. От вас ще излезе отличен полеви военен, мосю Бонапарт!
— Аха. Какво друго?
— Ами… — поколеба се старецът. — Не го приемайте като ласкателство, генерале, но съвпадението на Нептун с Марс, което се вижда на картата, ви превръща в гениален мъж. Само трябва да се пазите от собствената си склонност към фатализъм. Опозицията Луна-Сатурн показва, че това е слабото място в характера ви.
— Продължавайте.
Удивен, Наполеон наблюдаваше рождената си карта с известно недоверие. Ако това, което казваше професорът, беше вярно, този лист хартия бе своеобразен математически портрет на душата му. Вярна картина на миналото, настоящето и несигурното му бъдеще.
Докато изчисленията следваха едно подир друго и слисаният Гийон полугласно съобщаваше резултатите, ентусиазмът в гласа му започна да гасне. Пред него действително стоеше хороскопът на една свръхактивна личност, интересуваща се от окултни науки дотолкова, че да му донесат власт, което — както обясни Гийон през зъби — личеше от разположението на Юпитер редом до асцендента. Картата говореше и за човек със силно изразен слънчев характер. С други думи, Слънцето, разположено в обедния час при раждането му, засилваше у корсиканеца силата и магнетизма на Цар на животинското царство, макар и да го характеризираше като неособено умел в изкуството на диалога. Но все пак имаше нещо странно: въпреки че това, което „казваха“ небесните тела, по никакъв начин да не предсказваше нищо лошо на Наполеон, въодушевлението на „професора“ малко по малко помръкваше.
— Виждате нещо, което не ви харесва ли, професор Гйион.
— Не, не. — Професорът се изкашля. — Работата е там, че не съм виждал толкова благоприятна звездна карта от…
Старецът не довърши изречението. Приказливият допреди малко астролог преглътна, доколкото можа, коментара си и обърна лице на другата страна. Наполеон се досети, че нещо не е наред.
Без да обели дума, Гийон се отправи към етажерката в източната част на мансардата, отрупана със стъклени колби, газени лампи, хавани и стъкленици, пълни с изсушени растения. Като че ли внезапно му се наложи да потърси там нещо важно.
— Откога, мосю?
Въпросът на корсиканеца го накара да се закове намясто.
— От времето, когато бях игумен в Ла Трап, генерале…
— Били сте духовник? — Наполеон беше изненадан. — Вие?
— Така е — потвърди Гийон. — Но нямам навика да обсъждам тези неща с клиентите си.
— Според това, което току-що ми казахте, аз не съм обикновен клиент. Можете да ми се доверите.
