— Това не зависи от мен — възрази Елиас. — Това е работа на „сините мъдреци“. Те са тези, които разполагат с мястото и времето за предаване на тайната.
Мюра, с фини и остри черти, улови копта за раменете.
— Само че няма време за губене. Вече не сме единствените в тази надпревара.
— Какво искате да кажете, братко Жоашен?
— Тази сутрин двама посветени от клана Бен Рашид са поискали аудиенция при Бонапарт. Двама от хората на коптския патриарх са ги проследили до Абасия и са ги чули да казват, че имат сведения за местонахождението на шпионите, издирвани от нашата армия. Както знаете, това е евфемизмът, който използвахме при издаване заповедта за залавянето на „сините мъдреци“, за които ни е известно, че от няколко дни се намират в града. Знаете ли какво означава това?
Заострената брадичка на Елиас Буктур помръдна, докато на лицето му се изписваше невярващо изражение.
— А вие как знаете, че от…?
Старецът, който бе говорил по-рано с него, не го остави да довърши изречението. Пристъпи напред и отново застана съвсем близо до центъра на шахматния под, където се намираше преводачът, и го хвана за ръцете.
— Погледни ме, Елиас — заповяда, докато го дърпаше за ръкавите. — Не разпознаваш ли властта ми? Аз съм Теодор, секретар и помощник в покоите на негово Светейшество Марко VIII. Изпратен съм тук при вас от висшата власт, за да ви помогна да си възвърнете това, което по закон принадлежи на нашата древна и свята Църква.
— А защо ви трябваше да се съюзявате с французите, отче Теодор?
— Стига, Елиас! Не са французите тези, с които се е съюзила светата ни Църква, нито дори с Наполеон, който е само съдът, избран от Провидението да приеме тайната на живота от истинските й пазители. Нашият съюз, братко Елиас, е с европейските братя, които изповядват една зараждаща се религия на светлината, сестра на нашето християнство.
Буктур попита недоверчиво:
— И поради същата тази причина смятате, че фамилията Бен Рашид, чиито членове са последователи на Сет и на Мрака, ще направят така, че Наполеон — който, както всички знаем, вярва, че притежава качествата на герой на Слънцето, почти на месия от ранга на нашия Спасител Исус Христос — да се съюзи с тях и да им помогне да се сдобият с формулата на Сед?
— Имаме причини да се опасяваме от подобно нещо — обади се Кпебер.
— Причини? Какви причини?
— Единият от представителите на рода Бен Рашид, който се е срещнал с Наполеон, е жена на име Надия. Нашият брат Мохамед, когото още не познавате, но който току-що пристигна от Луксор и членува в нашата ложа като представител на една могъща и древна група от последователи на Светлината от Южен Египет, ще може да ви обясни коя според него е всъщност тази жена.
— Мохамед…?
Преди да успее да довърши въпроса си, една от сенките, заобикалящи шахматния под на Задругата, пристъпи в осветената зона. Отстрани качулката си и под нея се показа кръгло лице с приятни черти, без съмнение на човек от горното течение на Нил.
— Името ми е Мохамед бен Рашид, братко.
Добре сложеният нубиец, покрит със същата роба като тази на главния ересиарх Клебер, поздрави Елиас приятелски, този път поставяйки ръка на гърдите му.
— Надия принадлежи на моето собствено семейство — разкри той без следа от вълнение в гласа си — и познавам добре способностите й. Тя израсна в неведение относно сетианските идеи и съвсем доскоро беше робиня при водача на клан, занимаващ се с грабежи на гробници в Луксор. Той мародерстваше близо до една гробница, за която семейството на Надия вярваше, че може би крие следи, които ще помогнат да се възстанови формулата на живота. Всъщност собственият й род я продаде на крадеца, за да може да го държи под око в собствената му къща.
— И как може такава жена да представлява заплаха?
Мохамед се усмихна загадъчно:
— Неотдавна тя избяга от дома на крадеца. Помогна й Али, главният маг на нейния клан… на моя клан. Вярваме, че я е осведомил за истинската й сила и я е подготвил да се бори с нас в надпреварата към безсмъртието.
— А крадецът?
— Крадецът, братко Елиас, не беше просто грабител на гробници. Истината е, че той също е могъщ египетски маг, привърженик на култа към слънцето, както и на каузата на нашата ложа и на Коптската църква. Той, Омар бен Абиф, се разкри като мой учител преди години.
— Твой учител?
— Не очаквам да разбереш, Елиас. Но аз, който съм израснал в лоното на семейството на Надия, съхранило до ден днешен основните учения на древноегипетските звездобройци, владеещо из основи тайните за изграждането на храмове по подобие на съзвездията в небето, открих, че моят път и пътят на клана ми са погрешни. Че никога няма да стигна до формулата на живота по пътеката на нощта, а по тази на Светлината. По пътеката на Слънцето.
— Ти си… Ти си предал собственото си семейство?
— Да. Но в замяна на това се превърнах в търсач на истината.
— Как можеш да бъдеш сигурен, че твоят път е този на истината?
Напетият нубиец беше благодарен в душата си за този въпрос. Любопитството на Буктур щеше да му позволи да хвърли светлина върху нещо, което все още не бе имал възможност да обясни на останалите членове на ложата.
— Много просто, братко Елиас — усмихна се той. — В гробницата на Аменхотеп, която сетианите толкова се страхуват да не проучим, Омар ми показа как действа ритуалът на Живота. Първо се претегля душата на кандидата — по този начин боговете проверяват доколко са чисти намеренията на търсещия безсмъртие. И след това, с помощта на енергията на Изида, се постига чудото. Ако Надия не беше избягала и семейството й не я беше защитило незабавно, тя щеше да ни даде божественото си дихание в същата тази гробница.
— Искаш да кажеш, че…?
— Надия ли? — усмихна се Мохамед. — Да, братко. Истината е, че тя е пряката наследница на магьосница, родена от богинята Изида. Само тази жена, стига да намери новия Озирис, който да канализира магията й, може да подчини и призове могъществото на вечния живот. Всъщност единственият начин да я изпреварим е да го открием първи и да извършим с него свещения ритуал на живота.
Въпреки че бе разбрал намека, Елиас искаше да е сигурен.
— Имаш предвид… Бонапарт? — попита.
— Точно така. Самия Наполеон.
Жоашен Мюра се приближи отново към центъра на залата, сред братята от Мемфиската ложа.
— Сега разбирате ли сериозността на фактите, Елиас? Ако Надия успее да спечели доверието на генерала ни, тя ще бъде тази, която ще го отведе до мястото на посвещението и която ще добие от „сините мъдреци“ правото върху формулата на Живота. А ние, соларианите, ще останем извън обсега на тайната, която дойдохме да върнем на Египет.
— Само тя ли може да ни отнеме тайната?
Мюра и Мохамед бен Рашид се спогледаха тревожно.
— Така смятаме.
— Така смятате? Не сте ли сигурни?
Много сериозен, отец Теодор взе думата:
— Виж сега, Елиас… Ако ложата ни успя да разбере със сигурност, че сега е Времето, в което имаме достъп до тайните на вечния живот, то е благодарение на съдбовната поява на един текст, написан преди осемнайсет века от самия свети Марко.
Преводачът на Бонапарт подсвирна с възхищение, но изчака Теодор да продължи.
— Беше намерен в Александрия преди година и нашият обичан Свети отец го изпрати в манастира
