се гледа като на влиятелно министерство в сферата на икономиката заради контрола му върху бюджета.
Правителствените инстанции, главно отговорни за икономиката, са: Министерството на финансите, Министерството на външната търговия и индустрия, Министерството на транспорта, Министерството на земеделието, горите и риболова и Икономическата агенция. Когато икономиката засяга външните отношения на страната, намесва се и Министерството на външните работи.
Други главни правителствени служби, чиито решения се отразяват върху икономиката, са: Бюро за икономически дела и икономическо сътрудничество в Министерството на външните работи, Бюро за трудовите отношения в Министерството на труда, Бюро за икономически работи в Министерството на строителството и Бюро за местни финанси в Министерството на вътрешните работи.
Въпросите на икономиката в Япония всъщност се поемат от доста правителствени инстанции… както и въпросите на културата, която в онази страна е основа на икономиката. Това, изглежда, е добро, тъй като всяка сфера на обществения живот има нужда от материална подкрепа и културно облагородяване на проблемите, които съответните инстанции най-добре познават. Нима е лошо наличието на икономическо и културно бюро във всяко министерство?
„Идеята за хармония е стара, майка му стара! — каза Любопитния. — Държава като Япония логично ми напомня за една друга страна върху планетата, която почти няма общо с нея.“
Псевдокритици на Страната на изгряващото слънце говорят, че успехите и се дължат на нископлатената работна ръка и строгата дисциплина. Глупости! Как да обясниш чудо с робовладелчески похвати?! Там цъфтят електрониката, роботиката. Производството се базира на най-съвременна технология. Какъв е този „роб“ със съвременни познания? Роб в бели ръкавици?!…
Япония преживя съкрушително поражение във Втората световна война и изгуби 44 на сто от територията, за която предявяваше права в края на войната. Повечето от индустрията й беше разрушена от въздушните бомбардировки. Когато войната свърши, шест милиона демобилизирани военни и цивилни страдаха от остро недояждане. Икономиката се натъкна на криза, каквато дотогава не е познавала. И тръгна тази държава нагоре.
След войната имаше известен период на подготовка, натрупване на опит. Японската икономика се разви много бързо едва в последните пет десетилетия. И ако някой иска по-добре да разбере тази страна, нека си я представи като два относително точни периода: Япония преди около петдесет години и Япония след около петдесет години.
В миналото страната е била главно производител на селскостопански и леки индустриални стоки. Днес произвежда химически и индустриални продукти, потребителни стоки от високо качество и широк диапазон с помощта на най-съвършена технология. Един от резултатите на този бърз растеж е високият стандарт на битовата техника. Гледам който и да е кадър от филм с японци по улиците.
Вглеждам се как са облечени, как се движат, какво настроение излъчват… Срещу жизнения стандарт на японците у нас бихме могли да противопоставим само една думичка — „ще“. Като чуя по телевизията министър да говори какво сме запланували да свършим и какви успехи сме щели да постигнем в „близкото“ бъдеще, иде ми да счупя телевизора. Как не се умориха тези хора да повтарят „ще, ще, ще!…“.
Икономиката в Япония е комплексно явление от духовни и материални ценности. Елементите — качествени. Съвкупният обществен продукт (СОП) от 1955 до 1972 г. се е увеличавал всяка година средно с 10 процента, което е едно от най-високите увеличения в света. За 1981 г. беше около 1139,3 милиарда щатски долара — втори по големина в света. Брутният национален продукт на страната за 1991 г. е 456 трилиона йени (3,4 трилиона щатски долара) и е на второ място в света след САЩ (5,7 трилиона долара).
Японската икономика се развива бурно от средата на 1950 и през шестдесетте години, като минава само през две малки рецесии — 1962 и 1965 година. Четирите главни японски острова вече са свързани по вода, въздух и земя. Остров Хоншу е съединен с остров Хоккайдо чрез най-дългия тунел на света и с остров Шикоко чрез разкошен дълъг мост над морето. Преди това единственият начин да се стигне от остров до остров е било да се пътува със самолет или ферибот.
Заплатите в Япония от 1960 до 1965 г. се увеличават средно с 4,1 процента; от 1965 до 1970 — със 7,8 процента. До 1973 г. увеличението на заплатите е стигнало средно до 10 процента за всяка година. От 1974 до 1980 г. растежът им вече не е толкова голям и показва спадане. Той е само 1,8 процента. За 1981 г. обаче се покачва на 170 процента. И така нататък. Това, което видях с очите си, е, че г-н Хироши Сато — човек от средна ръка — получава за една година към 6,8 милиона йени — около 50 000 щатски долара. По- добре платеният е и по-добър купувач.
Качествените стоки и отношения се правят с качествени хора и качествени технологии… Материалната заинтересованост заедно с други нравствени показатели е била лост, с който страната се е повдигала нагоре. Без нравственост няма икономика, нито пазарна, нито каквато и да е друга.
Бурен растеж на икономиката е щастливо явление за една страна, която е съхранила умението на нейното население и талант. Постоянно и стабилно икономическо развитие е по-доброто. Японската икономика продължава да се отличава с почти пълна заетост на работната ръка. Числото на овакантените работни места е по-голямо от онова на търсещите работа. Явлението се наблюдава от 1988 година. През март 1992 на един търсещ работа се падаха 1,22 свободни работни места.
Допълнителните печалби от икономическия прогрес се употребяват не за да се закърпят скъсани панталони, а да се подобрява качеството, хората да се борят срещу замърсяването, което е борба за живот.
Япония има стабилна валута. Собствените й пари вървят в страната и с тях можеш да си купиш всичко… Баба ми каза: „Защо не ми обясниш това като на прост човек? Какво означава «собствените й пари вървят в страната?»“ Ами на бензиностанция в Плевен видях японец, който не можеше да си купи е левове бензин… А само с долари. Японецът си мълчеше, както можеше да се очаква. Аз се прекръстих и с поглед, отправен към небесата, рекох: „Господи, за пръв път виждам държава, където собствените й пари да не вървят!“ Тъпи трикове. Инвестиции в нашата страна ще се направят, ако бъде отчетено, че тя е достатъчно привлекателна.
Япония пръска по света експерти и специалисти в развиващите се страни. Държавата, която се учеше до преди няколко десетилетия, обучава хиляди.
Икономиката насочва вниманието на наши бизнесмени към Страната на изгряващото слънце. И коментари да чуете! Японците били такива, онакива… Наш бизнесмен дойде в бара да ни пита как да постъпи при сделка с японци. Това беше първата ни конкретна обществена поръчка в областта на икономиката след големите промени у нас в началото на деветдесетте години. Рекохме му: „В общи линии можем да ти кажем нещо повече за тях, но ти гледай да попаднеш на японеца, който ти трябва.“
ЗЕМЕДЕЛИЕТО
Страната на изгряващото слънце гъмжи от гори на територия 250 282 квадратни километра. Две трети от нея е гориста. Планинска — 72 процента.
Японският народ фактически живее върху 10 на сто от територията на страната. Само около 14 на сто от земята е пригодена за обработване. В планините се грижи за всяка педя земя — строи тераси, за да осигури равната площ сред къси и бурни реки. Фермите са малки. Средно около 1,4 хектара е площта на една ферма.
Икономично се използва малкото пространство. Добива се максимално възможното от всеки хектар… и успява японецът да осигури над две трети от плодовете и зеленчуците, които задоволяват хората. Производството на пилешко, свинско месо и яйца покрива 70 до 100 на сто от нуждите. Страната произвежда достатъчно ориз да изхрани населението. Историята на японското земеделие е история на ориза и технологическото усъвършенстване за увеличаване на добива му. Помагат торовете и великото разнообразие на селскостопанските машини — малки и удобни за работа във фермите (тежките земеделски машини смачкват почвата, нарушават структурата на земята). Отношението на японските фермери към подобрената, облагородена от тях техника е старателно. Те са по човешки прилежни към съжителството си с „мъртвия“ свят на нещата.
В стопанствата си фермерите ползват част от своята земя да отглеждат пилета, крави и прасета. И
