Религиозното ви минало не ме интересува; ако ви издам, цялата академия ще узнае, че съм отишъл да се посъветвам с шарлатанин, и вярвайте ми, това въобще не би се отразило добре на кариерата ми.
„Професорът“, макар все още недоверчив като че ли прие довода.
— Добре, генерале. Ще ви обясня, макар да се съмнявам, че причините за това ви интересуват.
— Ще рискувам. Малко са нещата, които не ме интересуват.
— Ваша воля — усмихна се старецът. — Изучих астрологията с помощта на библиотекарите от абатството в Лани, които ме посветиха също в тайните на таро и кабала. Бях отдаден на тези окултни науки в продължение на толкова много години, че по времето на Луи XV бях помолен от монсеньор Роан да се преместя в двора, където да служа като учител по небесна математика на краля.
— Красив евфемизъм.
— Не е по-лош от този на новото ни правителство, което се нарича Комитет за обществено здраве.
Наполеон оцени хапливата забележка на някогашния монах.
— Продължете, моля.
— Именно в двора видях астрална карта, която беше идентична на вашата. Изготвих я за някой си граф Сен Жермен, който по онова време се хвалеше, че е на повече от двеста години, и половината от придворните бяха очаровани от него.
— На двеста години? Без съмнение е бил шут.
— И аз така помислих, генерале. Въпреки това, херцог Шоазьой — доверен човек на Негово величество, нареди на шпионите си да открият повече подробности за този привлекателен мъж, който омайваше аристократите на вечеринките през есента на 1765-а. Така и не намериха акта му за раждане, нито данни за предците му, нито пък узнаха откъде се сдобиваше с необходимите средства, за да бъде днес в Париж, утре — в Амстердам, а следващата седмица — в Лондон. Все едно беше паднал от небето!
— Да не е бил шпионин, мосю?
— В такъв случай щеше да е много недискретен шпионин, генерале — възрази Гийон. — Обличаше се пищно, никога не ядеше на обществено място и винаги отказваше да организира празненства у дома си. Това, което накара херцог Шоазьой да стане подозрителен — той си бе недоверчив по природа чак до смъртта си преди десет години, — беше, че Сен Жермен успя да спечели доверието на краля посредством умения, които бихме могли да наречем… загадъчни.
— Загадъчни? — повтори Бонапарт. — Искате да кажете — магия?
— Преценете сам: веднъж Луи XV му показа едър диамант, чиято вътрешност бе загрозена с петно. „В състояние ли сте да го отстраните и да ми помогнете да спечеля четири хиляди франка?“ — предизвика го кралят. Сен Жермен отнесе диаманта у дома си и месец по-късно го върна на Негово величество в безупречен вид. Диамантът беше претеглен и оценен и се оказа, че е изгубил едва няколко милиграма от теглото си. Алхимия, без съмнение.
— И казвате, че никой никога не е влизал в дома му…
— Стана така, че предвид невъзможността да се доберат до каквито и да било сведения за този дошъл от нищото граф, министър Шоазьой ме помоли да спечеля доверието му. „Няма да се усъмни в човек на Църквата — предположи херцогът. — Отделете толкова време, колкото е нужно“. Така и направих.
— И какво открихте?
— Че граф Сен Жермен е изключително интересна личност. Когато го питах за датата и мястото му на раждане, за да изготвя звездната му карта, винаги отговаряше по един и същи начин: „Роден съм близо до Ница, откъдето се вижда Средиземно море, но трябва да ми кажете датата на кое от всичките ми раждания ви е необходима за вашия хороскоп“. Реших, че става дума за някаква игра, за някой от неговите ребуси, с който целеше да изпита находчивостта ми, но след това открих, че не е така. Сен Жермен наистина вярваше, че през последните два века неколкократно е умирал и се е прераждал. „Връщам се на всеки осемдесет и пет години. Вие изберете датата“, настояваше графът.
— Още лъжи.
Бонавентюр Гийон поклати глава в знак на отрицание. Не изглеждаше толкова убеден, колкото корсиканеца.
— Вижте, генерале, графът ми даде годината 1509-а като дата на „първото си раждане“. Изготвих първия му хороскоп с координатите на Ница и на него видях, че основните линии, стига да бяха верни, бяха практически идентични с вашите. Рождената му карта съдържаше същите триъгълници като вашите: единият с Уран и другият с Плутон. Знак за амбициозност и гениалност. Той триумфира. Имаше жени, пътувания и успех. Вие, приятелю, ще имате всичко това… ако не и повече.
— Също така тайната на смъртта и прераждането, като почитаемия граф Сен Жермен?
Саркастичната забележка на Наполеон беше незабавно прекъсната от професора:
— Дори и това ще потърсите в един момент. Уверявам ви.
— Как можете да сте толкова сигурен? Такива са само мошениците и лудите…
Бонавентюр Гийон разбра, че клиентът му не е много добре осведомен по небесните въпроси.
— Става дума за стар астрологичен закон, мосю. На всеки трийсет години Сатурн се завръща на същото място, на което се е намирал в момента на раждането ви. Във вашия случай, когато навършите трийсет, ще се върне в Деветия дом, който определя философията на живота. Великите въпроси за съдбата и смъртта.
— И какво означава това?
— Че когато достигнете тази възраст, ще разберете накъде да насочите живота си. Исус Христос е бил кръстен, като е навършил трийсет, точно когато е поел ролята си на месия и е тръгнал по пътя, който всички познаваме. На същата възраст Игнаций де Лойола40 е бил ранен в битка и е поел по духовния си път в пещера близо до Монсерат. На Буда му се е случило същото…
— Вижда се, че расото ви е белязало, професоре — усмихна се корсиканецът насмешливо. — Колкото до моя случай, къде, уважаеми мосю, ще търся смисъла на живота и на смъртта?
— Първо много далече оттук. После Бог ще каже.
— И ако случайно не ви платя за тази шарада?
— Ще го направите, когато се върнете, генерале — отговори Гийон невъзмутимо. — Дарен съм с търпение и знам, че отново ще потърсите услугите ми. По някакъв начин ще осъзнаете, че сте ми длъжник. И че действително, когато навършите трийсет години, всичко за вас ще се промени.
— Добре — промърмори неохотно корсиканецът. — И къде мога да открия повече подробности за този Сен Жермен?
Гийон му отправи същата лукава усмивка като по-рано.
— За това не ви трябва моята помощ. Цял Париж е чувал за него.
16.
Цял Париж?
Наполеон, който не разполагаше с по-добро занимание, с което да убие свободното си време, реши да провери дали е така.
В седмиците, последвали посещението му при професор Гийон, корсиканецът успя с цената на усилия и пари да завърже определени приятелства в Комитета за обществено здраве. Търсеше контакти, които да му осигурят военно назначение възможно най-скоро. Нямаше търпение да влезе в сражение. И въпреки че Европа можеше да се вдигне на оръжие всеки момент, изглежда, Републиката бе решила да си затваря очите и да не се намесва в какъвто и да е военен сблъсък. Франция и Прусия току-що бяха подписали мирен договор в Базел, а Испания получи обратно териториите си, изгубени в предишни конфликти. При това положение не се задаваше възможност човек като него да се прослави.
Бонапарт, отвратен от нехайството на бюрократите, реши да насочи действията си в друга посока. Сбирките в нашумели кафенета като „Ше Лоран“ или „Прокоя“ облекчаваха чувството му за провал. Тези събирания разтушаваха мислите му от по-сериозните тревоги и го държаха в течение на клюките в столицата. Всъщност за корсиканеца не представляваше никаква трудност да насочва дългите следобедни разговори към темата, която най-много го вълнуваше. Тъй като единствената му цел бе да разбере какво се шушнеше в определени кръгове за странния граф Сен Жермен, направи така, че в продължение на няколко дни не се говореше за нищо друго.
