силен и суров като него. Майка му го насочи към вярата. И като нея той мразеше всяка измама.
— Чуйте ме! — викна отецът, без да спира, размахвайки високо парче пергамент. — Ако картата ми е вярна, вече сме съвсем близо до мисията „Сан Антонио“.
Радост обзе групата.
— От този момент — продължи той — искам да се вслушвате във всичко, което ще чуете от индианците. Без значение колко странно ще ви се стори. Искам да разбера защо са станали християни, дали някой ги е принудил или подготвил, дали не са видели нещо необичайно, което ги е накарало да приемат нашата вяра.
— Какво искате да кажете с това „нещо необичайно“, отче Естебан?
Въпросът на отец Томас де Сан Диего, лектор по теология в Университета в Саламанка и човек с остър ум, поуспокои страховете на мнозинството. Инквизиторът не се поколеба.
— Предпочитам да не ви обяснявам, братко Томе. В архиепископството в Мексико чух абсурдни неща. Говореше се, че духовете от прериите са накарали племената от този район сами да поискат от нас да ги покръстим…
— Духове ли? Какви духове?
— Човече божи! — На брат Естебан сякаш не му се понрави упорството на това отче. — Би трябвало да знаете, че хората по тези земи нямат никакво образование. С бедния си език те ще ви обяснят какво са видели, но вие сами трябва да го разтълкувате.
— Разбирам. Искате да кажете, че когато ни заговорят за духове, трябва да им обясним, че това са нашите ангели. Така ли?
Отецът говореше с тон, който разсърди окончателно инквизитора.
— Да видим, братко Томе, какво смятате, че стана току-що тук?
Отец Томас де Сан Диего сякаш се смали, когато Естебан де Переа го хвана със силните си ръце.
— Тук ли? — поколеба се той. — Имате предвид хора, който чухме ли?
Инквизиторът кимна, очаквайки отговора.
— Небесна музика? Дар от Девата, за да продължим мисията си и да заздравим вярата си?
Отец Естебан изсумтя. Пусна раменете на малкия Томе и викна, та да го чуят всички:
— Не, не, братя!
Всички, до последния духовник, се стреснаха.
— Навлизате в пустинята! На същото място, където Христос е бил изкушаван от Сатаната четирийсет дни и нощи! Пазете се от фалшиви знамения, миражи и сенки! Покажете светлината на хората, които ще срещнете! Затова сме дошли!
ГЛАВА 24
Станислав Шидив се приближи до огромните прозорци на кабинета си и застанал с гръб към отец Балди, започна вълнуващия си разказ за това, което се бе случило в Рим в последно време.
В следобеда, в който Луиджи Корсо бе умрял, той му каза, че повече от четирийсет години Ватиканът си сътрудничи със северноамериканските тайни служби чрез една организация на ЦРУ, известна като Комитета. Или по-точно, American Committee for a United Europe (AGUE)14. Според него това била организация, основана през 1949 година в Съединените щати и управлявана от хора от бившето Office of Strategic Services (OSS)15, предшестващо ЦРУ, с намерението след войната в Европа да бъдат създадени Съединени щати.
В началото, подчерта Шидив, от Комитета се опитали да контролират всички духовници с комунистическа ориентация, които биха могли да развиват тайно някаква просъветска дейност на Стария континент. Но през последните години той спечелил доверието на папата, разкривайки една-две операции на високо ниво, подготвящи атентат срещу него.
Балди отвори широко очи.
— И какво общо има това със „свети Матей“?
— Много — прекъсна го Шидив. — През тези години Комитетът не се ограничи само с политическа дейност, а се заинтересува и от някои от нашите изследователски програми, по-специално от тази за Хроновизията. Осведомиха ни, че една от организациите му — INSCOM, създала преди години отдел за подготовка на хора с много развити екстрасензорни умения, чието съзнание било способно да преодолява бариерите на времето и на пространството. Искали да ги включат в поделение, което нарекли „психошпионаж“. По някакъв начин открили, че работим по нещо подобно с помощта на църковната музика и на твоите изследвания в преполифонията, и ни пратиха един сътрудник, делегат, с когото да обсъждаме взаимните си постижения…
— Някой от техните хора. Шпионин.
— Наричай го както искаш. Но го пратиха да оглави нашия екип в Рим, за да работи рамо до рамо със „свети Матей“, отец Корсо. И само преди месец двамата извадиха от праха досието на Синята дама. Решиха, че са попаднали на нещо важно.
— Синята дама ли?
Балди не бе чувал това име.
— А, вярно! Ти не знаеш тази история!
Монсеньор Шидив се обърна, погледна добродушно отец Балди и скръстил ръце под големия златен кръст, блестящ на гърдите му, се върна до писалището си.
— Ще ти обясня, Джузепе. Отец Луиджи Корсо и американецът открили в архивите на Светата инквизиция документи за една испанска монахиня, извършила няколко впечатляващи опита за билокация.
— Документи ли? Какви документи?
— Известни са като Мемориал на Бенавидес. Отнасят се за събития, станали през 1629 година в Ню Мексико, и са написани от един францисканец със същото име. В тях, освен всичко друго, се твърди и че тази жена се пренасяла физически от едно място в света на друго благодарение на неведомата Божия помощ. В доклада си отец Бенавидес приписва на нея покръстването на някои индиански племена в югоизточната част на Съединените щати, където с появленията си тя си спечелва това прозвище — Синята дама… И това заинтересувало американците.
— Това ли? Откога ЦРУ се интересува от историята на страната си?
— Не се заинтересували от историята. — Злорада усмивка се изписа върху острия профил на поляка. — Не мисля, че в Лангли правят разлика между 1629 и 1929 година. Всичко това е твърде далечно за тях.
— Тогава?
— Това, което разпалило интереса им, била възможността да изпращат мигновено хора до който и да е край на света, следвайки пътя, проправен от тази монахиня. Представяш ли си? По този начин една армия може да получи достъп до държавни тайни, да краде компрометиращи документи, да елиминира потенциални врагове или да прави промени на място, без да остазя никакви следи. С една дума, ако успеят да възпроизведат онова, което отец Бенавидес обяснява в доклада си, ще разполагат със съвършеното оръжие: тайно и неуловимо.
— Искат да милитаризират един Божи дар?
Балди беше изумен.
— Да. С помощта на музиката, която предизвиквала транса и билокациите на тази Синя дама. Нали проучваш от толкова време точно това, стари приятелю?
— Но не съществува акустична честота, която да позволи подобно нещо! — възрази Балди.
— Същото казаха и другите двама „евангелисти“. Така че документите, свързани с тази монахиня, не дават никакво убедително доказателство, че точно тя се е явявала на индианците.
— Тогава?
— Не знам.
— Не знаете ли, Ваше Преосвещенство?
— Може би това, което са видели индианците, е било нещо по-важно.
— По-важно ли? Какво искате да кажете?
