известната от тях става свидетел лично кардинал Барбиери, който по онова време бил архиепископ на Монтевидео. Той видял веднъж Пио в Уругвай, но го познал едва когато посетил Италия. А Пио също го познал, въпреки че телом никога не е ходил до другия край на света.
— Смятате ли, че отец Пио е контролирал билокациите си? — запита Карлос, удивен.
— И не само той. Майка Агреда също го е правела, но знам само още два-три случая в цялата история. Имам чувството, че този контрол е тясно свързан с обхвата на билокациите…
— Какво имате предвид под „обхват“?
— Точно това. Както отец Пио, така и майка Агреда са извършвали билокации с къс и с дълъг обхват. Тоест местни, като са излизали извън стените на манастирите си или до някои домове наблизо. Но също и на големи разстояния, появявайки се дори на други континенти.
Хосе Луис се размърда на мястото си. Не му се искаше да си губи повече времето в разговори за тези мистични явления. Беше решил да дойде в Билбао, за да разреши случая с кражбата, а не да слуша за религиозни чудеса.
— Извинете за невежеството ми, отче — поизправи се той на стола си. — Но какво знаете за този втори Мемориал на Бенавидес, който е бил у Филип IV?
Техада тутакси млъкна. Той не бе споменавал пълното заглавие на документа.
— И защо се интересувате от този документ, господа? — запита той.
Хосе Луис изправи още повече гръб на стола си, мъчейки се да достигне височината на гиганта. После извади от джоба на сакото си полицейската значка, която май не впечатли отеца, и рече важно:
— Съжалявам, че трябва да дам друга насока на разговора, отче, но е нужно да ми отговорите на още някои въпроси. Разследваме голяма кражба.
— Както кажете. — Гигантът издържа твърдо погледа му. Карлос усети презрението му. „Нищо няма да излезе“, помисли си.
— Позвъни ли ви някой по телефона точно в пет сутринта вчера?
— Да.
— И какво?
— Не мога да ви кажа много. Беше странно. Някой позвънил във вътрешната централа и оттам прехвърлиха разговора в стаята ми. Събудих се, разбира се, но като вдигнах слушалката, никой не се обади. Нямаше никого на телефона.
— Никого ли?
— Да, никого. И естествено затворих телефона.
Отговорът, изглежда, задоволи полицая. Поне се беше уверил, че някой е позвънил на този номер от Националната библиотека.
— Имате ли още въпроси?
— Да… — поколеба се Мартин. — Знаете ли за някакъв Орден на Светия образ?
— Не. А трябва ли?
— Не, не.
— И аз имам един въпрос към вас — рече много сериозно Техада. — Може ли да узная защо полицията се интересува от телефонните ми разговори?
Карлос не можа да се сдържи. Тъй като приятелят му не се решаваше, той отговори вместо него:
— Вече ви казахме, че разследваме кражба, отче. Онзи ден вечерта са откраднали един ръкопис от Националната библиотека в Мадрид. Това е екземплярът на Филип IV от преработения Мемориал на Бенавидес… Втория, допълнения.
Отец Техада сподави възклицанието си.
— Вчера, в 4,59 часа сутринта, някой е използвал телефон в библиотеката, за да ви се обади. Това може да са само крадците.
— Исусе Христе! Дори не знаех, че…
— Вече ни казахте, отче — опита се да го успокои Карлос. Но е много важно, ако си спомните нещо, каквото и да било, или ако ви позвънят отново, да ни се обадите.
— Познавате ли някого в Националната библиотека? Въпросът на Хосе Луис прозвуча заплашително.
— Енрике Валиенте, директорът, ми е добър приятел. Беше мой ученик в същия този колеж.
— Добре, отче. Ако ни потрябвате, ще ви позвъним.
Отец Техада дори не се усмихна. Новината за кражбата го бе разстроила.
— Ще ви изпратя до изхода.
Когато стигнаха до вратата, Хосе Луис се отправи към паркираната кола, а отецът успя да задържи Карлос за ръката. И докато полицаят звънеше по мобилния си телефон до участъка, отец Техада прошепна нещо на Карлос, което го обърка.
— Ти не си полицай, нали?
— Не… — измънка Карлос.
— И защо се интересуваш от майка Агреда?
Гигантът се бе вкопчил така силно в ръката му, че той беше принуден да отговори искрено:
— То е дълга история, отче. Всъщност имам чувството, че в известен смисъл някой ме забърка в това.
— Някой ли? — Гигантът сви рамене. — Кой?
— Не знам. Точно това се опитвам да разбера.
Техада оправи полите на сутаната си и сподели с него:
— Знаеш ли, момко? Много от нас стигнаха до майка Агреда било чрез сън, чрез видение, или след куп случайности, които изведнъж проправят пътя ни към Препочтената.
Стомахът на журналиста се сви.
— Познавам хора, които са сънували майка Агреда, без да знаят коя е — продължи отецът. — Появява се, окъпана в синя светлина, и винаги те води там, където пожелае.
Карлос преглътна. Мускулите му бяха все така свити.
— Синята дама е внушителен образ — продължи Техада, — символ на трансформацията. Тя известява на индианците настъпването на нова политическа и историческа ера; на свещениците показва непонятни за тях явления. И сега изведнъж сякаш иска да изплува отново от сянката на историята.
Отецът сподави кашлицата си, преди да продължи:
— Помни, че за делата си тя използва винаги ангелите. Те подготвят всичко. Всичко. Макар да прикриват действията си под формата на съвпадения. Иначе защо, мислиш, сте тук?
„Да. Защо?“, запита се Карлос. И като му подаде ръка, успокоен, че може вече да си тръгне, се втурна към реното на Хосе Луис, който вече бе запалил мотора долу на площада.
ГЛАВА 47
— Е, какво? — Тонът на полицая бе изпитателен. Особен. Каза ли ти още нещо?
Карлос поклати отрицателно глава, мъчейки се да скрие вълнението си.
— Аз пък имам новини. И то важни — усмихна се той.
— Важни ли? Какво е станало?
— Тази сутрин, докато ние с теб сме пътували за Билбао, са позвънили от Съединените щати на директора на Националната библиотека, точно на приятеля на отец Техада, и са го питали за Мемориала на Бенавидес.
— Не може да бъде.
— Сторило му се толкова странно, че някой се интересува от съдържанието на тази книга, че се обадил самият той. После се свързал с участъка. Току-що го потвърдиха. Казва се Енрике Валиенте — рече той, поглеждайки в бележките си, преди да потегли.
Карлос сподави изненадата си. Беше името, което отец Техада току-що им бе споменал.
— Съвпаденията ни преследват, приятелю. Близо сме. Много близо. Утре ще дойдеш ли с мен да се видим с него?
