— Че може би Синята дама не е била монахиня, притежаваща дарбата да се билокира. Може би това е нещо no-висше, по-възвишено: дело на Богородица например. Появление на Дева Мария. Папата се отнася сериозно към тази възможност; той смята, че само тя би могла да се появи в целия си блясък и величие на тези индианци, подготвяйки покръстването на Америка.
— Появление на… — Тази идея накара Балди да се замисли.
— Но „свети Матей“ и американският му помощник изобщо не се съгласиха с хипотезата за Дева Мария и упорито започнаха да събират всякаква информация, за да го докажат.
— Смятате ли, че тази фикс идея може да има нещо общо със смъртта на отец Корсо?
— Убеден съм в това. Особено след като архивите му изчезнаха. Сякаш някой е разбрал за напредъка му и е имал интерес да заличи всичко. Може би е открил нещо. Нещо, заради което е трябвало да умре.
— А помощникът на отец Корсо? Нима пратеникът на американците не е подсказал някаква следа на полицията?
Монсеньор Шидив започна да си играе със сребърния си нож за отваряне на писма.
— Не. Но и това не ме изненадва. Виж, Джузепе, на този човек не му е чиста работата. Мисля, че INSCOM го внедри в нашия проект само за да души докъде е стигнал „първият евангелист“ и да информира шефовете си във Вашингтон… Въпреки че, трябва да признаем, че и той има някакъв принос за Хроновизията.
— Например?
— Ами… Ти знаеш най-добре колко специален е този проект. От една страна, е свързан с науката, но от друга, и с вярата. Оттам идват и конфликтите ни. Всъщност Хроновизията може да се приеме само ако сме сигурни, че в миналото е имало пророци и велики хора, които Господ е дарил със способността да преодоляват времето. Затова създадохме машина, която да се справи с това измерение. Да предизвиква по желание състоянията, в които са изпадали древните патриарси, и да превръща нормални хора, мъже и жени от плът и кръв, в пророци. Поне за известно време…
— Можете да си спестите подробностите, Ваше Преосвещенство.
— Добре, Джузепе — усмихна се той. — Точно ти подсказа на „евангелистите“ сполучливата идея, че някои тонове от църковната музика са помагали на нашите мистици да преодолеят бариерите на времето. Помниш ли? И точно ти им внуши, че ключът към отварянето на това тъмно кътче в съзнанието е звукът. Сравни го със „Сезам, отвори се!“ на Али Баба.
— Всичко е в словото. Звукът е неговото акустично проявление.
— Да — потри ръце монсеньор, — но този американец знаеше още по-прецизна от твоята система в тази насока.
Отец Балди си свали очилата и опитвайки се да прикрие изненадата си, започна да ги чисти с малка кърпичка. Нима някой в Съединените щати бе разработил система за предизвикване на особени състояния на съзнанието, използвайки музикални честоти? „Светецът“ искаше да разбере всички подробности.
— Каква е тази система, Ваше Преосвещенство? — попита той най-сетне.
— Виж, когато ни пратиха този нов колега, ние проучихме целия материал, който той донесе със себе си, и извадихме копия. В работните му дневници се споменаваха постиженията на някой си Робърт Монро — американски предприемач, занимаващ се с радиопредаватели, създал метод за обучение на всеки, който желае, да „лети“ извън тялото си.
— Метод… сериозно ли? Никога не съм чувал за него.
— Както изглежда, след Втората световна война този човек е преживял няколко случая на напускане на тялото си и вместо да ги приеме като някакъв абсурд, както толкова хора преди него, решил да разнищи „физиката“ на явлението. В тези тетрадки се обяснява как Монро открива, че „пътуванията“ му са пряко свързани с някои дължини на вълната, на които работи човешкият мозък. Така става ясно, че подобни вълни могат да се предизвикат изкуствено чрез хипноза или — още по-добре, като на слуха се подадат някои „синтетични“ звуци.
— Това не е нещо ново за нас… — рече Балди.
— Да, на теория. След туй разбрахме, че този човек бил така сигурен в хипотезата си, че през седемдесетте години създава институт във Вирджиния, за да предизвиква „астрални пътувания“ по желание. И развива революционна технология на звука, която нарича Хеми-Синк… Имал голям успех!
— Хеми-Синк?
— Да, това е англосаксонското съкращение на „синхронизация на полукълбата“. Както изглежда, методът му се състои в това да уравновесява честотата, на която функционират двете полукълба на човешкия мозък, и да увеличава или намалява вибрациите до получаването на съзвучие, като довежда човека до границите на възможността му за възприятие чрез слушане на определени тонове.
— Има логика, Ваше Преосвещенство. Знаем, че звукът, ритъмът и вибрацията стигат директно до мозъка.
— Както установихме, Монро създава нещо като акустични таблици, показващи докъде може да се стигне с честотите.
— Таблици ли? Какви таблици?
Монсеньор Шидив порови из бележките си. За секунди намери записките, които търсеше.
— Ето — рече той. — Монро открива, че ако на един пациент се подава със слушалка звук с вибрация 100 херца (или цикъла в секунда) в едното ухо и друг звук със 125 херца в другото, звукът, който мозъкът „възприема“, е равен на разликата от двата. Тоест мозъкът „чува“ един „несъществуващ“ звук от 25 херца. Не е ли изумително?
— Продължете, моля.
— В крайна сметка този призрачен звук завладява двете полукълба и неутрализира звуковете, идващи отвън. Монро го нарича „бинаурален“ и твърди, че това е единствената честота, способна да предизвиква успешно особени състояния на съзнанието. В крайна сметка това е вибрация, създадена от мозъка, като онази, която помага за „напускане“ на тялото…
— И с какво тези открития променят нашия проект?
— Представи си! Започнахме да тренираме някои по-чувствителни хора да виждат неща отвъд времето и пространството и обмисляме сериозно възможността да ги проектираме извън техните тела, за да съберем тази информация, оттам където е. Да я съберем в точния смисъл на думата — усмихна се той.
— Почти като тази Синя дама, нали?
— Точно така! Това смятали да направят отец Корсо и помощникът му. И мисля, че затуй са се заинтересували толкова от този случай. Може би са подозирали, че като проучат задълбочено досието на дамата, ще открият нови ключове към изпращането на човека в миналото. И то не само духом. Но и телом.
— И точно тогава „свети Матей“ умира.
— Отец Корсо, да.
Монсеньор сведе поглед, развълнуван.
— Той беше… — продължи — …добър наш приятел. Устните му потрепериха, сякаш всеки момент щеше да заридае. Но се сдържа.
— Добре, Ваше Преосвещенство. Знам, че напоследък направих някои грешки, но може би сега ще имам възможността да ги поправя. Ако смятате, че е уместно — добави Балди, — бих могъл да се заема с лабораторните опити на „първия евангелист“ и да се опитам да разбера дали помощникът му знае повече от това, което казва…
Шидив се прокашля, пресипнал; мъчеше се да прочисти гърлото си и тонът на гласа му да не е твърде развълнуван.
— Точно това исках да ти предложа. Ще поемеш проучванията на „свети Матей“, оттам докъдето е стигнал. Така ще продължиш да работиш в екипа — поне докато Инквизицията не реши да се намеси отново. А с това ще се заема аз.
— Всъщност, ако се включа отново в екипа, какво ще стане с аудиенцията ми утре?
— Не се притеснявай. Ще я отменя. Ако си държиш устата затворена, няма да има нужда да се явяваш. Светият отец ще разбере.
— Благодаря, Ваше Преосвещенство. Ще направя това, което зависи от мен.
— Бъди внимателен, Джузепе — предупреди го Шидив вече на вратата на кабинета. — Все още не
