най-странният случай на билокация, за който знам. Затова му посветих толкова време и прекарах дълги часове там.
— Така ли?
Усмивката на Техада отново засия в чакалнята.
— Извинете за припряността ми, отче, но не искаме да ви отнемаме много време. И стигнахте ли всъщност до някакво заключение за билокациите й?
Преди да отговори, гигантът Техада докосна лявото си ухо.
— Не знам дали сте чували — отвърна той, без да откъсва поглед от Хосе Луис, — че всъщност съществуват различни видове билокация. Най-простата почти не се различава от обикновеното ясновидство. При нея индивидът вижда сцени, които се случват далече от мястото, където се намира, макар че изобщо не ги гледа с очите си. А с душата. Става въпрос за много елементарна и не толкова интересна билокация…
Полицаят бе изумен.
— Продължете — подкани го той.
— Но най-сложната, тази, която ме интересува, е билокацията, при която обектът се раздвоява физически и може да действа в местата, където се намира. Виждат го и свидетели, които могат да потвърдят чудото, докосва предмети, оставя следи… Този вид билокация с право е единствената, която може да се нарече чудо.
Отец Техада млъкна, за да могат гостите му да си запишат думите му. Щом свършиха, той продължи:
— Смятам, че между единия и другия вид съществува широка гама от състояния, при които индивидът се материализира в по-голяма или по-малка степен на мястото, където е попаднал. Разбира се, най- интересните случаи са на „пълна материализация“; останалите могат да бъдат просто мисловни състояния.
— А майка Агреда влиза ли в тази втора категория? — запита Карлос с всичката тактичност, на която бе способен.
— Невинаги.
— Какво казахте?
— Че невинаги — повтори отецът спокойно. — Трябва да знаете, че когато тази монахиня е била разпитвана от Инквизицията през 1650 година, е признала, че е пътувала до Новия свят повече от петстотин пъти, макар и не под същата форма. Понякога имала чувството, че някакъв ангел приемал образа й на монахиня и се появявал сред индианците; в други случаи друг ангел я придружавал, докато прекосявала небето със скоростта на мисълта; но в повечето случаи всичко ставало, когато тя изпадала в транс и монахините от манастира се грижели за нея…
— Някакъв ангел ли?
— Всъщност не е толкова странно. В Библията се споменава често за тях и се казва, че приличат много на нас. Има и други мистички от по-нови времена, като Ана Катерина Емерих през XVIII век, която казва, че билокациите й били предизвикани от ангели, с които „прекосявахме моретата със скоростта, с която летят мислите“. Не е ли красиво?
Отец Техада им се усмихна, преди да продължи.
— Не се учудвайте така, човече — рече той шеговито. — Защо един ангел да не може да се превърне в жена в Америка? Ако приемем това, което е казано за тях в Светото писание, те биха могли да седят и тук с нас, без да ги усетим.
Техада им намигна съучастнически, но Карлос не му обърна внимание.
— Сигурно ги смятате за нещо като… внедрени?
— Да кажем, че са един вид „пета колона“, която контролира отвътре някои аспекти на човешката еволюция. Знаете ли какво значи?
— „Пета колона“ ли? Разбира се — отсече журналистът. — Измислена е през Испанската гражданска война и става въпрос за нелегална група от съпротивата, криеща се в някой град или в някоя страна.
— Ами това имам предвид, младежо.
— Добре… Вие сте експерт по ангелология и сигурно знаете какво говорите.
Този коментар на Мартин не се понрави на отец Техада.
— Това не е шега — подскочи той. — Ако искате да разбулите мистерията на Синята дама и на връзката й с майка Агреда, трябва да обърнете особено внимание на ангелите.
Полицаят сякаш не чу забележката. Карлос продължи:
— Да бъдем по-конкретни, отче. Смятате ли, че монахинята е стигнала някога физически до Америка?
— Трудно е да се каже. Но всъщност нищо не пречи да повярваме. Много други хора са преживели това и са ни оставили достатъчно доказателства за светкавичните си „пътувания“. Телом и духом.
Хосе Луис се размърда на мястото си. Разговорът не му подсказваше никаква следа за местонахождението на ръкописа. Но той вече знаеше това. Затуй много по-дипломатично от обичайното се опита да насочи нещата натам:
— Извинете ни за невежеството, отче, но има ли, или имало ли е, някакъв документ, някаква хроника от онова време, в които тези пътувания да са описани по-подробно?
Отец Техада погледна полицая с благосклонна снизходителност.
— Отговорът е да. Един брат францисканец на име Алонсо де Бенавидес е написал първия си доклад през 1630 година и в него е събрал данни, които днес могат да бъдат тълкувани като факти за билокациите на майка Агреда…
— Данни ли? Това ли е всичко? — настоя Хосе Луис.
— Не всичко. Четири години по-късно същият брат написва втора, допълнена версия на доклада си. За жалост не можах да я видя. Не е публикувана изобщо, макар да се говори, че самият крал Филип IV бил така възхитен, че това става едно от любимите му четива.
— А знае ли се защо?
— Ами… — поколеба се отецът. — Това, което ще ви кажа, не е „официално“, но изглежда, Бенавидес е отбелязал в полетата на писанието си формулите, които майка Агреда е използвала, за да се билокира. И той бил възхитен.
— Виж ти! — подскочи Карлос. — Нещо като справочник!
— Нещо такова наистина.
— И знаете ли дали някой го е използвал след краля?
— Доколкото знам, вторият доклад не е напускал никога двореца, макар че във Ватикана разполагат с калиграфско копие. Но брат Мартин де Порес, един доминиканец, мулат от Перу, е преживял много билокации по времето на монахинята от Агреда.
— Намеквате, че този брат е чел…?
— О, не, не. Доколкото знаем, брат Мартин изобщо не е чувал за доклада на Бенавидес. Освен това е починал със славата на светец през 1639 година, преди вестта за Синята дама да стигне до Перу. Знаете ли, че в Лима го наричали „брат Ескоба“?28 Видели са „двойника“ му да проповядва в Япония много преди Мемориалът от 1634 година да е написан.
Изведнъж отец Техада снижи глас:
— Дори понякога слагал цветя на олтара в църквата „Санто Доминго“, които не били перуански, а японски…
— И вие вярвате в тези неща? — запита Хосе Луис малко иронично.
— Не е въпрос само на вяра, макар че и тя има значение!
Чували ли сте за брат Пио?
Само Карлос кимна.
Журналистът знаеше, че отец Пио — с истинско име Франческо Форджоне — е много известен италиански капуцин, живял до средата на века в Пиетрелчина. Там вършел всякакви мистични чудеса: освен че получил по тялото си белезите на страданията Христови, имал и пророческа дарба. Да не говорим за народния възторг, който и до днес предизвиква в цяла Италия.
— Та и на отец Пио — продължи Техада — се приписват някои от известните билокации. На най-
