Страната е изградена на три етажа: построеното от японеца на земята, над земята — огромни надлези, мостове, които някъде свързват остров с остров, и под земята — цели подземни градове.
Непокътната история. Замъци, издигнати преди столетия, като този в град Химеджи или онзи от дърво близо до град Нара, нямат дори драскотина. Опазването на старините само по себе си е чудо. В Киото — неподкупна охрана. Чуваха се гласове на пилци, когато стъпвахме по пода, наречен угуису бари — славеев под. До покоите на шогуна не е могло да се стигне и на пръсти да ходиш.
Повечето врати и прозорци се плъзгат по жлебове. От излишното размахване на вратите и прозорците е спечелено пространство колкото за още една Япония.
Традицията е на почит. Хранят се с клечки… при изобилието на всякакви други прибори. Че и сребърни, и златни…
Гейшите не са онова, което ние си мислим.
Япония е страна с красиви, опростени линии. Много е миниатюрното. Почти всичко е изящно.
Имаше слух, че по растенията ще се появи болест. И всички дървета бяха подкастрени, подкрепени и превързани. Ама всички! Странна за нашите представи ниска растителност.
Гъмжило от действащи и угаснали вулкани. Изобилие от минерални извори.
Типична японска мелодия. Кимоно. Ветрило…
Красноречиви бяха моментите, които се набиха в очите ми и заради опита от предишни странствания по света. Те помогнаха да добия общи впечатления за Япония. В бележника имаше отразени и други наблюдения. Например:
„Пеещите кръстовища“: слепият не чува сигнал — значи свети червено. Той не преминава. По едно време някъде от глъбините на монтирания в светофара магнетофон се долавя мелодия. Това означава жълта светлина. И изведнъж кръстовището „гръмва“! Понася се приятна маршова музика, да ти е драго да тръгнеш! Слепият крачи. Той прекосява кръстовището.
Тротоар, който сам се движи. Ако бързаш, може и да подтичваш по него.
Автоматиката и електрониката са излезли на улицата. От старата техника е оставено малко. В Хирошима и Киото видях да се движи — представете си — трамвай! Може би го бяха запазили, та населението да помни едновремешните средства за придвижване.
Шофьорите на таксиметрови коли са с бели ръкавици. Вратите на превозното средство се отварят и затварят автоматично.
Устройство колкото радио изплаща във фоайето на хотел пари от името на банка… която се намира далеч от хотела. Брои банкнотите, монетите. Накрая „изплюва“ и карнетка, в която пише каква сума остава в банката, след като си теглил.
При автоматите за кафе пускаш монета, равна на 50 стотинки, колкото струва кафето. Получаваш чашка, кафе, захар, лъжичка. Но нямаш точно пари. Роботът е услужлив. Пускаш монета, равна на един лев. Получаваш чашката, кафето, захарта, лъжичката. И рестото. Или изобщо нямаш монета в джоба си. А така много ти се пие кафе. Нищо. Можеш да пуснеш банкнота. И получаваш: чашката, кафето, захарта, лъжичката. И остатъка от парите — до стотинка. Машината нито краде, нито лъже…
Вратите на телефонните будки в Осака се отварят с ръка, затварят се след човека автоматично. И никой не може да каже зад гърба му: „Виж този простак! Не затваря вратата.“
Над монетния телефон стои малък телефонен апарат, с който можеш да набереш номера на полицията или на „Бърза помощ“ — безплатно. Е, и така нататък.
В бележника имам записки от различно естество.
Прочитам ги и си мисля, че от тях книга не става. Такова произведение ще се чете ли дълго? Току виж след сто години сме се снабдили с нововъведения. И кого ще учудя тогава? Мога да заприличам на обикновен пътеписец. А това, за белите ръкавици на шофьорите, е възможно утре да стане и у нас. Колко му е! Ще ги перем по-често.
Картината с написването на книга за Япония се усложняваше още повече, когато преглеждах зададените ми въпроси по време на срещи. В България ме дърпаха по събрания да ме питат:
Кое може да накара японец да се самоубие? Какво ще разкажеш за храма на самоубийците? (Те не знаят, че в света по процент на самоубийства японците се нареждат едва на … Учен да направи научно съобщение на кое място са… Това е работа и за психиатър!)
Разкажи ни за японската жена.
Видя ли свръхбързия влак и монорелсовата железница?
Бил ли си в „Тойота“? (И аз трябваше да въздишам: „По-добре да не бях ходил там!“)
Посети ли заводите за часовници „Сейко“? (Хм?!)
Ходи ли в „Градината на камъните“ в храма „Рьо-анджи“ и какви асоциации и мисли събуди тя в теб?
Присъствал ли си на „Ча но ю“ и усетил ли си онова умиротворение, извисяване, което Сен но Рикю влага в основата на чайната церемония?…
По въпросите на моите слушатели разбирах — те, които не са ходили в Япония, имат самочувствие. Мислят си, че знаят повече и от мен.
Пътувахме много мили по море, т.е. по „булевардите“ на Япония, и видяхме много. Съставът на пътниците беше международен. Сред нас имаше и „хора с електронни мозъци“.
Стоим един до друг с Альоша на Телевизионната кула в Токио. Съзерцаваме. Руснакът е инженер. Заплеснали сме се по японската столица. Чувам гласа на Альоша до себе си. Той говори на руски: „Атанас, Атанас! Смотрю и не верю, смотрю и не верю!“
Какъв мозък трябва да имам аз?
И реших: само ще надникна в Япония!
Описанието на градове, села, планини, езера, полета, архитектурни ансамбли, културни съкровищници… онова, което филмовата камера може да „лизне“ и да се запечата на магнетофонна лента, не ме интересува. То и навсякъде се чете: в книга, в списание, във вестник, в речник, в каталог… На мен ми правят впечатление сведения като това, че Страната на изгряващото слънце е създадена от богинята на слънцето Аматерасу Оомиками. Японецът е от божествен произход! Бих добавил — от странен божествен произход, защото ако аз да съм на негово място!…
Японецът, вместо да си вирне носа, че произхожда от боговете, все по-дълбоко се кланя. (Да се изправиш пръв, е невежливо.) Съществува легенда, която разказва, че в началото всичко е било хаос. Бог Идзанаги и богиня Идзанами надникват отгоре в бушуващата долу стихия. А копието им при падането заседнало дълбоко в хаоса. Те го извадили, но по него били полепнали капки. Тези капки се разпилели и така останали — образували се японските острови.
Японската империя — Дайниппон тейкоку, е основана от правнука на богинята на слънцето Аматерасу на 11 февруари 660 година преди Христа по грегорианския календар. Богинята повикала принц Ниниги но микото и му връчила трите символа на императорската власт: огледало, меч и ясписова огърлица. Принцът слязъл на земята и предал огледалото, меча и огърлицата на японеца Джимму. От онзи ден първият японски император Джимму се възкачил на престола в древното селище Кашихара и започнал да управлява империята.
Легендите в Япония ме бяха зашеметили. И аз май че съставих версия от няколко легенди. Така много ми хареса онзи хаос. На кораба беше скучно. Станахме приятели с два делфина. Те следваха плаващия морски съд. Говорех им като на хора, делфините ме разбираха. И се замислих за прераждането, което беше модерно поверие за нашето време. По-объркан от легендите и екзотиката на Япония, си рекох: „Сигурно съм бил делфин по тези места… Маймуна никога не съм бил. И не искам да ме правят на маймуна!“ Представях си и как е станало кръщаването ми. В онази страна и при онези обстоятелства всеки би могъл да изпадне в такова положение. Аз съм видял всичко това: изваждането на копието от морето, създаването на островите, предаването на огледалото, меча и огърлицата на императора Джимму в двореца в Кашихара. Било е весело. Втурнал съм се по вълните на морето, пляскал съм с опашка и съм лудувал до припадане. При подаването на символите на императорската власт от богинята Аматерасу принц Ниниги но микото, без да иска, изтървава огледалото и то пада към дъното на морето. Няколко делфини се впускаме подир огледалото. Най-точен се оказвам аз. Грабвам го, изваждам го на повърхността и го подавам на богинята на слънцето. Аматерасу се навежда отгоре, глади ме по муцуната и ми казва: „Щастливо делфинче си ти! И си точно. Ще се казваш Сейко!“ („Сейко“ на японски език означава „точност“, „прецизност“. И… „успех“.)
