Залата на Задругата — правоъгълно неприветливо помещение, чийто таван беше боядисан в небесносиньо и обсипан с море от петовърхи звезди, се намираше в дъното на тъмния коридор, пред който го бяха оставили войниците. Една неочаквана заповед потвърди, че не е сам:
— Моля, приближете се, братко Елиас.
Познатият глас на Гаспар Монж, вечно мърморещия математик с конско лице, бивш главнокомандващ на флота и председател на Египетския институт, основан преди няколко месеца от самия Наполеон, донякъде успокои тревогата му. Монж винаги се бе държал сърдечно с него. На прозорливостта си в набирането на учители той дължеше назначението си на служба при Бонапарт, както и постъпването си като пълноправен член в братството. По време на първите месеци след пристигането на Монж в Египет, когато двамата прекарваха много време заедно, добрият Гаспар му бе напълнил главата с прекрасни описания на Франция. „Само пирамидите прославят твоята страна повече от моята“, признаваше често с насмешка.
Без да се колебае, Буктур пристъпи към центъра на залата, едва осветена от един фенер на тавана. Действително там го очакваше домакинът му, покрит с мантията за тържествени церемонии и с готов въпрос на устата, който изстреля веднага щом го видя пред себе си:
— И така, Елиас. Вчера се върнахте от Абукир заедно с нашия генерал Бонапарт, нали?
Мосю Гаспар, който беше и секретар на Задругата, седеше в единия край на залата с огромна протоколна книга пред себе си. На малката дъбова маса пред него бе сложена мастилница, няколко пера и моливи. Около него можеха да се различат тъмните силуети на още шестима души, всички изправени и прилични на духове, които внимателно оглеждаха новодошлия.
— Какво… какво е това? — възпротиви се смаяно коптът, досещайки се, че е попаднал в клопка.
— Моля ви, братко Буктур, отговорете ни: Бяхте ли довчера с Бонапарт? Да или не?
Елиас кимна в отговор на непознатия глас.
— И чухте ли го да казва, че смята да напусне тайно Египет?
Странният въпрос, зададен от една от сенките, извисяваща се като кула и несъмнено принадлежаща на Клебер, го парализира.
— Не… — отговори той разтревожено. — Как може дори да предположите, че Бонапарт би изоставил войската си след славната победа при Абукир?
Клебер, който дори за момент не напускаше сянката, където се бе приютил, протегна дългата си ръка към друг от присъстващите.
— Брат Мюра, вие му обяснете — нареди той.
Един нов силует, също толкова висок и снажен, пристъпи към центъра на залата по шахматния под на братството. Принадлежеше на Жоашен Мюра, героя, който само преди два дни бе прогонил турците като по чудо, без да загуби нито един от ескадроните си. Като го видя да приближава, Буктур се усмихна нервно. Храбрият офицер изглеждаше напълно възстановен от грохота на битката, а къдравата му коса и дебелите бакенбарди бяха възвърнали обичайния си блясък.
— Имаме основателни причини да вярваме, че Наполеон скоро ще ни изостави, братко Елиас — каза с опечален глас.
— Когато по време на славната ни битка край Абукир ме назначи за дивизионен генерал на бреговете на Делтата, смотолеви нещо в смисъл, че скоро ще напусне Египет. Че Франция се нуждаела от него много повече, отколкото тази държава. И разбрахме, че е дал тайни и изрични заповеди в пристанището на Александрия две фрегати да бъдат снабдени с провизии и оръжие… Представяте ли си какво би означавало това?
Коптът не отговори.
— Ще ви кажа: че планът да посветим Бонапарт в нашата уважавана Мемфиска ложа и да го подготвим да приеме формулата, обещана му от „сините мъдреци“ в Назарет, може напълно да се провали.
— Но… това е невъзможно! — възпротиви се Елиас. — Утре е избраният ден. Те го определиха.
Като чу това, друга от присъстващите на сбирката сенки направи крачка напред, с което позволи лицето й да бъде осветено.
— Братко Елиас — каза той на пресекулки. — Ти си единственият сред нас, видял отблизо лицата на „сините“. И благодарение на теб генерал Бонапарт се срещна с тях в Назарет преди няколко месеца.
Преводачът кимна.
— Ти си копт по произход и по религия, нали така?
— Да.
— И имаш ли представа защо „сините“ са избрали точно утрешния ден, за да посветят Бонапарт?
Този път Елиас Буктур не можа да определи кому принадлежеше гласът на разпитващия го. Трябваше да е на някой нов в Задругата. Беше старец със строг вид и властни маниери, когото не беше виждал никога преди.
— Не си длъжен да отговаряш — каза му той. — В действителност знаем, че всичко това е свързано с астрологията. Утре по изгрев съзвездието Лъв ще се възкачи към „мястото на възкресението“ на изток и птицата Бену, която древните египтяни отъждествявали със съзвездието Феникс, ще отбележи юга. Знаеш ли какво означава думата Времето!
— Необходимо ли е да отговарям? — Елиас поклати отрицателно глава.
Старецът направи недоволна гримаса.
— Ако наистина си копт, би трябвало да го направиш. Всеки истински християнин е запознат с това, за което ти говоря.
— Исках да стана свещеник — призна Буктур, — но баща ми ме разубеди и учих друго. Френски например.
— В чест на първоначалното ти призвание би трябваше поне да знаеш, че свети Марко е бил първият, който е говорил за това време. Това е период на разкрития, в който на хората ще бъдат известени велики тайни.
Елиас не се стресна от косвеното обвинение на новия брат.
— Така да бъде, братко. Призванието да служа на Бога не ме е напускало никога, ако намеквате за това. Благодарение на него чичо ми Никодим ме запозна с тайните на масонството и ми говори за настъпването на Времето, което толкова ви вълнува. Но от него научих също, че не е достатъчно това време да настъпи. — Коптът преглътна и замълча секунда, за да прикове вниманието на събеседниците си. — Братя, за да се състои очакваното разкритие, трябва да налице други, много специфични обстоятелства.
— Какви обстоятелства?
— По време на краткия ми престой в Назарет със „сини мъдреци“ и нашия генерал Бонапарт научих, че освен избраника, който трябва да навърши трийсет години, е необходима и жена, призвана да зачене онзи, който да отвори ковчежето на Тот, където богът на мъдростта е заключил тайните на живота и смъртта. „Сините“ са придобили това знание благодарение на древноегипетско предание от времето на фараона Хеопс.
— Добре познавате знаците.
— А вие? Вие познавате ли ги?
Жан-Батист Клебер, чиято исполинска снага бе покрита с дългата черна роба на главен ересиарх на ложата, реши успокои преводача на Бонапарт:
— Да. Ние, французите, също познаваме символите, Елиас. И истината е, че ние, които идваме от Запада, от много време се подготвяме за този момент. Вие може и да не знаете, но в Европа братството на свободните масони от векове извършва инициацията на новопосветените чрез ритуали, наподобяващи смъртта и възкресението на тялото. Знаехме, че тези ритуали произхождат от Египет, и бяхме сигурни, че всички те се основават на представата, че физическото възкресение може да бъде постигнато. И заедно с него естествено — безсмъртието.
— Така и трябва да бъде — отвърна Буктур.
— Ти много ни помогна, Елиас. — Гласът на Мюра прозвуча по-тържествено от обикновено. — Нашите братя масони в Ница постъпиха правилно, като ни свързаха с теб, и ти свърши добре работата си. Но мислим, че е дошъл моментът на истината.
— Моментът на истината?
— Да, Елиас. Моментът, в който формулата на безсмъртието трябва да ни бъде предадена.
