макар че Япония произвежда достатъчно ориз да изхрани населението, тя внася много други видове селскостопански продукти. Стокообменът в страната е затворен. Всичко, което се откъсне, да речем, на остров Кюшу, отива най-много до остров Хоккайдо. Изнася се онова, което е произведено в повече.
Фермерството е важна част от японската икономика. То дава поминък на 30 на сто от работното население в 1960 година… и само 8,4 на сто в 1985 година.
Там няма „село без хора“, „село без мъже“. Селяните са точно толкова, колкото е необходимо за селското стопанство. И точно толкова селскостопански машини има, колкото са необходими.
Фермерите постепенно намаляват. Все повече хора се устремяват към градовете, за да работят в индустрията — по силата на динамичната икономика. Селянинът японец е човек, който би могъл да стане и работник, макар че си остава селянин. Японците са измислили „селянино-гражданин“ чрез кръстоска. И вместо да се блъскат срещу течението на неумолимите икономически и пазарни закони, като кажат на японеца: „Ти ще стоиш тука и няма да мърдаш!“, те са му отпуснали края и са оставили явленията свободно да се движат, както е и в природата. Дори им помагат, като използват посоката и силата на движението. Много членове на фермерски фамилии работят по няколко часа на ден в промишлеността или в сферата на обслужването. Това прави хората частично безработни в града, но те запълват времето си във фермите на село. И всичко е на мястото си. Японските фермери добре са издоили закона за динамичната икономика. Много хора вярват, че за да се научиш да живееш в хармония с природата, трябва да търсиш отговорите от нея. Това може би е утопична идея, но като всяка идея, която движи историята на цивилизацията, тя е необходима. Нашето въображаемо правителство беше склонно да обяви и предвиди протекционистки мерки за развитие на отрасли, които не могат да се развиват при външна конкуренция — например селското стопанство. Важното е защитните мерки да не станат вечни, да не сърдят природата.
Зарзаватчийските магазини в Япония са райски градини. По всяко време на годината можеш да си купиш всичко, което ражда планетата. В страната на изгряващото слънце съм ял диня през зимата.
Архаични изглеждат традиционните фермерски методи на работа в днешна Япония. И понеже голяма част, ако не всичко, ние черпехме от собствени източници и радостта от откритията ни беше голяма. Крещяхме с цяло гърло, когато в японска ферма забелязахме да използват в земеделието… вол. Един на брой. Фотограф беше направил снимка на домашното животно, която публикува в списание със забележката, че волове повече не могат да се видят в страната. Тази находка имаше смисъл, създаваше вълнение за онези у нас, които дращеха с нокти за икономическо оцеляване.
РИБОЛОВЪТ
Рибата е важна част от храната на японците. Векове тя е била главният източник за хранене в тяхната кухня. По традиция японецът яде повече риба. Риболовът е най-големият в света. В 1930 г. са уловили 4 милиона тона, в 1960 — 6 милиона тона, 1990 — 9,9 милиона тона. Всеки японец изяжда средно на ден по около 96,1 грама риба, стриди, раци и прочие … срещу 61,9 грама месо.
В реките на Страната на изгряващото слънце плуват 200 вида пресноводни риби. Близо до Хоккайдо има острови, където климатът е мек. Водата около тях е смесица от топло и студено течение и гъмжи от риба, водорасли и други морски продукти. Този район се смята за един от трите най-добри за риболов в света. Стане ли въпрос за риболова, среща се определението: „Японците са първи на света.“
Рибарската флота на Япония наброяваше около 429 хиляди морски съда — повечето от тях моторни лодки. Морето се скриваше под тях, чудех се как се разминават, като ги гледах — сякаш са се струпали на фестивал. Почти всички селища по крайбрежието имат малки риболовни флотилии. Рибарите работят в кооператив. В океана има големи компании, които ловят риба с флотилии, състоящи се от кораб майка с модерни хладилни съоръжения за замразяване, складове. Самият кораб майка може да лови риба, докато се намира в морето.
Японските съоръжения за риболов са модерни. Има въдици, дето рибата само като ги види, втурва се към тях и ги захапва. Захапе ли, не пуска! Там произвеждат рибарски кошчета, които, като почувстват риба наоколо, сами се отварят на брега и рибата скача направо в кошчето. И такива тигани се продават. Разказваме си класически рибарски истории, където преувеличението е задължително, макар и за риболова в Япония то да не е дотам необходимо.
Най-мощната на света риболовна индустрия! Най-големият на света риболов. И представяте ли си? Страната на изгряващото слънце стана вносител на риба?!… (Около 30 на сто от консумацията е внос.) Тя прави това, за да посрещне нарастващото търсене от рибни продукти на вътрешния пазар. Чудо, наистина! Да си имаш най-много на света и да внасяш?! Тази страна се е отказала от пътя на ограниченията — дългосрочни, вечни и особено „временни“, и върви по пътя, който води до пълно задоволяване на нарастващите изисквания на населението. Японците постъпват разумно, с мисли за опазване на природата и, изглежда, няма да изчерпят морето — отглеждат риба, стриди, раци… в огромни рибни ферми. През 1990 г. около 1,5 милиона тона риба, стриди, раци… са отгледани в рибните ферми на страната.
Ревностни рибари, ние обичахме да ловим риба, да я готвим и да я ядем. Овладени от ловна страст, ходехме надалеч и когато стигнехме брега, хвърляхме въдиците надалеч от мястото, където сме застанали, в стремежа си да уловим нещо. Спомняхме си за паламуда като за романтичен период от нашето детство. Първият ни сериозен конфликт в Млечния бар възникна заради риболова. Един от нашите взривяваше бомби и избиваше рибите, които след взрива плуваха във водата с коремите нагоре. А след това ги събираше и ги ядеше. Обявихме го за убиец. Това направихме под влияние на идеите ни за организацията на идеалната държава… и след като научихме, че японците са изградили стотици болници за риби. Главната им задача е намирането на ефикасни средства за профилактика и лечение. На брега на Тихи океан, в залива Тоба, над 20 години успешно функционира санаториум за риби и други представители на морската фауна… Зад числото се крие своеобразна философия.
Пеят цифрите, пеят! Сякаш гласове на нимфи огласят конкретния свят наоколо.
ИНДУСТРИЯТА
Японската индустрия — земеделието, дървообработването и риболовът — ангажираше 32,6 на сто от работното население на страната. Но тази цифра продължи да се стопява в годините с развитието на икономиката. Японската индустрия се насочи в по-авангардни сектори на дейност. Делът на работната сила, ангажирана в традиционната част на индустрията, спадна на 10 на сто, а после — на 8,8 на сто (срещу 32,6 на сто през 1960 година). В земеделието бяха заети 30 на сто от работното население. Техният брой спадна на 8,4 на сто. И в риболова — подобна история. Ангажираните там 1,5 на сто станаха 0,8 на сто.
В 1990 г. в Япония бяха регистрирани около 416 000 рибарски лодки, почти колкото през 1980 година. Хората вече ловяха риба с далеч по-усъвършенствани морски съдове. Индустриалното развитие на страната даваше приоритет на авангардни отрасли, но нито земеделието, нито риболовът, нито дървообработването бяха занемарени. Работната сила, заета в тях, ставаше все по-малка, за да се насочи другаде по законите на естеството. Фотографите се катерят по склоновете на планините, за да открият дървари (в бели ризи, бели каски на главите и в гумени ботуши)… работещи по стария начин.
Япония е индустриална страна с огромни фабрики и заводи, в които са заети хиляди работници. От тях, често и с автоматично оборудване, идва широкото разнообразие на индустриални стоки: модерни превозни средства, огромни кораби, големи електрически генератори, компютри, произведения от стомана, химически стоки, висококачествени предмети за широко потребление, часовници, цветни телевизори, електронни калкулатори, видеомагнетофони, фотоапарати…
Новото обслужване идва да смени стила на живот. Моторни превозни средства, организирани в национална мрежа, икономично и ефикасно ползват стоки като основен конкурент на пощенските услуги. Наблюдавал съм как се завързват натоварени на моторни превозни средства стоки, как се покриват с брезент, как се закрепват. Ако от возилото падне и едно зърно по пътя, този шофьор го очаква най-лошото. А освен това превозното средство пристига на предназначението навреме. Картината е красноречива: транспортът на стоки с товарни автомобили в страната е 50,2, с кораби — 44,7, по железопътните линии — 5, и по въздушните линии — 0,2 на сто. Японците ползват 60 милиона моторни превозни средства за транспорт.
Индустриални роботи заместват ръцете на човека в автомобилостроенето, електрическото оборудване,
